Скъпи първолачета, добре дошли в училище! Дано да сте използвали разумно тези 6 години преди това, та да сте се наиграли като хората. Защото тепърва започва голямото заобляне.
Вие досега инстинктивно сте усещали, че сте най-важните човешки същества в този свят, но тепърва има да разберете, че това усещане е напълно излишно и направо вредно за мястото, на което се готвите да живеете, след още дванадесет такива влизания в училище на 15 септември.
Ако още на тази крехка възраст сте наясно, че ще живеете другаде, ви стискам ръката и спрете да четете точно тук. При положение че, въпреки настоятелните опити на вашите мама и татко, покажете някакъв нечовешки инат и останете граждани на таз земя, като една човешка длан, смятам, че е почтено да ви предупредя какво ви чака през следващите 12 години от живота ви.
Тази госпожа, на която днес поднесохте красивия букет, със сигурност ще бъде най-приятното преживяване в този времеви отрязък от битието ви. За жалост обаче, то ще продължи само четири години. Дотогава все ще успеете някак си да добутате без сериозни екзистенциални въпроси.
Да му мислят мама и тате с тези пари, които трябва да ръсят преди по време и след родителски срещи, и да се чудят кой от осемте издадени учебници по един предмет трябва да ви купуват.
Госпожата ще ви научи да четете и пишете, ако до шестата си година вече не сте обръгнали с компютрите, нямате един-два профила във Фейсбук (и 3-4 фалшиви) и не сте твърдо убедени, че се пише „y4ili6te”.
ОК, трябва да знаете, че има и добри неща. Вашата госпожа няма да ви пердаши като шкембе в дирек и да ви откъсва ухото от дърпане, тези чудни възпитателни похвати останаха във времето на развития социализъм, когато ние бяхме първолачета. (Бе, до пети-шести клас си ни биеха, ами!)
Или е възможно да прилича на онази какичка Силвия Зубева, изумително красивата начална учителка, която преди две години де що има медия развяваше, все едно не е български учител, а стандартна чалга, нацоцана със силикон, актуална от поредното риалити шоу по телевизията.
Лично аз се надявам горещо момичето да не е размислило след всички простотии и комплексарски мъжки коментари по негов адрес и да е започнало съвсем друга работа.
Скъпи първолачета, след това ви чака прогимназията. Ето там, според едни мъдри и начетени чичковци и лелички, дето ги гледате по телевизията да се карат и сочат с пръст, нещата някъде се късат. И от любознателни деца с желание да разберете какво се случва около вас и как, аджеба, върви този свят, се превръщате в първоначална фаза на съвременен българин. Изнервен, стреснат, дълбоко комплексиран, с тотално объркани житейски ценности, тъп и с фалшиво самочувствие.
За това са се постарали едни други мъдри чичковци и лелички, които печатат учебници на корем, водени само и единствено от целта да вдигнат повече пари. Които да дадат за обучението на своите деца. Извън България.
Та, те, водени от едни още по-мъдри, от законодателите на вашата Родина, пълнят и без това обърканите и тъпо написани учебници със скудоумия, че тук османско робство не е имало, а цар Самуил не е умрял от страшната гледка на ослепените му войници.
Те са решили да премахнат това или онова стихотворение, защото обиждало нечии верски настроения или не било европейско например. Да не забравя – за цялостното ви причудливо състояние ще помогне с пълни сили и пубертетът. Но той изобщо не е тема на тази лекция.
Аз не казвам, че нашите учебници, пълни с песнички за Партията и Съветския съюз, са били много по-хубави от вашите. Но който искаше, виждаше отвъд тях. Защото ясно си личеше кое е истинско учение и кое – плява, написана от малоумен партиен „работник в културата”.
А и самите учители ни казваха, че партийната линия в „Тютюн” на Димитър Димов просто е залепена за повествованието и авторът е бил накаран от партийците да я скалъпи, иначе романът му бял ден няма да види. Като заговорихме за „Тютюн”, да знаете, че би трябвало да го изучавате вече в гимназията. Нали сега вече има само гимназии. Сякаш „техникум” беше някаква мръсна и зловеща дума, та в духа на най-модерните времена я отмениха. Та, в гимназията вече наистина ще ви се види сложно.
Не стига, че вашите ще ви натискат да вземете решение какво искате да направите със себе си, ами след това ще ви опяват, че сте го взели сами и да спрете да мънкате.
Скъпи първолачета, понеже едновремешните униформи отдавна ги няма (изобщо не твърдя, че казарменото погребално училищно облекло от наше време беше много по-красиво), ще се сблъскате челно с изкривеното мислене на по-заможните от майките и татковците на вашите съученици. И с тяхното, разбира се.
Няма да се конкурирате с другите от класа кой е по-умен, кой решава по-бързо задачи, кой пише по-хубави есета, играе по-хубаво футбол, бяга по-бързо или прави повече лицеви опори. Ще се състезавате кой има по-голям и по-скъп мобилен телефон и кой – най-яки маратонки.
(Специално за първолачетата от Бургас – вие ще гледате ядно и с мъка кой има по-хубав анцуг с три ленти на ръкава и крачола).
За да опитате да кандидатствате в университет, задължително ще дадете стабилна сума (да, де, не вие, ясно е кой) за частни уроци по математика. Защото в училище хич няма да се стараят да ви учат на нея, даскалите взимат смешни пари и не си дават много-много зор. Пък и вашите хормони врат, да не ви занимават, кви са тия тъпи тангенси-котангенси.
Скъпи първолачета, след това ще изкласите. Прави в колата, извън люка, „1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12”, яко напиване до смърт в лъскарска чалготека. И на следващия ден, скъпи първолачета, ах на следващия ден! Тогава започва интересното.
Еехх, скъпи първолачета...
