Руски княз, роден в София, имал идея да създаде в столицата ни национална портретна галерия
Автор: Никола Филипов, Лондон
По стечение на обстоятелствата руският княз Никита Лобанов-Ростовски, както разказахме преди време, е роден и отраснал в София. Макар че живее в Лондон и се чувства по националност руснак, в последните 40 години той ежегодно посещава България. Аристократът е член на ръководното бюро на българската фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и е дарил най-ценния експонат в софийския природонаучен музей – късче от планетата Марс.
Около началото на новото хилядолетие в мазето на централата на МВР в София са открити стотина национализирани портрета от времената на така наречения Народен съд. Освен на царското семейство, сред тях има и портрети на Левски, Ботев и Стамболов, конфискувани от някогашните богаташи или прибрани от техните жилища, вили и офиси. Колекцията съдържа и платна с образите на много от разстреляните български политици, както и на други известни български и световни личности.
Тази находка стига до ушите на княза, който притежава картини за милиони долари. И у него възниква идеята не да закупи някои от портретите за собствените си колекции, а да се създаде в София национална портретна галерия, подобна на онези, каквито има в повечето европейски столици.
На скорошната ни среща в Лондон княз Никита Лобанов-Ростовски сподели възмущението си от развитието на събитията по този въпрос.
„България не е известна в света с живопис, а главно със своите икони“ – сподели ми той и добави, че в главата му се завъртяла мисълта „да я прослави и с богата портретна галерия“.
Представил идеята си в Бюрото на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и там взели съответното положително решение.
След това, заедно с президента на фондацията – немецът проф. Петер Фишер-Апелт, отишли при Светлин Русев, който също е член на нейния управителен орган и се явявал нещо като арбитър по въпросите на изкуството в България – именитият ни художник отговарял за опазването на културните ценности на страната. Когато споделили с него идеята, Светлин Русев се плеснал по челото: „Колко жалко, че на самия мен не ми хрумна тази прекрасна идея!“.
Като начало княз Никита заедно с друг член на Бюрото – американката от италиански произход Ди Дженаро, предложил десетина-двайсет хиляди долара за ремонтирането на зала в открития с помощта на същата фондация Музей за чуждестранно изкуство в София. Директорът на тази културна институция уж се съгласил, а след време се оказало, че срещу рушвети (по думите на самия княз) помещението било предоставено за ресторант-кафене.
Междувременно правителството се сменило и премиер на България станал Симеон Сакскобургготски. А княз Никита и цар Симеон се познавали още като деца – заедно играели някога в София. Срещали са се неведнъж и в изгнание, например в Иран, Афганистан и Пакистан, където Симеон се казвал граф Рилски, а местните управници го наричали „Падишах Булгаристан“.
Изпълнен с радост и надежда, княз Никита събрал документацията по въпроса и право при Негово Величество. А там, след приятелски разговор, за най-голямо учудване, Симеон му заявил: „Ще предам всичко това на Светлин Русев, който е специалист по тези въпроси“. С което и прекрасната идея останала без последствия.
Тук за сравнение княз никита разказа как при подобна ситуация в Москва въпросът бил решен положително само след едно негово писмо до президента Путин.
Така София остава без Национална портретна галерия, а корупцията превръща определеното за нея помещение в питейно заведение.
Излиза, че руският княз Никита Лобанов-Ростовски се оказва по-голям български патриот, отколкото Светлин Русев и Симеон Сакскобургготски!?
А къде са сега въпросните портрети, никой не знае. Съдбата им тъне в неизвестност. Къде се е попиляло това общонационално културно богатство, никой не може да каже.
