Красивата самарянка Евдокия загива за християнската вяра

На 1 март православната църква почита паметта на света преподобна мъченица Евдокия. Името й има гръцки произход и означава „кoятo изглeждa добрe”.
Красавицата, която по произход и вяра била самарянка, живеела във финикийския град Илиопол, по времето на управлението на император Траян.
Мълвата за нейната хубост се носела надалеко и мнозина благородни младежи от други страни и градове се стичали в градчето, за да я зърнат. Покрай това Евдокия натрупала богатство почти колкото царската хазна. Но сбирайки тези съкровища, тя умъртвила душата си и вкаменила сърцето си.

Веднъж един монах на име Герман, връщайки се в своя манастир от поклонение, спрял да пренощува в Илиопол. Един негов познат християнин му предоставил малка стая, в която да прекара нощта.
Преди да си легне, той дълго време се отдал на молитви. А само през една стена била стаята, обитавана от Евдокия. Хубавицата се разбудила и се заслушала в молитвите на монаха. Думите му за Страшния съд и за вечните мъки дълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойство и страх.

Рано сутринта тя повикала монаха при себе си и му разказала целия си живот. После го помолила: „Аз доброволно бих дала всичкото си богатство, за да се изкупя от вечните мъки, а ти, отче светий, моли своя Бог да приеме моето богатство, а на мене да даде вечен живот!“.
Инокът й обяснил, че на Бог не му е нужно богатство и я посъветвал: „Раздай твоите съкровища на бедните. Това е угодно Богу! Но за да получиш милост от Него, ти трябва да се разкаеш за греховете си, да повярваш от все сърце, да измениш живота си и да се обновиш чрез светото кръщение“.

Герман дълго й говорил за Божието милосърдие и за силата на покаянието. Той я убедил да се покръсти. Свещеникът, който бил повикан, много се учудил като видял кой иска да приеме Христовата вяра, тъй като знаел, че Евдокия е голяма грешница. Но красавицата паднала в нозете му с молбата да я направи християнка. Отчето обаче прозрял, че в сърцето й все още няма вяра и любов към Бога, а само е изпълнено със страх и земни помисли. Затова не се съгласил да извърши светото Кръщение, а я посъветвал да прекара седем дни в усамотение, пост и молитва.

Евдокия заповядала на слугите си да не пускат никого при нея и се затворила в стаята си. След седем дни Герман дошъл при нея и я заварил отслабнала и изтощена от бдението и непрекъснатите молитви. Но небесна радост сияела на бледото й лице и сърцето й било пълно с любов и упование. Всички нейни съмнения и колебания били изчезнали и, изпълнена с пламенна любов към Бога, тя решила да посвети целия си живот на служене Нему.

По нейна заповед събрали всичкото й имане и тя помолила християнския свещеник да употреби всички тия съкровища в полза на църквата и за подпомагане на бедните. Като свикала робите си, наградила ги с богати дарове и ги пуснала на свобода.
Започвайки нов живот, някогашната хубавица се преселила в един манастир, където се молела ден и нощ, оплаквайки греховете си. Когато след известно време игуменката на манастира се поминала, по общо желание на монахините именно Евдокия, която била спечелила уважението на всички, била избрана на нейно място.

Междувременно в Илиопол се разнесло донесението, че всичкото богатство, събрано от нея, тя раздала на християните, които били считани за врагове на държавата. Повикали я на съд, но Бог й дал сила да стори чудеса, които убедили самия управител на страната, неговото семейство и множество народ в истината на християнската вяра.
След няколко години новият властелин също я изправил на съд като християнка. През нощта Евдокия чула в съня си гласа на Господа: „Стой твърдо във вярата! Дошло е времето да изповядаш Моето име. Не бой се, Аз ще бъда с тебе във всички твои страдания!“.

И тя без страх изповядала вярата си пред управителя и била предадена на страшни мъчения, които понесла с непоколебима твърдост. А след това извършила чудеса, които обърнали към Бога и мъчителя й. Той паднал в нозете й и се провикнал: „Направи и мене християнин, защото велик е Бог!“
Но когато римският император Адриан предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра и през 126 г. била посечена с меч.

В категории: Вяра , Горещи новини