Последният значим успех на футбола ни е четвъртфиналът на „сините” в турнира „Лига Европа” преди точно 10 години
Автор: Илияна Христова
Март може да носи студ, може и топлина. И при родния футбол е така – понякога успехите (или спомените за тях) топлят душата на заклетия запалянко. В този ред на мисли, тези дни се навършиха точно 10 години от последния голям български успех в този спорт – четвъртфинала на “Левски” в турнира “Лига Европа”.
През 2014 г. “Лудогорец” направи фурор в Шампионската лига, мерейки достойно ръст с “Реал” (Мадрид) и “Ливърпул”, но това все пак бяха мачове от груповата фаза. Постижението на “Левски” бе много по-голямо. То не е от европейска величина, но заслужено влезе в родните футболни анали.
И така, сезонът е 2005/2006 г., стартират европейските турнири. Първенецът на България ЦСКА тръгва успешно в Шампионската лига, отстранен е от носителя на купата “Ливърпул”, но пък бие в реванша на “Анфийлд”…. “Червените” отиват да играят в “Лига Европа”, където елиминират един от най-силните немски тимове – „Байер” (Леверкузен). После отпадат в групите. От там успешно излиза “Литекс”, но пък после губи от “Страсбург”.
Истинския фурор прави “Левски”. “Сините” стартират безпроблемно в “Лига Европа” с два успеха над румънския “Публикум”. Преди груповата фаза срещат мощно препятствие – “Оксер”. Френският тим е отстранен след жестока битка (общ резултат 2:2, но “Левски” е с гол на чужд терен), а в групите срещу нашия тим вече се изправя истински гранд – “Марсилия”.
Той също е победен ( 1:0), като тимът от Ривиерата е един от най-големите скалпове, окачвани някога на синия колан. Все пак напред продължават и двата тима, заедно с холандския “Хееренвеен”.
Първото препятствие след това е словашкият “Петржалка”, носещ името “Артмедия” тогава - на пръв поглед лесен съперник. Но тимът от Братислава преди това играе в Шампионската лига, отстранявайки “Селтик”, “Партизан”, а в груповата фаза изпреварва “Порто”! “Левски” обаче го бие лесно с общ резултат 3:0.
Следва осминафинал, двубой за историята – нулево равенство в Италия срещу “Удинезе” и успех с 2:1 в София. Триумфът на 16 март 2006 г. на Националния стадион е една от най-славните и сладки битки в историята на “сините” - идва след гол на гостите и обрат с попадения на Игор Томашич и Даниел Боримиров. “Левски” е голям тим в момента, бие наред в Европа!
Четвъртфиналът вече е доста труден и тимът ни отстъпва на силния тогава и сега германски “Шалке 04”. Но вижте равносметката – отстранени “Оксер”, “Удинезе”, победен “Марсилия”, в груповата фаза е изпреварен ЦСКА “Москва”! Това е същият отбор на “Левски”, който сезон по-късно играе в групите на Шампионската лига.
Кормилото му върти изключителният Станимир Стоилов, а в състава блестят Боримиров, Йовов, Топузаков и др.
От днешна гледна точка, за да отдадем почит на заслужилите, а и за да извлечем поуките, трябва да се кажат още няколко неща:
На първо място, успехът на “Левски” дойде след бавна, методична и упорита работа на тандема Наско Сираков – Станимир Стоилов. Първият като технически директор, вторият – като старши треньор. Добрите резултати дойдоха след провали преди това, но собственикът Тодор Батков ги остави да работят.
Няма успехи в историята на футбола, дошли за ден-два. На треньори и футболисти рядко им се дава време, особено в България – публика и медии са нетърпеливи. Но ако се спреш на точните хора и им гласуваш продължително доверие, те винаги се отблагодаряват с резултати.
На второ място трябва да се каже, че ръководният тандем Сираков-Стоилов изключително централиза футболните дела в клуба – те колеха, те бесеха. Разправяха се както искат с недисциплинираните или претенциозни играчи (в един период звездата Илиян Стоянов бе пратен от Сираков да тренира пред телевизора, понеже не искаше да удължава договора си). Подобен подход може да не е демократичен, но предоставя ясни права и отговорности на треньори и ръководители. А само наличието им води до успехи. Историята и на самия “Левски” впоследствие, и на другите клубове (особено ЦСКА) показа, че ако във футболните дела се месят президенти, ветерани, мениджъри, журналисти… се стига до дъното.
На трето място трябва да се отбележи, че “Левски” бе невероятна сплав от класни чужденци (Бардон, Томашич, Ричард, Вагнер) и родни, носещи духа на клуба, играчи (Боримиров, Йовов, Домовчийски…) Това бе период, в който по изключение не се купуваха чужди футболисти на килограм, не се затриваха собствените рожби. Футболът не е алъш-вериш, макар стотици негови “деятели” да го възприемат за такъв.
Това бе “Левски” в сезон 2005/2006, точно преди 10 години. Кога ли отново български клуб ще играе четвъртфинал?
Легендарните европейски мачове на „сините”
„Левски” – „Аякс” 5:3 (2:1 в редовното време)
Не само ЦСКА е отстранявал “Аякс”. Правил го е и “Левски”. През 1975 г. “сините” триумфират над същото холандско чудовище, водено от Ринус Михелс. Двубоят е осминафинал за Купата на УЕФА (сега “Лига Европа”).
В Амстердам българите падат с 2:1, но на реванша звездата е една - Павел Панов, който с два гола сломява гостите. Те все пак вкарват гол и мачът стига до дузпи. “Аякс” пропуска една и… това е краят, сбогом холандци! 70 000 души на Националния стадион “Васил Левски” запалват факлите на победата.
„Левски” – „Щутгарт” 1:0
Купа на УЕФА, 1983 г., 1/32 финал, “Некарщадион”. Немският гранд “Щутгарт” среща българския “Левски”. В редиците на швабите личат имената на Бупвалд, братята Фьорстер и др., а сред гостите - никому неизвестните Наско Сираков, Борислав Михайлов, Божидар Искренов…
Българите имат и един великолепен Михаил Вълчев, който вкарвал гол и мачът завършва 1:1. На реванша младият син отбор, воден от Васил Методиев – Шпайдела, бият с гол в последната минута – отново на Вълчев.
Това е един от най-силните отбори в историята на клуба. Жребият си прави шега и изправя “Левски” и “Щутгарт” един срещу друг отново следващата година в турнира за Купата на европейските шампиони (сега – Шампионска лига). В резултата обаче няма шега – напред продължават пак българите, този път след два равни мача и гол в повече на чужд терен.
„Левски” – „Глазгоу Рейнджърс” 2:1
Спомените за този мач са все още пресни. Играе се през 1993 г. в началната фаза на Шампионската лига на препълнения Национален стадион. В първия мач в Шотландия славният островен гранд бие с 3:2, макар момчетата на Георги Василев да играят великолепно.
На реванша в София “сините повеждат” с 1:0 с гол на Наско Сираков, но малко преди почивката Дюрант изравнява. “Левски” буквално смачква гостите – рядко български отбор е имал такава доминация над толкова титулован чужд клуб. Но минутите се нижат една след една, българите правят непростими пропуски. И така до 90-ата минута, когато Николай Тодоров – Кайзера, с шут от 30 метра забива топката в горния ляв ъгъл на вратата. Радост неописуема, “Левски” отстранява “Глазгоу Рейнджърс”!
В историята си “сините” имат впечатляващи домакински победи над “Барселона” (5:4) и “Атлетико” (Мадрид) (2:1), но губят гостуванията и отпадат.
