Не успя и поредният вот на недоверие


Не успя и поредният вот на недоверие
Министър Москов единствен от кабинета остана в пленарната зала, за да изслуша дебатите около вота
19 Февруари 2016, Петък


При дебатите за здравеопазването имаше добро озвучаване, но липсваше чуваемост и пострада парламентаризмът

Автор: Ани Петрова

Премиерът Борисов не присъства на дебатите по първия вот на недоверие срещу второто правителство, ръководено от него. Май не е новина. Министрите от кабинета до един бяха в пленарната зала и дори изгледаха – без да им трепнат очите – как само 69 депутати подкрепиха предложението заседанието да се предава пряко по БНТ и БНР. Точно толкова, колкото подписаха и искането да има вот на недоверие.

След което всички, без здравния министър Москов си тръгнаха, защото е сряда - сещате се нали – има редовно заседание на Министерски съвет. И това не е новина.
Неуспехът на поредния вот на недоверие срещу българско правителство също не е новина, а потвърждение, че някои неща се случват по един, а не по друг начин, защото така са били планирани. Което е лоша перифраза на крилатата фраза на Рузвелт, че в политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено.

Неотдавна председателят на ВКС Лозан Панов извади тази сентенция, изтупа я от праха на времето и сега тя ляга като дялан камък на всяка ситуация от родния политически живот.
В случая става дума за вота на недоверие във вида, в който е формулиран в член 89 от Конституцията. Там се казва, че предложението за недоверие на Министерския съвет е прието, когато за него са гласували повече от половината народни представители, т.е. поне 121 депутати. Което, както показва и практиката, никога не може да се случи, освен ако парламентарното мнозинство не е решило да бламира собственото си правителство. На теория е възможно, но на практика не се е случвало.

Тема като дялан камък

По-нататък: здравеопазването като вечна тема за вот на недоверие. Така е – криво да седим, право да съдим – българското здравеопазване е вечният болник на родната политика още от времето на социализма. Освен това засяга всеки един гражданин, тъй като човешкото здраве е крехък продукт с ограничена трайност, изискващ постоянни и висококвалифицирани грижи, които обаче отдавна не са безплатни, също както труда на съсловието, което има нужната квалификация да ги прилага, но често няма достатъчно мотивация да го прави. Става дума за пари, извинете.

Следва констатацията, че внасянето на този първи вот на недоверие към правителството, макар и на толкова късен етап – повече от 15 месеца след конституирането на кабинета – е симптом, че опозицията на днешното управление е излязла от реанимация и вече мърда: критикува, опитва се да показва зъби, внася вот на недоверие, въпреки танталовите мъки при събирането на тези мижави 69 подписа.

„Лошо е, ако няма вот на недоверие”

Тук му е мястото да цитираме самият Борисов, чийто политически инстинкт много отдавна му е подсказал, че не е добре да нямаш опозиция. Много по-комфортно е да се управлява въпреки опозицията – така става мач – има победители и победени. Поради което, когато преди месец опозицията в лицето на БСП заговори, че се кани да иска вот на недоверие, премиерът и лидер на ГЕРБ бащински я подкрепи.

Друга тема е отсъствието на Борисов от пленарната зала по време на дебатите. От една страна, чисто формално, това е проява на неуважение към парламентаризма. От друга страна обаче, неприсъствието на Борисов е буквално реверанс към същия този парламентаризъм, доколкото е трудно да се търпи трансформирането му в махленска кавга, където стратегически са не доводите, а възклицанията, междуметията и обидите към опонента.

Отделно – мъчително, дори тъпо е да се гледа от кошарата на деловия президиум полупразната зала, в която някои от депутатите подвикват от място, говорят по телефоните си, преглеждат си електронната поща или просто наблюдават сеир на групички, прави покрай стените, като тръгващи си от стадиона запалянковци по време на скучен мач.
Тази процедура е аритметично предрешена

Ако вече сте забравили – мачът или вотът на недоверие, както предпочитате – е предрешен чисто процедурно и доказано статистически. Което прозвуча в прав текст и в изказването на председателката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова.
„Въпреки разнопосочните усилия на явната и недостатъчна опозиция, този вот на недоверие е аритметически предрешен. Но ако основният мотив е консолидиране на опозиционните редици, ние, като национално отговорна партия мандатоносител, очакваме смислен дебат, обективна критика и конструктивни предложение”, каза депутатката от ГЕРБ.

По думите й това, което най-много дразни хората в съвременната политическа действителност, е прехвърлянето на отговорност без капка покаяние.
„Всеки от нас в различни моменти се е сблъсквал с неблагополучията на системата. Въпреки всеобщото мнение, че се лекуваме само в правителствена болница, категорично заявявам, че познаваме реалността и сме единни в убеждението, че системата на здравеопазването в този вид не гарантира здравна сигурност. Единни сме в това, че промените са наложителни", каза още д-р Дариткова.

В тази си част нейното изказване приличаше на казаното от лидера на БСП Михаил Миков, който обвини управляващите, че все повече превръщат здравеопазването в стока.
Даниела Дариткова изтъкна също, че в момента има стабилна финансова рамка, необходима за реализиране на реформите в здравеопазването.
Прозвуча разумно и отговаря на истината. Но другата част от истината в този ден на петчасови препирни е, че в пленарната зала на Народното събрание имаше добро озвучаване, но никаква чуваемост. Някога имаше такава песен на Висоцки: „Мы снова говорим на разных языках”. 

Приемете непреведената фраза на руски език като закачка с министър Москов, който в края на препирните посъветва депутатите от левицата да спазват съвета на Владимир Илич Ленин „Надо менше пить”. С което почти си докара боя от соцдепутата Таско Ерменков, възпрян трудно от квесторите в залата. Последваха още недотам изтънчени слова от устата на министъра медик, който така доказа, ако не друго, то поне, че не е забравил хлевоустата и образна изразност, характерна за докторското съсловие.

Ако съдим за Москов по делата, а не по думите, можем да отчетем и наличието на съизмеримост между намерения, положени усилия и дефинирани цели в действията на бившия зам.-председател на РБ, останал член на правителството.
В негово лице имаме успешен министър, може би най-успешният в сегашния кабинет. Той тръгна срещу статуквото, решително съкрати голяма част от кражбите в НЗОК, заяви председателят на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов.

По думите му всичко това предизвиква ответна реакция, но хората, които следят политиката, са наясно, че мотивите за вота на недоверие са неоснователни.
„Ще има позитиви за пациентите защото се обхващат процеси, които досега бяха оставени на автопилот. Качеството на услугата ще се повиши”, прогнозира Симеонов. Той каза още, че ако реформата в здравеопазването бъде завършена, резултатът ще е очевидно положителен.

Валери Симеонов отчете липсата на дефицит в НЗОК за 2015 г., също и факта, че Москов се е противопоставил на посегателствата срещу екипи на Бърза помощ. Симеонов защити и използването на пръстов отпечатък като идентификатор за ползване на здравни услуги. Това, по думите му, ще ограничи кражбите в аптеките.
В четвъртък, в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ председателят на НФСБ и на ПГ коментира, че искането на вот на недоверие е продиктувано от вътрешните проблеми в БСП и ДПС. Според него в мотивите на вносителите няма убедителни аргументи, а по-скоро подмяна на факти.

„Мина една година и опозицията започна все повече да губи своя облик и яркост на присъствието. Виждаме процесите, които се развиват в БСП – един разпад, еднопосочен, в който като че ли няма връщане назад. Процесите в ДПС – също са на разпад.
Това са две партии с големи вътрешни сътресения, което се опитват да компенсират с малко по-голяма външна активност. А каква външна активност може да има една опозиционна партия, освен да поиска вот на недоверие?!

Факт е, че по-късно решиха изобщо в кой сектор да е вотът. Както се казва, първо скочиха във водата, а след това казаха: „Хоп, да скочим“, обясни Симеонов. Според него, ако не се намери балансът и започнат да искат вотове всеки месец или през месец, и то лошо мотивирани и подготвени, както този в сферата на здравеопазването, това ще повлияе лошо на опозицията.
„Могат да искат вотове, но трябва да внимават да не „преиграят“. Тогава ще загубят и малкото подкрепа, която им е останала“, подчерта още депутатът.

Валери Симеонов коментира и създаването на Комисията за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с намесата на Турция и Русия във вътрешната политика на България. По думите му, временната комисия трябва да има достъп до информация, предоставена от МВР, ДАНС и разузнаването. „България не трябва да допуска намесата на други държави в нейната политика“ – категоричен бе Симеонов и допълни, че ПГ на Патриотичния фронт ще поиска освен руското и турското вмешателство във вътрешните ни дела, да се ограничи и тази на други държави.


„Системата на здравеопазването в този вид не гарантира здравна сигурност, затова промените са наложителни”, категорична бе шефката на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова

В категории: Политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки