Учителите Йоаким Груев и Богдан Горанов (двамата с фесовете), Иван Вазов (първият в ляво, прав в последната редица) и дякон Максим, заснети на обща снимка в Пловдив през 1867 г.
Отчето на фотографията всъщност е бъдещият пловдивски владика Максим, който много приличал на Левски
Автор: Димитър Делийски
На 9 декември 1933 г. „Пловдивски общински вестник“ помества на първа страница снимка на Йоаким Груев с негови ученици. Редакторът Н. Гашаров убеждава, че сред тях се намира и Васил Левски като дякон Игнатий.
На 24 февруари 1937 г. вестник „Зора“ публикува увеличен и силно ретуширан фрагмент от този фотос със заглавие „Васил Левски като дякон“ и текст: „Пловдивският митрополит Максим, другар на Васил Левски от времето на неговия манастирски живот, е намерил в своята архива единствения оригинален портрет на Левски като дякон Игнатий, фотографиран в монашеско облекло. Този портрет митрополит Максим е получил от Левски в Троянския манастир. Портретът е увеличен и разпратен на черквите в Пловдивска епархия. В печата портретът на Васил Левски като дякон се появява за пръв път“.
Но снимката никак не се „връзва“ с биографията на Левски – през 1867 г. той вече нито е ученик на Груев, нито е дякон.
В печата избухва скандал – митрополит Максим е обвинен в процърковна пропаганда и фалшификация. В науката портретът така и не е приет. Той се намира само по черквите.
В наше време въпросът за него е повдиган от Ивелина Асьова (сп. „Отечество“, бр. 3/1982), Петър Боев (сп. „Отечество“, бр. 5/1982), Жечко Попов (сп. „Отечество“, бр. 6/1982) и Георги Тахов (в. „Супер сензация“, бр. 4/1994). Но всички те грешат, защото се занимават само с въпроса „Това Левски като дякон ли е, или не?“. Затова се заех с изследване на самата снимка по оригинал от пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“.
Снимката е озаглавена „Учителите Йоаким Груев и Богдан Горанов със свои ученици от Пловдивското епархийско училище“. Фактите са следните: Богдан Горанов постъпва след започването на учебната 1866-67 г., а Йоаким Груев напуска след завършването й. Единствено възможен период за правенето на тази фотография, на която и двамата са заедно, са първите шест месеца на 1867 г. Същата датировка е носел изчезналият от софийската народна библиотека оригинал.
С абсолютна сигурност може да се каже, че двамата учители са имали един и същ ученик и това е Иван Вазов. Да видим какво е писал той за тях в своята автобиография: „Следвах на 1867 г. в четвърти клас на Пловдивската гимназия. Баща ми ме заведе в стаята на Груева. Той беше тогава голям човек. Гледах го със страхопочитание... С най-голямо удоволствие учех френски благодарение на големия интерес, който ми внушиха към този език учителите Зафиров и особено Богдан Горанов, комуто дължа особено.
Докато се учех в Пловдив, се разчу, че четата на Тотя и на Панайот Хитов минала Дунава. Смелият поход на двамата войводи предизвика силна тревога и между турските власти, толкова повече, че тъкмо по онова време беше се узнало, че Левски бил минал през Пловдив“.
Вазов обаче греши: Левски е бил байрактар в четата на Панайот Хитов през 1867 г., а е минал през Пловдив в края на май 1869 г. (видно от писмото на Найден Геров до Хр. Георгиев от 30 май 1869 г.).
Изхождайки от казаното дотук, реших, че на груповата снимка може да присъства и Иван Вазов и така го открих: той е първият в ляво, прав в последната редица. До него е дякончето, което наистина прилича на Левски. Но ако Вазов се беше снимал редом с Апостола, щеше ли да премълчи това?!
За доказателство, че това е Патриархът на българската литература, поместваме „поддидаскалската“ му снимка от Калофер 1866 г. Той даже е със същото палто с кадифена яка и същия кариран панталон.
Но кое е това дяконче до Вазов? Това е виновникът за историята с „дяконската снимка на Левски“ – дякон Максим със светско име Марин Пенчов Пелов, по-късно Пловдивски митрополит Максим.
От неговата книга „Автобиография и спомени“, издадена в София през 1930 г., научаваме, че от 1863 до 1869 г. той се е учил в Сопот. Следователно там е бил съученик на Иван Вазов. Попаднал по някаква причина в Пловдив, когато се е правела прословутата снимка, отчето е застанал до единствения човек, когото е познавал – Иван Вазов.
Максим е обичал да се снима – автобиографията му е богато илюстрирана с негови фотографии. Когато след 70 години, вече като синодален подпредседател, решава да се възползва от приликата си с Левски, той най-напред се заема да я заличи. На стр. 12 в неговата „Автобиография“ е поместена дяконската му снимка от 1870 г., която е силно ретуширана и на която направо му е сменена физиономията.
Но бедният архиерей не е знаел, че оригинал от тази фотография се пази в архива на Феликс Каниц (архив на БАН, архив Каниц, инв.№ 28). Поместваме двете снимки една до друга. На фалшивата ясно се вижда, че мустаците на Максим са почернени и удължени, веждите са извити нагоре, очите гледат скромно надолу. Общото впечатление е, че това е брюнет.
На оригиналната снимка обаче мустаците му са редки и руси, веждите са прави, а очите са вперени право в обектива. Вижда се, че човекът е блондин със светли очи и се забелязва приликата му с Левски, но лицето има хитровато усмихнат израз.
Предполагам, че обработката на „дяконската снимка на Левски“ е станала в същата печатница „Книпеграф“ в София, където е правен ретушът на снимката на Максим в автобиографията му. Така Максим допринася за усилията на църквата да си върне оня, който отказа да й служи – дякон Игнатий, т.е. Васил Левски.
Интересното е, че Вазов е направил същото в очерка си „София на 1880 г.“, където предава като истина разказ за последните минути на Апостола: „Поп Тодор приближил до Левски и го поканил да се изповяда. В тоя върховен миг той го намерил религиозно настроен. Левски няколко време с тих шепот му се изповядал. После завършил с тия думи: „Дядо попе, поменувай ме в молитвите си: йеродякон Игнатий“.
От всичко изброено дотук можем да обобщим: нямаме дяконска снимка на Апостола на свободата, но пък имаме ученическа снимка на Иван Вазов.
