Оградите на страха

Автор: Стефан Солаков

„Призрак броди из Европа – призракът на комунизма. В края на ХІХ век един германски философ предупреди човечеството за очакваните глобални промени в тогавашната геополитическа подредба. Днес, през първата половина на ХХІ век, призраците, които смущават съня на новите световни господари, са много повече от един.
Най-актуалният от тях, разбира се, е този на бежанеца, на милионите пришълци от Африка и Азия, които като библейския Потоп се стовариха върху Стария континент и заплашват да го потопят под смъртоносната си тежест.

Истинска паника цари в Брюксел, където висшата бюрокрация на ЕС трудно може да се ориентира спрямо връхлитащата миграционна напаст.
Само 26 години изминаха от събарянето на Берлинската стена и от тържествените фанфари, обявили дългоочакваното обединение на Европа. Уви, днес всички вече говорят за новите огради, които трябва да бъдат издигнати не само по границите, но и вътре в европейската крепост.

Някои все още помнят, че през есента на 1989 г. когато немците се готвеха да свалят Берлинската стена, те бяха изпреварени от унгарците, които отвориха своята граница и пропуснаха към Австрия 150 хиляди източни германци, пристигнали „на почивка“ край езерото Балатон, за да потърсят спасителен коридор и да избягат на Запад.
Тогава едва ли някой е предполагал, че именно унгарците след години ще издигнат нова висока стена и ще се опитат да попречат на хилядите имигранти, щурмуващи границата със Сърбия.

Австрия тихомълком престана да приема молби за убежище и по този начин прецака Будапеща, чието правителство и без това не е обичано на Запад, заради своята независимост от Брюксел и Вашингтон политика.
Впрочем от началото на днешния век такива стени и нови „железни завеси“ започнаха да се появяват и в други страни на Европа и по света. Преди три години гърците се оградиха от Турция и тогава почти никой не се разсърди на Атина. Много преди нея Испания постави заграждения на територията на Мароко, за да попречи на насочената към нейните територии миграция от страна на местното население.

На Балканите след гърците бързо се усетихме и ние в България, след като Турция щедро предостави своята територия на бягащите от Сирия и ловко ги насочваше към северозападната си граница с нашата държава.
Правителството на Бойко Борисов, макар и късно, разбра, че войната в Сирия, разпалена от САЩ, Саудитска Арабия и Анкара, ще донесе големи неприятности и на България. Тогавашният ни външен министър Николай Младенов участваше пряко в провокациите срещу Башар Асад и Дамаск като лично контролираше подготовката на терористичните групи, избрани да свалят управляващия режим в Сирия.

За награда американците му намериха друга подходяща служба и го изпратиха да шпионира кюрдите в Ирак.
За разлика от Гърция, София беше атакувана от една сюрия неправителствени организации, които ни обвиниха в нарушаване на човешките права. Турция също мърмори, и то на официално равнище, че българската ограда не се „вписвала“ в системата на добросъседските отношения между двете страни.

Сега и Анкара „обърна палачинката“, след като външният министър на Турция заяви в края на юни тази година, че неговото правителство ще издигне стена по границата със Сирия с обща дължина 900 км.
Впрочем оградната лудост отдавна е обхванала нашия свят. Между 1991 и 2001 г. на планетата се появиха 14 нови гранични стени. След атаката в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. те бързо се умножиха и днес са около 60.

Най-известна е стената, която от 2002 г. Израел изгражда около палестинските територии. След окончателното му завършване това бетонно чудовище трябва да е дълго 790 км. Правителството в Тел Авив изобщо не си прави труда да отговаря на обвиненията, че по този начин създава огромен концентрационен лагер за местното палестинско население.
В Западното полукълбо най-известното заграждение са бетонните пояси, обхванали границата между САЩ и Мексико. Бодлива тел, електрически контрол и свирепи шерифи с кучета и тежко въоръжение бранят прочутата световна демокрация от опитите на милиони мераклии да се докоснат и присъединят към нея.

Президентът Обама преди 5 години спря изграждането на това фортификационно съоръжение, но съществуващата ограда (най-дългата в света – 1030 км) продължава да функционира и да пази „по-добрия свят“ от нашествието на „варварите“.
Като стана дума за варвари се сетих и за печалната история на могъщата Римска империя, властвала няколко века върху обширни територии на планетата. Нейните постижения във военното дело, съдебният процес, управлението на териториите и дори в области, напомнящи за демократичните порядки на древна Елада, са актуални и днес като заемки от отдавна изчезналата римска цивилизация.

И когато всичко е изглеждало блестящо, а императорите на света се къпели в богатство и разкош, тогава се появили варварите! Диви, жестоки, нецивилизовани, но обзети от една могъща страст – да напуснат студените и мрачни земи на Севера и да нахлуят в огрените от южното слънце територии на римското царство.
Последствията са известни, руините, които постоянно откриват колегите на Божидар Димитров, свидетелстват за възхода и упадъка на не една цивилизация.

Обединена Европа трябва добре да помни съдбата на изчезналите империи! Още повече, че сценарият се повтаря и само посоката на нашествието е сменена. Мигриращите от Азия и Африка човешки потоци са устремени към най-богатите европейски страни, а по ирония на съдбата днес те са в северната част на нашия континент.
Пред очите ми е една любопитна карта, обозначаваща доходите на населението, което обитава Европа. Заплатите на Север са по-високи няколко пъти от тези в южната част на региона. Факт, който отговаря и на въпроса защо огромна част от бежанците упорито си пробиват път към Швеция, Дания, Норвегия и Холандия.

Тези държави са прочути и със своята щедра социална политика и този допълнителен магнит още повече привлича мигриращите потоци.
Бежанската вълна помете и някои пропагандни митове, които бяха наложени върху общественото съзнание у нас. Първият от тях е, че голяма част от преселението се дължи на политическите режими и на суспендираните човешки права.
Мнозина от пришълците съвсем откровено заявяват на интервюиращите ги журналисти, че използват всеобщия хаос, за да се уредят икономически в богатите европейски страни. Повечето от тях носят финансови средства, за които само могат да мечтаят 2/3 от мизерстващите български граждани.

Вторият мит, който бързо се разсея, беше свързан с религиозното противопоставяне и най-вече с измислената от нечия болна глава верска нетърпимост на българите спрямо бягащите мюсюлмани.
Това внушение упорито се лансираше от някои нашенски медии, финансирани от протурската партия ДПС и обслужващи пропагандните клишета на анадолските тайни служби, насочени към създаване атмосфера на недоверие и сблъсъци между различните религиозни и етнически общности в България.

Някои престараващи се потурнаци във вестникарските парцали на Делян Пеевски стигнаха до там, че обявиха България за „зла сила“, която със стрелба, свирепи кучета и побоища край границата с Турция героически отблъсква „ордите“ от имигранти.
Особено активна е и агентурата на САЩ и Анкара сред част от сирийската колония у нас, упорито насаждаща инсинуацията, че България трябва едва ли не да изпрати войски и да изгони насила Башар Асад от Дамаск.

Сегашният ни външен министър Даниел Митов вече подаде аналогичен сигнал и затвърди подозрението, че нашата продажна дипломация може да бъде използвана и в бъдеще като маша на чужди геополитически интереси.
В заключение трябва да си пожелаем повече късмет и най-вече вяра, че бежанският поток ще ни отмине и че мъдрите български политици в Народното събрание, начело с депутатите от Патриотичния фронт, ще успеят да опазят Отечеството от съвременните „варвари“.
Оградите на страха не могат да съществуват вечно, рано или късно ще изчезнат подобно на най-могъщите световни империи, които създаваха власт, но не и щастлив живот за обикновените хора.

В категории: Коментари , Горещи новини