Кокошките са лесна плячка за кърлежите

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

През летните месеци, когато по принцип е пикът на яйценосенето, много често стопаните се оплакват, че кокошките спират да снасят. Освен това птиците са вяли, омърлушени, бледи, не се хранят добре, а когато птицевъдите влязат в кокошарника, след това започват неистово да се чешат.
Причинители на заболяването са т.нар. меки кърлежи от род Argus, и по точно видът Аrgus persicus или добре извесният ни птичи капуш (персийски кърлеж). Той е повсеместно разпространен в страната, като популацията е по-голяма в Южна България и полските райони.

Аргазидните кърлежи най-често нападат кокошките и гъските и по-рядко  патиците. Капушите с охота паразитират и върху синантропните птици – врабчета, лястовички, гълъби, гугутки и др. Понякога нападат коне, говеда, свине и овце, както и хората. Любимите им местообитания са стари, паянтови сгради и къщи, като най-често могат да се открият в пукнатини, цепнатини, в стари дървени части и др. При птиците най-често кърлежите се откриват по оголените части под крилата.

Цветът на кърлежа е жълтокафеникав. За да се нахрани, той многократно напада птиците нощно време, като насмукалият се паразит увеличава обема си 10 и повече пъти. Женският кърлеж след всяко кръвопиене (което трае от 30 мин. до 2 часа) снася в цепнатините на помещението, под кората на дървета или на други места от 2 до 130 яйца. След около 2 седмици от тях се излюпват ларви, които със същата хищническа страст нападат птиците и се задържат върху тях от 4 до 10 дни.

Така се развиват в нимфи, които са малко по-милостиви към птиците и смучат кръв само еднократно в продължение на 0,5 до 2 часа. Развитието на едно цяло поколение кърлежи продължава от 3 до 8 месеца. Най-често аргасите се пренасят чрез новозакупени птици, стопански инвентар – клетки, дъски и др., и посредством синантропните птици.
Освен че пият голямо количество кръв, капушите пренасят множество протозойни и заразни заболявания. Ако една птица бъде нападната от 100 до 1000 аргазидни кърлежа, тя загива от анемия, тъй като при всяко нападение върху нея само един от паразитите изсмуква по 0,1 мл кръв.

Масовата инвазия води до намаляване и/или спиране на яйценосенето, непрекъснато безпокойство на птиците, особено нощно време, отслабване и изтощаване.
Мерките за борба включват изкъпване на пернатите с инсектицидни препарати: „Неостомозан“, „Айкън“, „Циперметрин“ и др. Обичайната доза е 1 мл на 1 л вода. Задължително се опръсква и цялото помещение. Тези процедури се повтарят през 2 седмици – поне двукратно.
Друг не по-малко досаден и неприятен дразнител на домашните птици са кокошинките, които също спадат към меките кърлежи, но са значително по-ситни от капушите – гладният паразит има размери до 1 мм със сивожълтеникав цвят, а насмукалият се с кръв – до 2 мм с жълточервеникав цвят.

Биологичният цикъл на кокошинките е подобен на капушите, но тези дребни и досадни хищни паразити са далеч по-малко плодовити от по-големите си събратя. Така оплодената женска след всяко кръвосмучене снася от 3 до 20 яйца, от които след 50-120 часа се излюпват ларвички с размери 0,3 мм. Те обаче, за разлика от капушите, не се хранят с кръв, а се превръщат в нимфи за сметка на остатъчния от ембрионалния период жълтък. При подходяща температура това става за около 30 часа.

Нимфите нападат птиците, смучат кръв и след 24-90 часа се превръщат във възрастни, полово зрели кърлежи. Целият цикъл на развитие и превръщане в зависимост от външната температура продължава от 6 до 12 дни.
При температура под 10 градуса кърлежите не водят активен живот, а се загнездват в своите скривалища за 6-7 месеца.
Кокошинките при кръвосмучене също пренасят редица протозойни и заразни заболявания. Нападнатите птици са неспокойни, анемични (гребенът и менгушите стават бледи), слабеят и престават да снасят яйца.

Лечението е същото както при борбата с капушите. Могат да се прилагат и т.нар. пясъчни или пепелни бани, като в сандъче се насипва ситен пясък или растителна пепел, в която се добавят някои от описаните инсектицидни средства. Периодично е добре да се проверяват птичарниците за пукнатини, цепнатини и др. които да се запушват или замазват. Прозорците и вентилационните отвори трябва да имат мрежи, които да възпрепятстват проникването на синантропни птици.
Добре е новозакупени птици да се преглеждат за кърлежи като се наблюдават внимателно под крилата и най-добре да се карантинират за 14 дни отделно от другите птици.

В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството