Вместо Бог Отец, Бог Син и Свети Дух, във фреска в Италия са наредени образите на трима еднакви мъже
Автор: Лилия Димитрова
На около 150 км от Рим, в дебрите на високите планински върхове на Монте Синбруини, в националния парк на Лацио има едно свято място. Там, в отвесните варовити скали е сгушен параклисът „Света Троица“, където – както казват – стават чудеса. Природата наоколо е толкова величествена, че човек неизбежно се чувства нищожен пред нея, но пък някак си се усеща по-близо до Бога и спонтанно започва да изпитва необходимост да отправи молитва към Всевишния.
Край стръмната пътека, която води към параклиса, е осеяно с всевъзможни импровизирани кръстове, забити между камъните от богомолците – някои направени дори от свързани клончета. По тях висят надписи с имената на тези, които са ги поставили, а също и различни украшения – от колиета, герданчета и гривни, до детски играчки и икони.
Наоколо има и няколко малки пещери. В две от тях на символични цени се продават дълги по половин метър свещи, със закачено в средата хартиено изображение на иконата на Светата Троица от параклиса. Други пък са оформени като малки олтари.
Самият параклис също се помещава в пещера, надстроена леко напред и оформена като къщичка. Отвътре целият е бил изрисуван, но от светите изображения до днес са оцелели само по няколко фрагмента от четири евангелски сцени – явяването на ангела пред Дева Мария, раждането на Исус Христос, посещението на влъхвите и на Божията майка с Младенеца.
Фреската със Светата Троица си личи почти цялата, но е доста повредена от атмосферните влияния. Интересното при нея е, че като интерпретация образите нямат нищо общо с тези, които познаваме. Съгласно нашето православно вероизповедание Бог е един по същество, но троичен по лица, затова го наричаме Света Троица, която ни се разкрива като Бог Отец (който не е роден, а е безначален), Бог Син (който е роден от Отца и предвечно се ражда, т.е .вечно е бил и ще бъде Син Божий) и Бог Дух свети (който нито е сътворен, нито е роден, а отвеки изхожда от Бог Отец). И трите лица на Светата Троица, макар и различни по изображение, имат ранто Божествено достойнство.
Тази догма за троическия ни Бог е оформмена на Втория Вселенски събор на църквите, състоял се през 381 г. Оттогава до днес иконописците изобразяват иконата на Светата Троица с две фигури на мъже – Бог Отец и Бог Син, а над тях разперил крила като гълъб е Светият Дух. Идеята той да се изобразява по този начин идва от момента на кръщението на Исус Христос в река Йордан, когато над него от разтворилото се небе се появил гълъб и се чул гласът на Бог Отец: „Този е моят възлюблен Син, в който е Моето благоволение“.
Само че на иконата, която се намира в параклиса на Монте Синбруини в Италия, Светата Троица е представена с образите на трима съвършено еднакви мъже с ореоли, които са седнали и държат в ръцете си по една книга – най-вероятно Библията.
На практика догмата за троичния Бог е спазена – трите лица на Господа са отделни личности, но еднакви по значение. Но третото изображение не е гълъб!
Запитах се защо ли? И тъй като се питах и кой и защо е направил този параклис тук, на толкова отдалечено в планината място, тръгнах по пътеките на легендите и историята...
Според една от притчите, по времето на император Нерон (I в.), когато той провеждал страшните гонения на християните, свързани с мъчения и масови убийства, двама мъже успели да се измъкнат от горящия Рим и да избягат в планината. Когато доближили до тази огромна скала, пронизана от множество пещери, върху каменната стена се появила Светата Троица и им казала да останат тук и построят параклис, а тя ще бди над тях. Наскоро след това те били посетени от апостолите Петър и Йоан, след което започнали да стават чудеса.
И мъжете решили да превърнат една от големите пещери в храм и нарисували в нея Светата Троица такава, каквато я видели.
Друга легенда разказва за един селянин, кото орал земята си наблизо и не знаел, че в подножието на нивата му имало пропаст, защото наоколо всичко било обрасло с вековни гори. Изведнъж воловете му се изплашили и побягнали заедно с ралото, а след малко изчезнали. Човекът се обезпокоил какво ще прави без рало и добитък и започнал да се моли на Бог да му помогне да си намери поне ралото. После тръгнал да търси животните, за които смятал, че са се пребили някъде из чукарите.
За негова изненада ги открил живи и здрави на една полянка пред огромна канара – легнали спокойно, вторачени в икона върху скалата, изобразяваща трима светии. И той разбрал, че това е Светата Троица, която е чула молбата му и му помогнала.
Прибрал иконата в пещерата и се върнал у дома. Разказал случката на други хора, които после се върнали тук и изградили параклиса.
А какво казват историците? Много малко, но достатъчно. Според тях тази икона и пещерният храм са създадени около Х в. от... богомилите.
Както сме учили в часовете по история, при наследника на цар Симеон Велики – Петър, се появило широко народно движение, насочено срещу управляващите. Селячеството – разорено от постоянните войни, гладно и недоволно от жалкото си съществуване – се опълчило срещу господарите си и по-специално срещу новата форма на зависимост от тях – крепостничеството.
Създадено като социално движение, богомилството бързо се оформило като ерес – т.е. като отклонение от православната църква. Защото хората знаели, че тя е най-ревностният пазител на установения йерархически ред и учи на смирение и преклонение пред владетелите и че всяка власт е от Бога дадена.
А водачът на богомилите – поп Богомил, учел обратното – че омразният свят, в който живеят хората на тази земя, не е създаден от Бога, а от дявола. И щом всички господари са създадени от дявола, не трябва да им се подчиняват. Според богомилите само невидимият свят на небето и душата на човека са създадени от Бог. Затова те препоръчвали аскетичен начин на живот и отричали напълно официалната християнска църква с всичките й догми и външни изяви на вярата. И категорично били против каквато и да е йерархия, особено църковна.
След като цар Петър и църквата започнали гонения срещу тях и поп Богомил бил изгорен на клада, голяма част от последователите на богомилството избягали от България и се пръснали по Франция и Италия, където станали известни като албигойци и катари. Изплашени от преследванията, те търсели по-закътани и непристъпни места, за да се заселят.
Интерпретацията на иконата на Светата Троица в италианския параклис напълно се покрива с идеята за триединния Бог. Но тъй като богомилите отричали всякаква йерархия, естествено било в изображението да няма Баща и Син, и особено пък гълъб. Затова те нарисували трите лица на Бога като отделни една от друга личности, но с напълно еднакви образи, което посочва единството им в общата композиция, т.е. на Бога.
Библиите в ръцете им също потвърждават богомилската хипотеза. Богомилите не признавали преданието, а само Библията. Фактът, че папите не са пожелали да посетят това свято за хората място, ясно показва, че те добре са знаели произхода на чудотворната икона.
Първият папа, който стъпва на това място и е провел религиозна служба, е Йоан Павел II. Това става през октомври 2000 г.
Докато разсъждавах за миналото, безброй богомолци минаваха покрай старата фреска и нашепваха молитвите си. И почувствах, че наистина това място е свято. Не само защото тук стават чудеса. А защото осъзнах един от най-важните църковни постулати – че иконата не е истинският лик на светията или на Бога, не е негова „фотография“, а образ, който напомня за него, за да поддържа, подсилва и насочва вярата ни към космическите измерения на Вселената!
