Трябва да се води и борба с вароатозата и нозематозата
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Първите слънчеви дни напомнят на пчеларите, че е време да прегледат кошерите и да помислят за третиране на пчелите срещу най-значимите и често срещани заболявания – вароатоза и нозематоза.
Вароатозата е най-често срещаното заболяване по пчелите у нас. Практически почти няма пчелин, в който болестта да не се е появявала. Името на заболяването е свързано с названието на паразита – Varroa jacobsoni, който е причинител на болестта. Той представлява дребен акар (кърлежче), който живее изключително върху пчелите и се вижда с просто око.
Женските екземпляри на дължина достигат 1,1 мм и ширина - 1,6 мм, докато мъжките са значително по-дребни – 0,7х 0,7 мм. Паразитите се хранят с хемолимфата на възрастните пчели, ларвите и какавидите. Цветът на акарите е от сиво-бял, жълтеникав (при мъжките) до червено-кафяв (при женските).
Причинителите се локализират в основата на крилата, между главата и гърдите, между гърдите и коремчето или между коремните сегменти на пчелата, където се закрепват здраво с вендузи. При внимателен оглед на опаразитените насекоми тези малки натрапници лесно могат да се видят.
Акарите нарушават нормалното развитие на новоизлюпените пчели, водят до аномалии в различни сегменти на тялото, скъсяват продължителността на живота на пчелите работнички (до 25-30 дни), намалява се количеството на общия белтък в хемолимфата и гликогена в летателната мускулатура (при новоизлюпените пчели работнички) и др. Всички тези вредни въздействия отслабват пчелното семейство и водят до масово измиране на пчелите и ларвите.
Как изглежда заболяването клинично? Установяват се следните видими промени: рязко намалява популацията на възрастни пчели, последните пълзят пред кошера, без да могат да летят, а малка част умират в кошерите, пилото е прошарено и изглежда като изоставено- цветът на умрелите ларви е сиво-черен с неприятна миризма. Част от пчелите умират в момента на излюпването, като се установяват недоразвити крила, крачка и коремче. Много често върху тях се наблюдават акари. Както вече споменахме, при внимателен оглед на пчелите и пчелното пило може да откриете наличие на кърлежчета – червеникави, сплеснати „точки” с големина на главичка на карфица.
Тези малки паякообразни поразяват не само отделни пчели, но влияят и на цялото семейство, като наблюдаваните клинични признаци зависят от степента на опаразитеност.
Когато заболяването се намира в начален стадий, влиянието на паразита е слабо и това обикновено не се забелязва от пчеларя. Впоследствие обаче броят на акарите се увеличава многократно и обикновено достига няколко хиляди в семейство. Тогава вече се нарушава толерансът между популацията пчели и паразити и семейството изпада в колапс. Най-често това се случва през есента (август – септември) или през следващата пролет. Това е и най-благоприятното време за борба с вароатозата.
В края на лятото или рано наесен, след изкарването на меда се извършва първото третиране на семействата, а най-добре е второто да се направи рано напролет със затопляне на времето. На пазара у нас има редица добри препарти, подходящи за тази цел – Varostop, Varotom, Perizin, Bayvarol и др. Най-често използвани са медикаментите под формата на импрегнирани ленти, които се поставят в кошера между рамките.
Нозематозата (заразна диария, пролетна диария) е също заболяване, което се предизвиква от паразити – вътреклетъчните Nosema apis.
Боледуват възрастните пчели, които се заразяват чрез поемането на спори, съдържащи се в изпражненията на болните пчели или в техните трупове. Силата на проявление на болестта зависи от количеството на приетите спори и от предразположението на пчелите към нозематозата – климатичните условия, силата на семейството, стресът при пчелите, недостигът на белтък (прашец) и др.
Когато пчелите се зазимяват върху недоброкачествен мед, се предизвикват нарушения във функцията на храносмилателния тракт, появява се диария и масово пчелите се презаразяват с ноземни спори. При отглеждането на пило температурата в гнездото се повишава и това създава предпоставка за развитие на причинителя.
Клиничните признаци не са строго специфични. Инвазираните пчели не могат да летят. Те пълзят пред кошера, струпват се на купчинки и умират в конвулсии, треперейки с крилца. Видът на умрелите пчели вследствие нозематоза е много характерен – те са с подути и почернели коремчета, като червото им е изпълнено с тъмна воднисто-кашеста материя с кисела миризма. При здравите пчели средното черво е еластично, с кафяво-червеникав цвят, докато при засегнатите от нозематоза пчели червото лесно се къса, а цветът е тъмносиво-белезникав.
Пчелата майка се заразява с ноземни спори при храненето й с пчелно млечице от пчелите кърмачки. Болните пчели майки намаляват яйценосната дейност и представляват сериозен източник на инфекцията поради факта, че дефекират само в кошера. Поразените семейства проявяват безпокойство, развиват се бавно напролет, дори около тях да има в изобилие нектар и прашец. От друга страна отслабналите семейства често стават жертва на нападения от други пчели-крадци, мравки, оси и др.
Болните пчели обикновено правят неуспешни опити за очистително облитане дори при неблагоприятни външни температури. При невъзможност да сторят това, тъй като задното черво бързо се запълва с фекалии, те дефекират в кошера, зацапвайки питите, рамките, стените и дъното на кошера с диарични изпражнения.
Част от пчелите излизат навън и повече не се завръщат, а други се опитват да достигнат до входа на кошера агонизирайки, където най-често умират и го запушват с труповете си. В семейството в крайна сметка умират значителен брой пчели.
Когато пчеларят забележи рано напролет черни или тъмнокафяви петна по прелката или по целия корпус на кошера, веднага има основателна причина да се съмнява, че семейството е поразено от нозематоза.
Мерките за борба включват даването на захарен сироп с разтворени в него антибиотици.
