Новата „студена война“ и нашето участие в нея

Автор: Стефан Солаков

Напоследък нашите любими държавни ръководители упорито ни убеждават, че България е остров на спокойствието сред бурното балканско море от събития, ставащи в близост до държавните ни граници. Премиерът Борисов направо прелива от бащинска загриженост  към Отечеството,  повтаряйки непрекъснато колко големи късметлии сме българите под неговото мъдро управление, за разлика от гърци, турци, македонци и други тъмни балкански субекти, неслучили на стабилна власт като нашата.

Странното в тези уверения на нашия министър-председател е, че вместо да се къпят в любовта на своите сънародници, българските управляващи все по-натрапчиво се ограждат от топлите им чувства чрез преторианската гвардия на Националната служба за охрана.
Има нещо гнило в Дания (пардон, в България), би казал принц Хамлет, ако беше доживял до наши дни, за да се убеди с очите си колко скъпо струват на тукашния народ бариерите, издигнати от властта срещу „щастливото“ население на България.

В обширно интервю пред една наша телевизия Бойко Борисов откровено призна, че него и група хора от останалия управляващ елит ги охраняват строго, защото се страхуват от повторение на атентатите срещу сръбския премиер Джинджич и българския му колега Луканов, погубили не само живота на тези политици, но и авторитета на управляваните от тях държави.

В края на краищата излиза, че ние, обикновените граждани, живеем спокойно в мирна и щастлива страна, а нашите държавници – точно обратното! Озъртат се и непрекъснато сънуват вътрешни и чужди терористи.
Странната на пръв поглед логика бързо би се изяснила, ако се опитаме да анализираме състоянието на националната сигурност на територията на Република България.
А то е направо плачевно и този факт трудно може да бъде укрит от бодряшкото поведение на отговорните за този сектор държавни институции.

Изключително опасно е внушението, че българското правителство владее напълно контрола върху тях и останалите фактори, гарантиращи суверенитета на нашата страна.
Комичната гордост, с която премиерът и неговият екип се хвалят, че сме „запечатали“ границите си срещу нашествието на азиатци и африканци, прегазващи нашите съседи по пътя към „Стара Европа“, говори единствено за геостратегическо невежество и най-вече за байганьовски гьонсуратлък, демонстриращ задоволство от пропадането ни като народ и държава до степен, възпираща дори външните аборигени да търсят убежище на наша територия.

Но не толкова бежанците, отколкото друго едно обезпокоително явление често пъти се подценява, когато стане дума за проблеми на националната ни сигурност. От ден на ден все по-тревожно е проникването на чуждестранна агентура по различните етажи не само на държавната и местната власт, но и в други важни сектори на българското общество. Факт, който очевидно се неглижира както от правителството, така и от останалите политически сили в парламента и извън него.

Избухналият скандал около решението на Българското национално радио да превърне Кърджали в официален център на турската аудиопропаганда изобщо не впечатли управляващия елит и само представители на Патриотичния фронт остро реагираха на тази фрапираща политическа провокация, замислена и осъществена с активното участие на анадолските разузнавателни служби.

На страниците на вестник „Десант“ и в студиата на ТВ СКАТ отдавна предупреждаваме, че Кърджали се е превърнал в аванпост на враждебни за България организации, които последователно и методично работят срещу националната сигурност на държавата. Допуснахме на наша територия да се настанят пропагандни и шпионски структури на Анкара, имитиращи „независими“ медии от локален характер. „Кърджали хабер“ и няколко други информационни сайтове всекидневно облъчват местното турскоговорящо население, а и цяла България, с провокативни внушения за дискриминацията у нас по отношение на малцинствата извън християнската общност.

Ескалацията в антибългарската пропаганда доведе до днешната позорна ситуация във връзка с решението на БНР да открие регионална програма на турски език с парите на българските данъкоплатци.
Радослав Янкулов, шефът на тази сериозна национална институция, беше доста елементарно „прихванат“ от анадолската агентура, която отдавна дебнеше начин да създаде мощна радиостанция в региона на Кърджали с оглед осъществяване на дългосрочната стратегия за реанимиране на османското владичество по нашите земи.

Решението на Янкулов дойде „дюшеш“ на турските емисари, които от няколко години насам се колебаеха дали да вложат финансови средства в този проект или да изнудят българската държава да се изръси в името на „човешките права и свободи“. Търпението на Анкара бе възнаградено и сега от нашите политически тъпанари се очаква да запалят „зелена светлина“ пред поредния успех на анадолските служби.
Особено обезпокоително е поведението на някои членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), начело с неговия председател Георги Лозанов, които очевидно лобират в полза на турската провокация.

Почти вечният шеф на този контролен орган от няколко години насам упорито е ухажван от представители на турското посолство в София и често пъти е засичан на „сладки приказки“ с тях в дискретната обстановка на луксозни заведения в столичния град.
В обработката на нашенските ахмаци активно се е включил и кметът на Кърджали Хасан Азис, който постоянно се оплаква, че няма пари за задоволяване елементарните нужди на своите съграждани, а на бърза ръка намери внушителна сума за оборудване на новия офис на БНР, откъдето държавата ще бъде облъчвана с постоянна протурска радиопропаганда.

Впрочем понятия като пропаганда, контрапропаганда и антипропаганда са част от инструментариума на съвременната „студена война“, която наследи, но и осъвремени палиативите на отминалото жестоко противоборство между двата световни идеологически лагера преди падането на Берлинската стена.
Надеждите, че с края на „съветската епоха“ Западът ще се откаже от злепоставянето на Източна Европа и ще спре провокативните си действия срещу нейните народи, не се оправдаха.

И тъй като днешният свят отново се превърна в пространство на пропагандни сражения от най-различен вид, особено важно е българската общественост да бъде спешно подготвена за последиците, които ни очакват от задаващите се нови изпитания.
Събитията в Украйна вече ни поставиха в крайно неблагоприятната позиция на „разлюбени“ от руснаците бивши братушки и едновременно с това на „троянски коне“ на Москва, подозирани от днешните ни западни партньори в тайни комбинации с управляващите в Кремъл.

Тъкмо бяхме успели да се докараме на Брюксел и Вашингтон като непоколебими „защитници на Европа“, отхвърляйки „Южен поток“ и останалите руски проекти за проникване на Стария континент, и онзи „тарикат“ Путин изведнъж смени антибългарската реторика и започна да си „спомня“ за братското минало между нашите два народа.

А сега, де! Ако това е стратегически замисъл на московските тайни служби да ни злепоставят пред нашите нови Големи братя – какъв трябва да е отговорът на „мозъчните центрове“, обслужващи правителството на Бойко Борисов?
Задаваме въпроса и не чакаме отговор, познавайки великолепно плачевното състояние на така наречените стратегически звена в системата на националната ни сигурност.

В миналото, а и днес, има няколко държави, които  охотно създаваха и създават условия за обмен на всеобхватна информация между шпионските централи на отделните държави. Виена, Париж, Истанбул, Бейрут, Белград са по-известните центрове на тази геостратегическа търговия, където важни национални и международни тайни преминават от ръка на ръка и в крайна сметка активират или възпират регионални или глобални конфликти със съдбоносно значение за милиони хора.

Напоследък упорито се говори, че София също се е превърнала в удобен терен за чуждите разузнавателни служби, играещи си на „прескочи кобила“ с нашите органи, създадени да противодействат на така нареченото враждебно проникване в деликатни области на българското общество.
Подложени сме на кръстосан огън – и от „чужди“, и от „свои“ – а объркването на ДАНС и останалите заинтересовани служби е повече от очевидно.

Допуснахме тревожно пропукване в основните крепости на националната ни идентичност. Към напъните да се обяви турският език за втори официален след българския, най-неочаквано се присъедини и „идеята“ за изучаване историята на холокоста във всички равнища на родното образование.
Впрочем с изненада научихме, че министър Танев бил шеф на някаква организация за еврейски изследвания към Софийския университет!? Така че в скоро време може да осъмнем с новината за определянето на иврит като трети официален език в Република България.

Явно е, че и симпатягите от Мосад не дремят за разлика от тукашните умници, които от десетилетия напразно се мъчат поне да легализират, ако не и да наложат българския език сред нашите общности извън официалните граници на държавата.
Това е положението. Повече от тревожен е нихилизмът, с който посрещаме нестихващите атаки срещу националната ни сигурност.

Патриотизмът, с който обичат да се кичат мнозина наши управници, не е състояние на безгрижна нирвана, а постоянно минирано поле на жестоки сблъсъци за национално надмощие.
Който не схване навреме колко безкомпромисна е тази битка, е обречен на бърза гибел и вечна забрава. Коравите ни прадеди са спасили Отечеството, дано и ние, наследниците, успеем да го опазим.

В категории: Коментари , Горещи новини