Поради ценните качества на тези непретенциозни животни, броят им непрекъснато се увеличава
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Стопани, които в недалечното минало са имали овце, днес масово отглеждат кози. Търсенето на кози продукти се увеличава, при това те се продават на доста високи цени.
Тези животни могат да се срещнат както в планинските пасища и гори, така и в покрайнините на големите градове. Да се говори и препоръча универсална технология на отглеждането им е малко възможно, но е добре да се спазват основни изисквания, свързани с физиологичното състояние на животните, сезона и пр. Често козите се отглеждат и хранят заедно с овцете, но между двата вида животни има големи различия, които трябва да се отчитат.
Половата зрялост при козите настъпва между 6- и 8-месечна възраст, но тогава все още е рано за заплождане. Козите се разгонват през есента. От септември до декември, а често дори и по-късно. По това време те все още се доят. Клинично разгонените кози личат отдалече – те са неспокойни, врещят силно, често движат опашката си или пък я държат вирната нагоре. Външният полов орган е зачервен и отекъл, с бистри или леко мътни изтечения.
Осеменяването у нас се извършва по естествен път. Понякога козите в този период страдат от вестибуло-вагинит, който е заразно страдание и се предава от коза на коза посредством пръча. Болежката настъпва 2-3 дни след покриването от мъжкото животно и се демонстрира със силно набъбнала и болезнена вулва, трудно уриниране и дискомфорт. Добре е да се направят вагинални промивки и да се третират животните с антибиотици. Препоръчително е мъжкият разплодник – пръчът, да се отдели от стадото и да се лекува.
Близкородственото покриване е много опасно, но за съжаление се среща доста често у нас.
Ако козата не бъде заплодена, тя се размърля отново след 2 до 3 седмици. Когато козите масово не се заплождат в отделен район, добре е да се смени мъжкият разплодник и ветеринарният лекар да вземе проби за микробиологично изследване. Възможно е да се касае за заразно заболяване, предавано по полов път. Дебелите и добре охранени кози остават завинаги безплодни и е най-добре да се отстранят своевременно.
Бременността продължава средно 5 месеца, но през първите 90-100 дни растежът на плодовете е незначителен и не влияе съществено върху потребностите от енергия и хранителни вещества. Въпреки това, дажбата трябва да е добре балансирана и не е правилно да се разчита само на пашата, особено в полските райони, където следствие горещините и сушата, малкото останала оскъдна трева отдавна е изсъхнала. Особено чувствителни са високомлечните животни, които имат по-големи физиологични изисквания.
В този период особено полезни са листният фураж, царевичакът, слънчогледовите пити, тиквата, зелето, цвеклото и др. Ако пашата е много бедна, добре е да се добави ливадно сено – 0,5-1 кг. В планинските и полупланински райони по-удачно е събраният груб фураж да се пази за зимата и ранната пролет. Недопустимо е изхранването със затлачен, замръзнал, загнил или плесенясал фураж, което предизвиква интоксикации и аборти.
След 90-я ден в дажбата трябва да с включи и концентриран фураж – до 1 кг, като особено полезни са триците.
Най-често през 3-ия и 4-ия месец от бременността се срещат аборти, причинени от неправилно хранене. Ако причината е само неправилно хранене, задължително е дажбата да се коригира, като се включат по-голямо количество концентрирани фуражи. Нерядко обаче причината е инфекциозен патоген, който се открива при микробиологично изследване. В тези случаи борбата изисква прилагане на антибиотици и обикновено е много продължителна, трудна и понякога – неуспешна.
Абортите се предхождат от вагинални изтечения с кърваво-шоколадов цвят, неприятна миризма и влошаване на общото състояние на майката. Попадайки върху постелята, причинителите чрез изтеченията се разнасят и съхраняват и представляват огнище на инфекция. Добре е такива животни да се изолират и да се лекуват отделени от стадото, а помещенията – да се почистят и дезинфекцират с хлорна вар или разтвор на сода каустик.
За да се развият правилно плодовете и майката да се съхрани за следващата лактация, най-добре е доенето да се прекрати 40-50 дена преди предвиденото раждане.
Пресушаването е добре да става постепенно, като може временно дажбата да се намали, особено сочните фуражи. Ако козата е развила мастит на млечната жлеза през млечния период, при пресушаването е добре да се постави антибиотичен шприц в млечните папили – след последното доене. За целта се използват препарати с инициали DC – dry cow. Те имат много продължително действие, което позволява дълго време млечната жлеза да бъде предпазвана от инфекции. Козите много по-често от други видове млечни животни нараняват млечните си жлези, тъй като при търсене на храна често им се налага да се катерят, да слизат и изкачват стръмни наклони и др.
Козите по принцип са многоплодни животни, което е още едно голямо тяхно предимство. Те раждат по 2-3, а нерядко и по 4 ярета, което изправя организма на майката пред големи изпитания. Добре е в дажбата да се добавят калций и фосфор под формата на дикалциев фосфат или креда. Тази профилактична мярка ще предпази козите от развитие на остеомалация и остеофистрофия, а новородените ярета – от рахит. Оптималното количество на минералните добавки е 2-3 % от концентрирания фураж.
Особено трудно понасят бременността най-плодовитите и високопродуктивни кози. Коремът им силно нараства в края на бременността, което води до по-трудна и слаба подвижност. Добре е в дажбите на такива животни да се включат предимно ливадно и люцерново сено, концентрирани фуражи с добавки, съдържащи освен калций и фосфор, и микроелементи като: селен, мед, манган, йод, кобалт, бор, силиций, витамините А, Д3 и Е и аминокиселини. Добра практика е през последните дни на бременността във водата за пиене да се добавя по 50 г захар през ден, както и да се инжектират витамините А, Д3 и Е. След раждането, ако майката няма кърма, може да се инжектира препаратът окситоцин 2-3 пъти през един час, който ще помогне и за изхвърлянето на плацентата.
