Филм за живота на патриарха на българската индустрия
Автор: Веселин Максимов
Трима габровци направиха филм за живота и дейността на прочутия предприемач, индустриалец, меценат, общественик и дарител Иван Хаджиберов. Те са Емил Михов - историк, фотограф и кинооператор, Милен Василев – музикант, и сценаристът Красимира Христова.
Досега са известни само с работата си в родния град, а дамата се е върнала там от столицата, с единствената цел да помогне за лентата. След двегодишен труд ентусиастите вече са на финалната права и скоро критичното око на публиката ще види плода на техните усилия.
Героят на филма е наричан „патриарх на българската индустрия”. Роден е в Габрово през декември 1858 г., в семейството на хаджи Беро Иванов, производител на брашно, търговец и кираджия, и Иванка Минчева. Получил своето образование в частното училище на Неофит Соколски. По време на Руско-турската война е бил куриер в Българското опълчение.
След Освобождението се занимавал с търговия на риба, барут и хранителни стоки. Управлявал мелницата на баща си от 1882 г. Поставил допълнителни сита и започнал да произвежда брашно без трици. Участник е в Сръбско-българската война от 1885 г.
През 1890 г. с брат си Димитър построили валцова мелница. Съоръжението било електрифицирано с купено от Германия динамо и няколко електрически крушки с въглена пръчица. Така на практика за първи път в България светнала електрическа крушка.
През 1892 г. създал първата фабрика за фини вълнени платове в България „Първа царска придворна фабрика за текстилни платове“. В нея се използвали вносни материали от Австро-Унгария, Англия и Италия. Обзаведена е по английски образец.
През 1906 г. построил водноелектрическа централа на река Янтра, която се състои от две хоризонтални водни турбини по 90 конски сили, система „Брауншвайг”, с два генератора за променлив ток. Тя струвала около 300 000 златни лева и била първата водноелектрическа централа в България за индустриални цели и втората след тази в Панчарево.
По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е бил доставчик на платове за българската армия. През 1915 г. във фабриката работили 72 стана. Внасял висококачествени мериносови прежди от Англия чрез установените връзки с фирмата „Нормантон“.
Поради обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа – „за забогатяване по време на война“, бил арестуван през 1919 г. Прекарал девет месеца в предварителен арест. Оправдан бил с амнистия от 26 юли 1924 г.
От април 1931 г. фабриката била преобразувана в акционерно дружество. Създадени били паркове, игрища за тенис на корт, жилища за работниците, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците и е организиран стол.
Иван Хаджиберов е сред основателите на Индустриална банка „Габрово“ и дългогодишен председател на библиотеката в града. Той става финансов гарант за построяване на железопътната линия и дарява средства за изграждането на училището в село Златари. Във фонда за строеж на театрално-библиотечна сграда внася 5000 златни лева.
Починал е на 5 март, 1934 г. Изпратен бил с вой на сирените на всички габровски фабрики и непрекъснат звън на църковните камбани.
