Разни хора, разни идеали за мемориал на Щастливеца
26 Февруари 2016, Петък
Докато в столицата от няколко години драматично се развива сагата ще има ли на култовия булевард „Витоша“ паметник на Алеко Константинов, който да си хортува на чаша кафе
Автор: Диана Славчева
с родения от перото му Бай Ганьо, или Щастливецът самотно ще се взира към висините на Черни връх, авторът и неговият герой се събраха край Скобелево.
Точно на Трифон Зарезан по стар стил – 14 февруари, която дата пък някои отбелязваха по западен образец като Ден на влюбените, бе открит монумент на създателя на знаменития роман за емблематичния търговец на розово масло с тарикатски нрав. Той се извисява точно срещу бронзовия господин Балкански, разположил се удобно с дисагите си на пейка пред етнографския комплекс „Дамасцена“, носещ името на маслодайната роза, с чийто най-ценен продукт върти алъш-вериша и келепира Алековият герой.
Инициативата е на собственика на едноименната розоварна Стоян Христов, който е внук на опълченец от Скобелево. А автор и на двете композиции е харманлийският скулптор Тамер Халил.
„Алеко е висок 205 сантиметра – защото е изключително достоен да се извисява над нас, и тежи 250 килограма. Идеята е ясна – Алеко и Бай Ганьо се гледат, но всъщност взорът им е отправен в различни посоки. Както всички знаем, писателят среща прототипа Ганьо Сомов на изложението в Чикаго. Отсега нататък обаче двамата завинаги ще са заедно тук – в Долината на розите”, коментира ваятелят, който материализира чрез металните отливки двата образа.
Не така обаче разсъждават отговорните господа от Столичната община. През 2014 г. оттам анулираха първия конкурс за това как да изглежда софийският паметник на Щастливеца. Той бе спечелен от Георги Чапкънов и предвиждаше Алеко и Бай Ганьо да са седнали на една маса, край която да има още два стола, за да присядат случайни минувачи.
Вторият конкурс приключи през лятото на миналата година и на него за победител бе обявен проектът на скулптора Борис Борисов и арх. Пламен Цанев. И в него писателят е представен сам, подпрян на улична лампа с монтиранш на нея табели, указващи посоките към различни градове по света, свързани с пътуванията на неговия герой – Прага, Виена и, разбира се, Чикаго, до където и назад се развива действието в друга негова култова творба
.
Не че Алеко Константинов не може „да съществува“ без Ганьо Балкански. Та той е автор на толкова други значими произведения, така че всеки може да има свои виждания дали да бъде сам в монумента си или в компанията на някой друг. Както и самият той е озаглавил едно от най-знаковите си произведения, „Разни хора, разни идеали“...
