През есенно-зимния сезон вниманието ни е насочено преди всичко към гроздето
15 Октомври 2015, Четвъртък
Идва златна есен, която изобилства от плодове и зеленчуци. Всички специалисти твърдят, че трябва да наблягаме повече на тях в дневното си меню.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Кои са най-полезните плодове, които трябва да присъстват на трапезата ни?
Горанка Благова,
Исперих
Плодовете неотменно присъстват на трапезата на нашия народ, който отдавна е открил, че освен за храна могат да се използват и като лекарство. Лечебните им свойства са известни не от вчера. Със своето богатство на витамини, минерали, соли, различни захари, микроелементи и други те представляват действително една своеобразна фабрика за лекарства.
Една от най-ценните им съставки са витамините. Те са запазили биологичното си състояние. Плодовете са ценни източници на витамините С,Р, каротин (провитамин А) и на витамините от групата В. Най-богати на витамини са шипките, касисът, къпините, лимоните, гроздето и т.н. Принадлежащите към групата В витамини се откриват най-много в орехите, бадемите, кестените, крушите, лешниците, фъстъците, а провитамин А има в обагрените плодове – кайсии, шипки и други.
Особено ценни са и минералните вещества, които човек по естествен път може да получи от плодовете. Така например калиевият йон, който „ръководи“ преминаването на различни вещества през клетъчната обвивка и е особено важен за работата на сърцето, телесните мускули, бъбреците и други, се съдържа в крушите, прасковите, бадемите, орехите и кестените. Микроелементите (като кобалта например), които влизат в състава на много важни ферменти и хормони, се съдържат в червените боровинки, сините сливи, касиса. Особено богато на минерални вещества – калий, натрий, йод, цинк – е прочутото ни грозде.
Към кои плодове да насочим нашето внимание през есенно-зимния сезон? Естествено преди всичко към гроздето. То съдържа много въглехидрати (някои сортове до 28 на сто). Гроздовата захар лесно и пълноценно се усвоява от организма и е най-доброто негово гориво. Тя е особено полезна за мускулите и черния дроб. Този вкусен плод доставя на организма по-естествен път соли, витамини, микроелементи, плодови киселини. То съдържа още пектин и ферменти, които вземат участие в обмяната на веществата. Гроздолечението засилва защитните сили на организма, алкализира кръвта и телесните сокове, усилва жлъчкоотделянето, укрепва нервната система и е особено полезно за функцията на сърцето, бъбреците, жлъчката и черния дроб.
Ябълките са друго ценно средство на лечебницата „Природа“. Те са изключително полезни при заболявания на стомашно-чревния тракт, а също така подпомагат и храносмилането. Това си качество те дължат на съдържащите се в тях пектин, танин, органични киселини, витамини, ферменти, соли и други.
Нашият народ в многовековния си опит е установил полезното действие и на ябълковия ошав. Той уталожва жаждата на болните, понижава високата температура, действа освежаващо. Ябълките в крайна сметка се изявиха и като един отличен регулатор на йонното равновесие в тъканите, като спомагат за отстраняването на натрупалите се в тях ненужни вещества.
Не бива да отминаваме и някои от по-дребните (по външен вид) плодови „специалитети“. Богати на витамин С и Р и на минерални соли, къпините с успех участват в лечението на хронични колити. Боровинките пък се налагат на вниманието преди всичко на болните от диабет, тъй като съдържат вещества, наподобяващи инсулина; те с успех лекуват и някои кожни екземи, възпаления на венците, сливиците и други.
Плодолечението се извършва по няколко начина. Опитът на нашите учени е показал, че най-подходящ е чрез плодова диета или както сега е по-популярно да казваме – чрез т. нар. „плодови дни“. Те обикновено се редуват веднъж или два пъти всяка седмица. През тези дни не се приема никаква друга храна, а само около 2 кг от препоръчаните плодове, разпределени равномерно в няколко порции (обикновено 5-6).
В зависимост от нуждите, освен „плодови дни“ могат да се правят пълни курсове с препоръчаната плодова диета. При тях в продължение на няколко седмици до 1 месец, под лекарски надзор, на болните се дава зеленчуково-млечна храна, като всеки ден те получават и около 1 кг от съответните плодове. Разбира се, такива плодови лечебни курсове се правят строго индивидуално, при което се налага болните да ограничават разхода на физическа енергия.
С какви плодове трябва да лекуваме различните болести?
Науката е твърде точна при своите отговори. Подходящи за болни със сърдечносъдови заболявания – артериосклероза, повишено кръвно налягане, сърдечен порок – са плодовете, които съдържат соли, гроздова и плодова захар и витамините Р, С и В. Тези плодове са гроздето, кайсиите, крушите, тиквите, касисът, черните боровинки, къпините и др. Стомашно-чревните заболявания са също добър „обект“ за плодолечение, но само когато са в затихнало състояние и плодовете се дават под формата на сокове – ябълкови, дюлеви, кайсиеви, боровинкови, къпинови и др.
При заболявания на черен дроб и жлъчката се препоръчват плодове, които са богати на захари и витамини и които засилват отделянето на жлъчния сок: грозде, ябълки, боровинки, кестени, тикви. И бъбречно болните могат да потърсят помощ от плодолечението. Те обаче трябва да се насочат към плодове, които съдържат захари, калиеви йони, витамин С – грозде, ябълки, круши, тикви, праскови, къпини и други.
Изобщо българските плодове в много случаи (но не всички, разбира се) могат успешно да конкурират лекарствата. Стига обаче магазините да ги предлагат в по-големи количества и което е най-важното... по-евтини.
