Гъбите трябва да се берат само от хора, които са много добре запознати с техните качества
20 Август 2015, Четвъртък
Много обичам диворастящите гъби и често с моето семейство излизаме в гората, за да си наберем от тях.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Смятаме, че сме познавачи, но наскоро наша съседка се натрови фатално с едни гъби. Как можем да разпознаем симптомите на натравянето с този деликатес и какви мерки може да се вземат в тези случаи?
Филип Говедаров,
Смолян
Това лято се оказа доста сушаво и в горите няма много гъби. Но из прохладните лесове все пак гъбарите не остават с празни ръце. Брането им обаче е крайно опасно, особено за неопитните и непредпазливи любители на вкусните гъбени ястия и деликатеси, на които се случва да объркат отровните с ядливи видове. За съжаление, всяка година мнозина самонадеяни гъбосъбирачи заплащат с живота си и с живота на своите близки само заради няколко минути невнимание.
Проявите на отравяне настъпват неизбежно при консумацията на отровни екземпляри. Но подобни симптоми могат да се появят и след употребата на неотровни гъби – поради свръхчувствителност към тях или поради това, че са замърсени с болестотворни бактерии (протеус, коли бактерии и изключително рядко – ботулинус).
Най-чувствителни към тези натравяния са децата.
Няколко са формите на отравяне с гъби, според съвременната токсикология.
Хелвелен синдром. Той се проявява при отравяне с гъби от семейство хелвелацее – най-често диплянката. 45 на сто от отравянията се отнасят към тази категория. Смъртността при тях е висока. Отровността значително намалява, ако изхвърлим водата, в която са сварени гъбите, макар че и това не е гаранция, че ще успеем да се предпазим от лошите последствия.
Отравянето предизвиква жълтеница с болестни промени в кръвта и в нервната система. Смъртоносната доза е около 400 грама гъби. Проявите на отравянето настъпват най-често след повторна консумация на опасната храна. Отровата се отделя и с млякото на кърмачките.
Холероподобен (фалоиден) синдром. Причинява се от мухоморките – зелена, жълта и бяла. Това е най-коварното и опасно отравяне с гъби.
Смъртността при него е около 50 на сто. Наблюдава се най-често в средата и в края на лятото, и то при употребата на прясно набрани гъби. Отравянията обикновено са единични, рядко семейни или групови. Те са плод на недобро познаване на гъбите, тъй като зелената мухоморка много прилича на полската печурка.
Тежестта на отравянето не зависи от количеството изядени гъби. Натравянето се проявява с два основни синдрома: стомашно-чревен (гадене, повръщане, без облекчаване на стомашния дискомфорт, разстройство) и чернодробен (болка в областта на черния дроб, жълтеница, замъгленост на съзнанието и т.н.).
Като мощно профилактично и лечебно средство до оказването на специализирана помощ може да се използва готварската сол.
Нервна форма. Различават се две разновидности: пантеринен синдром – от пантерката и червената мухоморка, и мускаринен, при отравяне с червена мухоморка. За щастие тези отравяния са редки.
Отравяния с нехарактерна форма. Те се срещат се през цялата година, но по-често – през есента. Настъпват от половин до два часа след консумацията и протичат благоприятно. Причиняват се от червенката, от бясната гъба, от бълвочката, лъжливата млечница, дяволската гъба и др. При тях страда най-вече храносмилателният тракт.
При всички отравяния с гъби много важно е веднага да се направи промивка на стомаха, да се даде очистително средство и спешно да се потърси квалифицирана помощ.
Що се отнася до профилактичните мерки, необходимо е да се знае, че любимите горски деликатеси трябва да се берат само от хора, които са много добре запознати с техните качества, а контролът върху търговията с тях – да се регулира.
