Има няколко неща, на които трябва да се обърне внимание
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Отглеждането на биволи става все по-популярно у нас, тъй като този вид животни имат редица предимства пред кравите. Те например оползотворяват груби и малоценни фуражи, които не могат да се използват за изхранване на крави, по-невзискателни са, дават по-маслено и качествено мляко и др.
Стопаните обаче често се затрудняват при избора на биволици за разплод. Затова ще се опитаме да им помогнем с някои съвети.
Когато малачето е още в детска възраст, то е покрито с гъста и дълга козина, което му придава неугледен, дори страховит и неприятен вид. Това обилно окосмяване дори се засилва през зимните месеци. Погледнато на външен вид, такова животно с нищо не обещава да стане добра майка, която да ни радва с доброкачествено мляко.
С напредване на възрастта тази козина постепенно опада – най-напред в задния и средния пояс, а по-късно и отпред. И някъде около края на първата година малачетата вече заприличват на добра и обещаваща стока. Така че, ако тръгнете да купувате малко малаче, не се притеснявайте от рошавия му външен вид.
Живото тегло е обективен и сигурен показател за извършване на добра покупка. На 6 месеца малачето трябва да тежи около 150 кг, на 12 месеца – 270 кг, на 18 месеца – 360 кг, на 24 месеца – 450 кг, а при възрастните животни теглото е около 550 кг.
Главата е добре да бъде сравнително нежна, което е показател, че животното е добра кръстоска между местни български биволи и индийската порода Мура. Освен това бъдещата майка трябва да има жив поглед, а при стоеж не бива да събира краката.
По-сигурен избор може да се направи, когато се купува малакиня на 18-20 месеца. Обърнете внимание на осанката на животното – красивото и хармонично развито животно дава почти пълна гаранция за висока продуктивност.
Биволицата за разплод трябва да притежава средно голяма, нежна глава, силно развити рога, шията да има множество тънки гънки; средната част следва да е средно дълга, добре свързана; гърбът да е прав или леко вдаден, а крупата да е широка.
За бъдещата продуктивност от съществено значение е да се проучи темпераментът на животното.
Ако до момента то е отглеждано свободно-боксово, нормално е да се страхува от срещата си с нови хора, но ако е отглеждано оборно-вързано, при контакт и опипване добичето трябва да се държи спокойно. Знае се, че биволите много-много не обичат чужди хора, затова не е необичайно при първата среща животното да се държи неспокойно. Напук на общоприетото схващане за лошотията в характера му, биволът бързо изгражда трайни условни рефлекси и се сприятелява с голяма привързаност към новия си стопанин, стига той да бъде спокоен, търпелив и последователен.
Понякога при пипане малакинята прикляка, отваря устата, изплезва езика и дори може да започне да мучи. Това е признак на страх и той трябва да бъде внимателно преодолян. Когато до първото си раждане тя не свикне с новия си стопанин, това означава, че ще започне да дава малко количество мляко.
При избора е добре да се обърне внимание и на вимето, така както се прави и при избора на крава за разплод. Голямото и обемисто виме, с правилна симетрична форма, добре свързано с тялото е идеалният вариант. Т.нар. коремно виме е за предпочитане пред увисналото и отпуснато. За изискванията на машинното доене разстониято между вимето и пода на обора трябва да бъде не по-малко от 45 см, а цицките трябва да бъдат достатъчно развити и с правилна цилиндрична форма.
Когато избирате бъдещата биволица, огледайте и най-малките подробности по тялото, тъй като правилният избор е гаранция за добър генетичен материал. Остава след това да се грижите добре за новата си стока, да я храните балансирано и в достатъчни количества и тя ще ви се отблагодари с голяма млечност. А това, от своя страна, ще рефлектира директно и върху икономическите резултати.
