Морската община спешно иска отсрочка за връщането на заем от 3 милиона лева, взет без да е сигурна как ще го връща
Автор: Янко Георгиев
Премиерът Бойко Борисов явно се погледна в огледалото по заръката на българите в Лондон и започна да прекратява съмнителни обществени поръчки за милиони лева. През това време неговият заместник в партия ГЕРБ – бургаският кмет Димитър Николов, използва суматохата по висшите етажи на властта да замаже гафовете на администрацията си. Все пак в четвъртък, наред със спрените процедури по лотовете на АМ „Хемус“ и печатницата на МВР, в „черния списък“ с подозрителни обекти влезе и изграждането на закрит спортен комплекс в бургаския комплекс „Славейков“, за който неведнъж сме писали в „Десант“.
Междувременно в докладна записка на заместник-кмета на морския град Красимир Стойчев, която ще бъде разгледана на предстоящото заседание на Бургаския общински съвет, насрочено за 23 февруари, се предлага местният парламент да одобри отсрочването на погасяването на заем от над три милиона лв., отпуснати от държавния бюджет през миналото лято.
Кредитът бе взет за довършването на ключови проекти в региона по европейската оперативни програма „Околна среда“, които бяха затлачени с години и погълнаха огромни средства без особен резултат.
Това са печално известните на бургазлии намерения за изграждането на канализациите в кварталите Банево, Ветрен и Минерални бани, както и прословутата програма за управление на отпадъците в областта, чийто основен обект е новото модерно сметище в друг квартал на морския град – Братово.
Въпросната сума от 3 милиона е трябвало да бъде изплатена още през декември миналата година, но това не е сторено. Общинската администрация се оправдава, че тепърва направените вече разходи ще се одобряват от Брюксел, а после ще се издават сертификати за качество от ОП „Околна среда“. Така че ако парите бъдат изплатени, едва тогава ще се върне заема към бюджета.
Зад тези бодряшки оправдания, внушаващи, че става въпрос само за някаква си формалност, се крият изключително неприятни факти за управлението на Бургас, определян няколко години подред като най-добрия град за живеене.
Изграждането на прословутата канализация в бургаските квартали Ветрен, Банево и Минерални бани бе използвано редовно като повод за завишаването на разходите в общинския бюджет и теглене на нови и нови кредити от страна на местната администрация. Самият проект води началото си още от лятото на 2012 г.
Тогава бе сключен договор по ОП „Околна среда“ на стойност 30 млн. лв., като морската община трябваше да осигури 1,730 млн лв. Крайният срок, в който следваше да бъдат завършени обектите, бе 12 ноември 2014 г., но той не бе спазен и бе удължен с още една година.
Кредитът от държавния бюджет далеч не е първият, предназначен за въпросната канализация. През януари 2015 г. местният парламент гласува да бъде теглен от държавния бюджет друг заем, възлизащ на шест милиона лева. Благовидната причина бе, че се налагало да се правят „спешни“ доплащания, за да не спре строежът на канализацията.
Само че в предложението на администрацията никъде не бе даден точен разчет как точно ще бъдат изхарчени тези пари. Казано на счетоводен жаргон, заемът бе предназначен да „покрие“ задължителното 10-процентово участие на общината във финансирането на мащабните проекти.
Администрацията смело обещаваше той да бъде върнат до края на 2015 г., но само при условие, че Брюксел преведе на Бургас до есента дължимото до стотинка. Европейските пари обаче така и не пристигнаха, но този факт някак услужливо липсва в споменатата вече докладната записка на заместник-кмета Стойчев.
Той премълчава, и че през юни 2014 г. в морския град бе спряно изпълнението на европейските оперативни програми. Тогава средствата за България по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ бяха отрязани от Брюксел заради системни нарушения при усвояването на европейските пари. След одит на Европейската комисия бяха открити доказателства за значителни несъответствия в работата на контролните и управленските системи по програмата. Сред нарушенията бе и погазването на правилата при сключването на договора за избора на консултант за надзор на интегрирания воден проект „Минерални бани – Банево – Ветрен“. Въпросната глоба, наричана от управата на морския град за благозвучие „финансова корекция”, бе за над пет милиона лв.
През април 2014 г. мнозинството на ГЕРБ в ОбС - Бургас гласува под строй градът да поеме нов дълг от 2,9 млн. лв. Причината отново беше канализация на кварталите Ветрен, Банево и Минерални бани. Кредитът беше изтеглен от Фонда за финансиране на органите за местно самоуправление (ФЛАГ). Тогава администрацията отново се оправда, че това се налагало, защото не достигало финансирането на проекта. Парите бяха взети срещу изключително неизгодна лихва, което още повече оскъпи изграждане на канализацията в споменатите бургаски квартали. Опозицията в лицето „Национален фронт за спасение на България“ предложи да не се бърза с нов заем, преди да бъдат отстранени нередностите при обществената поръчка, но хората на кмета Димитър Николов не се съгласиха, изтъквайки изтърканите вече мотиви, че ако заемът не бъде отпуснат спешно, имало опасност строящите се обекти да останат незавършени.
„Средствата от ФЛАГ са ни нужни, и за да не търпи общината санкции заради това, че не пускаме тези обекти навреме в експлоатация. В момента администрацията извършва текущите плащания със собствени средства“, невинно обясняваше през 2014 г. бургаският градоначалник. Но и към днешна дата европрограмата все още продължава да е спряна и напълно е възможно в скоро време да се наложи ново отсрочване и дори рефинансиране и на заема от ФЛАГ.
Цялото това затъване в дълговата спирала не доведе до желаните резултати и към настоящия момент проектът все още е далеч от приключването си, въпреки заричанията на Димитър Николов канализацията и в трите квартала да бъде готова изцяло още през юли 2015 г. Според общинския сайт, процентното изпълнение на дейностите по квартали е следното: Ветрен – 85 на сто, Минерални бани – 72 на на сто, а в кв. Банево е извършена едва една трета нужното строителство.
Не стига това, ами се оказа, че и извършено досега е сторено с лошо качество.
В началото на януари 2016 г., жителите на Ветрен и Банево подадоха жалби до общинския омбудсман и лично до кмета на морския град, в които изразяват недоволството си от бавните темпове, лошата организация и ниското качество на работата на фирмите, изграждащи канализацията на двата квартала. В изложението им бе посочено, че въпреки заделената за строителния надзор на обектите сума от 700 хил. лв., очевидно той не е осъществяван както трябва.
За да потуши недоволството на гражданите, бургаският градоначалник обеща на строителите да бъдат наложени наказания, но свари да се оплаче, че във Ветрен всъщност имало незаконна канализация, която спъвала работата по проекта.
Плюс всичко останало, стана ясно, и че заради все още спряната ОП „Околна среда" фирмата изпълнител не е плащала редовно на подизпълнителите си и те били изправени пред фалит.
За разлика от канализацията на бургаските квартали, регионалната система за отпадъци в Бургас бе завършена. Депото за смет „Братово - Запад“ бе открито през май 2015 г. Стойността му възлиза над 40 мил. лв., отпуснати от ОП „Околна среда“, като морската община участва с 2,8 млн. лв.
Но докато се стигне до финала, и покрай този обект нещата не вървяха по мед и масло.
Заради опорочена тръжна процедура за строежа и надзора на сметището през април 2014 г. Брюксел спря финансирането на изграждането му. Обществената поръчка за това бе спечелена от консорциума „Бургас еко депо 2012", в който влизат „Пътстрой Бургас" ЕООД, свързвана с групировката ТИМ, и „Строймонтаж" ЕООД на Камен Василев, брат на бившия заместник градски прокурор на София, понижен впоследствие до редови прокурор от Специализираната апелативна прокуратура – Роман Василев.
И ето че само два месеца след изграждането на сметището се наложи то да бъде основно ремонтирано. Обилните валежи и ураганни ветрове през май 2015 г. нанесоха сериозни щети върху инфраструктурата и съоръженията и бе унищожена една от клетките за преработката на отпадъците. Въпреки че по договор ремонтът трябваше да бъде извършен в рамките на гаранционното обслужване от самите изпълнители, това не се случи, а общинската хазна пое разходите.
Очевидно е, че местната власт не може да си осигури средства чрез далновидна политика и управление, а разчита единствено на външно финансиране. Което пък налага постоянно да се търсят нови и нови кредити. А всичко, барабар с лихвите, ще връщат не тези, които са докарали нещата дотук, а обикновените бургазлии.
