Асен Чакъров издържа семейството като продава творбите си по селата
Автор: Камен Колев
Възможно ли е да построиш къща от шишарки, сухи клечки и ориз? А да направиш градеж с „тухли и камъни” от див копър? Можеш ли да нарисуваш елен с борови иглички? Възможно е, а тайната как се постига всичко това я знае Асен Чакъров от свищовското село Морава.
Младият мъж е изучил още като ученик в художественото училище в Троян тънкостите на нетрадиционните техники да се твори с нетипични материали вместо с четка и бои.
Интересът му към изкуството обаче датира от по-рано – още от детската градина. Учителите забелязали, че момчето има талант, особено когато извайвало фигурки от пластелин. Дарбата му не останала скрита и в основното училище. Там преподавателят Йордан Лазаров показал на Асен първите стъпки в изработването на пана от естествени материали като боб, леща, сухи треви и клонки. Момчето идея си нямало, че един ден точно с това ще си изкарва прехраната.
Подтикван и насърчаван от учителя си по рисуване, Асен се записал в паралелката по фина керамика в художественото училище в Троян. Но така и не се дипломирал. Причината не била само в произхода му – той бил от изключително бедно мюсюлманско семейство. Майка му била наемен работник в земеделска кооперация в ловешко село, а бащата – транспортен работник в Белене.
Родителите му трудно намирали пари да го издържат, но не това го накарало да се откаже от учението. А отношението на една от учителките в училището, която го подлагала на системен тормоз заради произхода му. След една от поредните й обиди двамата жестоко се скарали, след което Асен се прибрал в родното си село и повече никога не се върнал в училището.
Всъщност младият мъж, както и по-малката му сестра Зоя са християни. Приели са светото кръщение като ученици, по свой осъзнат избор. И не смятат, че има нещо лошо в това, че са заменили Аллах с Христос в сърцето и душата си. Асен казва, че Бог често му е помагал да намери правия път.
Откакто родителите им починали преди няколко години, животът на брата и сестрата станал още по-тежък. Но двамата не се оплакват – имат покрив над главите си в скромната фамилна къща в Морава, която обитават заедно с малкия син на Зоя Алекс.
За да се издържа, а и да помага на семейството, Асен се хваща с всякаква работа – копае нивите и градините на хората, прави ремонти по чуждите къщи, занимава се със строителство. Физическият труд не му тежи, но се ядосва, че през това време не може да рисува и да развива дадения му от Бог талант.
Освен да изработва пейзажи, Асен може да вае скулптури от камък, глина, гипс и дърво. Копира всякакви изображения и рисунки само като ги гледа. „Мога да нарисувам Мона Лиза едно към едно”, дава пример той. Веднъж пред приятели със затворени очи изваял от пластилин фигура на кон. Друг път от парче зелено стъкло след дълга шлифовка изработил перфектно копие на кристал „Сваровски”.
Талантливият мъж може да създава златни и сребърни бижута, но засега не вярва, че някога ще може да си позволи да се занимава с толкова скъп занаят като този на ювелира. Така поради липсата на пари самоукият художник не може да си купи и четки, бои и платна. Заради немотията му хрумнала и нестандартната идея да използва натурални материали, за които друг не би се сетил.
Той прави рисунките си с даровете на природата, като основно запечатва пейзажи на Свищов и околните села и градове. От пролетта до есента събира материали от поляните и горите – реже клонки от диви сливи, събира див копър, борови иглички и шишарки.
И ето, че в един от пейзажите му от Трявна небето е от ориз, прозорците на къщите са от леща и клонки от дива слива и вишна, а покривът на часовниковата кула – от върховете на шишарки. А калдъръмените улици, чардаците и каменните стени на старинните сгради са изработени от нарязани стъбла на див копър.
Асен използва сухите борови иглички, за да изрисува козината на животните в картината „Елен и кошута”. Мечтата му е освен пейзажи да работи и по исторически сюжети като Великотърновската крепост и Добриновата кула.
Всичко при него става с голямо търпение. Основата на картините му е фазер, върху който Асен първо рисува сюжета, а след това минава контурите с макетно ножче или лозарска ножица. След това лепи материалите, а най-отгоре полага фин слой лак за гланц и блясък.
Изработката на една творба му отнема около 4-5 дни, и то ако работи непрекъснато, без да си почива, освен за сън.
Често се налага сам да продава картините си, за да издържа себе си, сестра си и племенника си. „Вярвам, че като тръгне човек с вяра в сърцето, няма как да не спечели”, категоричен е той.
Започнал да обикаля близките села и много от хората, които срещал там, харесали творбите му. Продал ги по 50-100 лева, а те му поръчали още.
За рамките на картините му помагат негови роднини от Бели извор, които имат дърводелска работилница. Но проблемът е, че отдавна е безработен и няма пари, за да си купи материали от селската бакалия.
„Аз не искам някакви скъпи бои, платна и рамки. Искам малко ориз, леща”, усмихва се младият мъж.
Надява се един ден да има пари, за да нарисува по-голяма творба. Мечтае да направи много картини и да открие изложба в някоя художествена галерия във Велико Търново, София, или пък в чужбина.
Самоукият талант е убеден, че с вяра в сърцето един ден ще успее.
