Авторът на „Матриархат“ и „Селянинът с колелото“ е описал безпощадно честно своя живот
30 Ноември 2015, Понеделник
Хроника на разрухата и съсипията
Автор: Веселин Максимов
Трудно бихте си представили нещо от Георги Мишев, което не е увлекателно и не се чете лесно. Та неговият подпис стои под едни от най-обичаните сценарии – „Дами канят“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Преброяване на дивите зайци“…
Имате пълно право да бъдете толкова убедени, когато посягате към „Мир на страха ни“. Въпреки че обемът й е сериозен – 527 страници. При подходящо време за четене ще ги преминете бързо-бързо, защото те се изливат на един дъх.
Още от началото на „Джинс“, в което авторът разказва за невръстното си и ранно детство в ловешкото село Йоглав, до края, където в гъсти, черни и грозни краски са описани събитията около създаването на СДС – първоначалната лястовица на надеждата, оказала се бъкана с ченгета и доносници от различен ранг и сой.
Не смея да се наемам с определение какъв стил е книгата на Георги Мишев. А и едва ли има смисъл от стилистични категории, важното е, че от нея ще научите много.
А ако имате кураж, кажете как се нарича такава смесица между автобиография, роман и историческо повествование, което постоянно прескача от недалечното минало на България, още отпреди извращенията на социализъма до съвсем наши дни.
Хем е интересно, хем е леко мъчително. Към края става тежко мъчително. Защото Мишев не е спестил нищо за никой от бляскавите труженици на перото и кинокамерата, на стотиците казионни „бойци на културния фронт“, набъркани в делото за ограмотяване и окултуризиране на народа единствено и само по лични подбуди, с цел обогатяване и удовлетворяване на най-низките си нужди и страсти.
В „Мир на страха ни“ ще проследите житейския път на едно будно селянче от Северна България, потомък на работливи и предприемчиви стопани, които нахлулият „нов строй на равенство и братство“ съсипва буквално до физическия им край.
Ще станете свидетели на това как за няма и месец неграмотни цървули ограбват и унищожават делото на живота на истински родолюбци, посветили своето съществуване на просперитета на Родината.
За пореден път ще онемеете пред едно от най-гнусните събития в новата история на България – открадването на частната собственост и образуването на ТКЗС- та. Ще видите как интелигентни, образовани и начетени хора изчезват, убити зверски от „новата власт“, като „врагове на народа, чорбаджии и кулаци“.
И ако сте чели и сте наясно с тези грозни катаклизми от края на 1944 година, няма да са ви излишни допълнителните знания, които Георги Мишев дава в главите „Магията върху чаршафа“, „Ин кино далаверитас“ и „Свлачище“.
Най-хубаво от всичко е, че той нито за минута не се изкарва по-чист от планински въздух, а описва подробно всичко, в което е бил принуден от обстоятелства или по собствено желание да участва. С или срещу този или онзи (по-често второто) „културен жалон“ на новото комунистическо време.
Противодействащ или снижен заради невъзможност да реагира както и да било на поредното чиновническо културно скудоумие. Опитващ да остане сух от истерията, в която е бил принуден да живее и се развива (повече от 10 години е бил оставян нарочно без софийско жителство, по-възрастните читатели отлично знаят за какво става дума).
Разбиващи откровения за фигури, които днешното меркантилно време продължава да описва като „култови“ – Любомир Левчев – блюдолизецът и безпрекословен венцехвалител на Тодор Живков („Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“), бруталният властолюбец Георги Джагаров, патетичният глупак Младен Исаев, самовлюбеният темерут Емилиян Станев, Орлин Василев, Тодор Генов, Андрей Гуляшки… Списъкът е безкраен, дано ви стигнат нервите…
„Надявахме се, че Кръчмарят все ще се появи някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци.
Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги-ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от потомци на комунистическата номенклатура… Няма сметка, няма равносметка. Има вини, няма виновни.“
„Мир на страха ни“! От Георги Мишев.
Ще ние страх.В България ни управляват Овчарчето Калитко-щумкар и терорист и бай Ганьо-комуниста.А си критикувал Партията-БКП бой или уволнение за теб.Слушкай за редни неща партията,че да си добре-не лъжи и кради,че да си чист е девиза на нормалния човек.[bluescreen]
