Заразата се пренася от гризачите и може да засегне не само животните, но и човека
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Лептоспирозите представляват група сродни заболявания – зоонози (общи за човека и животните), причиняващи се от специфични бактерии, наречени лептоспири. Възбудителите могат да предизвикват най-разнообразни клинични прояви – от съвсем безобидни до много тежки инфекции.
Изхождайки от тази основа, са обособени две основни групи лептоспирози: злокачествена (иктеро-хеморагична) и доброкачествена. Злокачествената е известна още като болестта на Вайл-Василев, наречена на изследователите, които първи я описват подробно.
Източник на инфекция при злокачествената форма на лептоспирозата са главно гризачите – сивият и черният плъх, и заразените домашни животни, предимно свинете. Човек се заразява най-често чрез приемане на замърсена вода и по-рядко чрез наранена кожа, при къпане и газене в застояли водоеми, посещавани от гризачи. Може да пострадат и работници в месокомбинатите при клане на заразени животни.
Плъховете прекарват инфекцията безсимптомно, но отделят огромно количество лептоспири, предимно с урината. Ролята на човека като извор на заразата е без епидемиологично значение, особено ако се спазват определени елементарни хигиенни норми и правила. Освен това, причинителите на лептоспирозите имат слаба устойчивост в човешката урина.
Дори и минимална по количество заразена урина, която се отделя от плъха, може да се разсее чрез водата, в която лептоспирите са много устойчиви. Водата всъщност се явява главен фактор за пренасяне на заразата. Чрез нея може лесно да се замърсят и хранителни продукти. Винаги, когато видите застояла вода (блата, езера, бавно течащи реки и др.), до която имат достъп гризачите (а те са навсякъде), може да се съмнявате, че във водата щъкат неизмерим брой лептоспири. Изразяваме се така, защото те са миниатюрно-микроскопични, но подвижни.
Смъртността при иктеро-хеморагичната (злокачествената) лептоспироза се движи в рамките между 5 и 30 %. Най-често от нея заболяват каналджии, кланични работници, риболовци, миньори във влажни мини, оризарите, работниците от хранителната промишленост, деца и младежи при къпане в басейни със застояла вода.
Обикновено заболяването се наблюдава през летно-есенните месеци, което се свързва с по-голямата активност на плъховете, и особено в по-сушави години.
Доброкачествената лептоспироза е известна с много имена – блатна треска, тинеста треска, седемдневна треска, есенна треска, жътварска треска, треска от наводнение, грипно-тифусна треска, окосно-ливадна треска, треска от оризищата, безжълтенична лептоспироза.
Източник на заразата при този вид лептоспири са дивите мишевидни гризачи и домашните животни. Макар една част от животните да боледуват с фатален изход – тежка форма при говедата, щутгардска болест при кучетата, лунна слепота у конете, други животни прекарват болестта безсимптомно, но остават заразоносители – гризачите и свинете. Интензивността на заразоносителството може да бъде доста висока. Това се отнася особено за едрите животни, които отделят с литри урина ежедневно, съдържаща огромен брой лептоспири.
При доброкачествената лептоспироза ролята на водата като основен фактор и посредник на заразата е още по-подчертана, отколкото при злокачествената форма. Типично за тази опасна зооноза е нейното природно-огнищно и битово проявление. То се определя в зависимост от резервоара на заразата – диви и домашни животни, при наличието на водоеми, които дават възможност да се разпространява заразата.
Смъртността при доброкачествената форма е ниска – около 1%. Съществуват изключения обаче при отделни заразявания, например при изразените нефрити (бъбречни явления), при които болестта може да обхване 50%, а при жълтеницата да се прояви при 70% от болните. В тези случаи смъртността може да надвиши10%.
Лептоспирозите поразяват предимно селскостопанските и животновъдни работници. Заетостта им в сезонната селскостопанска дейност, активността на гризачите, съчетана с благоприятни климатични фактори (дъждове при висока температура), водят до подчертана лятно-есенна сезонност.
Скритият (инкубационен) период при животните варира от 3 до 15-20 дни. Типично е повишаването на телесната температура, слабост, неразположение, липса на апетит, при месоядните – упорито повръщане, а при бременните животни – и аборти. Най-характерните признаци на болестта са жълтеница, анемия, кръвоизливи и некрози по лигавиците.
Мерките за борба срещу лептоспирозите се провеждат в няколко направления. Общите профилактични мерки включват повишаване на хигиената в застрашените райони, на личната хигиена, особено на хранителната, както и на здравната култура на хората. От особено значение са ветеринарно-санитарните мерки за опазване на домашните животни от заразяване.
Не бива да се подценяват и някои агротехнически и хидротехнически мероприятия срещу дивите гризачи. Периодичното извършване на предпазна и изтребителска дератизация (унищожаване на гризачите) е неизменна текуща мярка, която следва строго и стриктно да се спазва и контролира.
Във външната среда дезинфекцията е насочена главно към „невралгичните места” на лептоспирите – водоемите и водите. Трябва да се осигури обеззаразена вода за пиене, миене и водопой на животните. Забранява се заразените вирове да се използват за къпане и поене на добитъка. Отпадъчните води от животновъдните ферми се обеззаразяват, като не се допуска тяхното вливане в реките.
Всички домашни кучета се ваксинират ежегодно срещу лептоспироза, така че къпането им във водоеми не крие риск от заразяване.
