Изясняването на същността и символиката им е предмет на постоянно проучване
Автор: Иванка Делева РИМ-Бургас
Православната църква има седем тайнства: Кръщение, Миропомазване, Причастие (Евхаристия), Изповед (Покаяние), Свещенство, Брак и Елеосвещение (маслосвет). Едно от най-важните от тях е Евхаристията, където централно място заема хлябът. При това свещенодействие вярващият приема Христа във вид на хляб и вино, след като те са били претворени от св. Дух в тяло и кръв Христови.
Това тайнство е установено от самия Исус Христос на Велики четвъртък, малко преди кръстната му смърт, по време на Тайната вечеря. Тогава той причестил учениците си за първи път. Тази сцена заема важно място в православното християнско богослужение. Във времената на ранното християнство, отивайки на литургия в храма, хората донасяли със себе си хляб и вино за извършване на тайнството.
Поради това самият хляб се нарича просфора – т. е. приношение. По-късно донесените от вярващите хлябове били заменени от специални обредни хлебчета, приготвяни в самия храм от упълномощен от църквата човек. В ритуала просфората става символ на самия Христос. Свещенодействието се извършва далеч от очите на миряните – в олтара, където преди Светата литургия става „претворяването” на хляба и виното в тялото и кръвта Христови. Свещеникът разрязва просфората на малки частици, които се дават на вярващите, т.нар. „нафора”, които я поемат на гладно.
Самите просфори не са просто хляб, а са наситени с религиозна символика. Те се приготвят само от чисто пшеничено зърно, като задължително хлябът трябва да е квасен, а не пресен, както е при католиците. Хлебчетата се изработват от два еднакво големи тестени кръга, които се слепват и върху горния се нанася печат с определени религиозни символи. Кръглата форма символизира земята, на която е слязъл Иисус, за да спаси човечеството, а двете парчета, от които са направени, символизират двете воли и двете природи на Христос – божествената и човешката.
Просфорните печати, които се ползват при направа на просфорите за литургията, също имат канонична форма. Най-важното им поле е квадрат с вписан кръст и с изписване ИС ХР НИ КА (Иисус Христос побеждава). Той се нарича агнец и в ритуала проскомидия, предшестващ литургията, върху него се извършва символично безкръвно жертвоприношение. Частица от агнеца се поставя в потира с вино, приемано за кръвта Христова. Освен това има полета, символизиращи света Богородица и ангелските чинове.
В началото на литургията от тях също се изрязват парчета, които се разполагат по строго установен начин върху дискоса. По принцип формата им и символите по тях са определени, но орнаментите и качеството на изработка могат да са различни.
Неотдавна Иконната зала на Историческата експозиция на РИМ-Бургас приюти изложба, представяща впечатляваща колекция от просфорни печати. Част от тях са от фондовете на Националния етнографски музей и други експозиции, а също и на частни притежатели. Малко музеи могат да се похвалят с притежание дори на няколко подобни образци, а тук те са повече от 100.
Сред експонатите има просфорни печати от XIX и XX век, които са образци на изящна дърворезба. Част от тях са пристигнали по нашите земи от Света гора, където функционират няколко центъра на изработката им, оформящи цяла школа с огромни традиции и постижения.
Светогорските просфорни печати могат да бъдат показателни за влиянието на атонските манастири по българските земи. Те идват до домовете и църкви като дарове от поклонници, посетили Атон, или са били закупувани от монаси таксидиоти, обикалящи християнските земи, за да събират помощи за манастирите си.
Освен в църквата, често срещана практика е отпечатъци със символи от просфорните печати да се поставят върху домашни обредни хлябове, посветени на различни празници от календарния и жизнения цикъл. Те се ползват не за причастие, а са свързани най-вече с къщата и семейството, правят се за здраве и благополучие, но при направата им също се спазват определени изисквания – да са квасени и прикадени, да се замесват само от омъжена жена и при направата им да се използва „мълчана“ вода.
Докато прави пластичната украса на тестото, жената произнася молитви с думите „Бог да благослови хляба“ или „Честен кръст над хляба, света Богородичка над хляба“.
В сравнително голяма част от страната домашните просфорни печати са много разпространени и всяка християнска къща има своя просфорник, който съхранява в домашния иконостас редом до иконата, покровителка на дома.
Сред тях се срещат както традиционни печати с агнеца, така и с образи на светци, на риби и с двуглавия орел на Патриаршията. Някои от фамилиите имат печати, върху които се изобразяват инициалите на домовладиката, каквато е често срещана практика в Копривщица.
При домашните печати формата не е строго определена и народният гений може да се развихри в пълна степен. Най-често това са дървени кръстове с различни орнаменти, в основата на които е резбован агнецът. Някои са правени от майстори, като резбата по тях е внимателно изпипана, а други са образец на т.нар. пастирска дърворезба и са дялкани любителски, включително и от хора, които не са наясно със символиката. И едните, и другите имат своята историческа и етнографска стойност.
Когато се прави култов обект, всеки детайл си има своето предназначение. Ръката, разбира се, може да греши, но авторът винаги влага определен смисъл, който днешните учени трябва да разгадаят, или се опитва да възпроизведе нещо, което е видял другаде.
Често се случва резбарят да не разбира какво точно изобразява. Изписването ИС ХР НИ КА при някои от неграмотните резбари е трансформирано в хаотични резки. Има и езически символи, които съжителстват с християнските. Това говори за синкретизма на народните вярвания и обичаи. Случва се авторът да забрави, че в печата символите трябва да са огледални, та върху хляба те да излязат в позитив и прави обратното.
Във формата на кръста и резбоването на разпятие или други библейски сцени има невероятни образци както на изящество, така и на наивизъм. При домашните печати църковната анонимност е забравена и авторите често изписват имена, населени места, години. Днес тази информация е особено ценна.
Нищо не е случайно в един дървен кръст – независимо дали изработката му е майсторска или недодялана. Формите и орнаментите свидетелстват за различни школи и влияния, които също са важни за разбирането на културните или битови взаимодействия във времето. Освен вътрешно влияние, между отделните български региони има и външни въздействия.
Просфорните печати имат свои особености при различните православни народи. В някои наши региони могат да се наблюдават влияния от румънски и сръбски образци. Изключително интересна е колекцията от Северозападна България. Печатите за хляб оттам не просто завършват с дръжка за захващане, а са издължени и наподобяват напрестолни кръстове. Самите печати са с интересни символи. Твърде често при тях се наблюдават грешки при изписването, но пък кръстът е оформен изключително детайлно. Могат да се видят различни негови форми, както и различна резбена декорация върху му – сцени от Евангелието, розети.
Някои от формите наподобяват стари надгробни паметници, други имат алюзия с писаните хурки от Видинско, а при печатите на някои от тях могат да се търсят аналогии с едни от най-древните образци от първите години на християнството, съчетаващи интересна разнородна символика – както християнска, така и езическа.
Изясняването на същността и символиката в просфорните печати е предмет на постоянно проучване и систематизиране, тъй като рядко се запазват, особено каноничните църковни образци. Основна причина е, че бивайки изработени от меко дърво, те се ползват докато се напукат, след което трябва да се изгорят. Не бива да се изхвърлят или просто да се предадат на миряни, тъй като носят свещени символи. Затова достигналите до нас в повечето случаи са от XIX в., макар да се срещат и такива от V – VІ век, както и от годините на Възраждането, но те са изработени от мек камък или глина.
Използвани са данни от книгата „Просфори-печати за хляб” на Иглика Мишкова отЕтнографски институт с музей към БАН
