Права върху ВиК канализация, изградена с лични средства
31 Март 2016, Четвъртък
Живея в Свищов, в така наречената „професорска къща“ на ул. „Хаджи Димитър“ 28. Когато преди години се настанихме в нея, тя беше със септична яма,
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
която често се препълваше, затова сами изградихме канализация, която се ползва и от съседните жилищни сгради.
Преди години вторият етаж бе закупен от двама пенсионери, които направиха купища поразии по имота и умишлено спукаха направената ВиК инсталация.
Има ли някакъв законен начин, по който бих могла да прекъсна направената от нас канализация?
доц. д-р Владинка Костова,
Свищов
На така зададения от вас въпрос отговорът е, че най-вероятно има техническа възможност до сторите това, но съвсем отделен е въпросът дали действията ви ще бъдат определени като законосъобразни или ще бъдат класифицирани като самоуправство.
В глава десета на Наказателния кодекс (НК) са регламентирани престъпленията против реда и общественото спокойствие, едно от най-разпространените от които е престъплението "самоуправство".
То е уредено в разпоредбата на чл.323 от НК: "Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева."
За да е осъществен съставът на престъплението "самоуправство", е необходимо деецът да внесе в съществуващото фактическо положение противоправна промяна. За да е налице престъпление "самоуправство", трябва да е налице висока степен на обществена опасност и да са нанесени значителни вреди.
Съгласно чл.323, ал.3 от НК, деецът не се наказва, ако след предупреждение на съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.
Бихте могли да защитите вашите права и законни интереси не като извършвате самоуправни действия, а като предявите иск за непозволено увреждане (деликт) по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Отговорността за непозволено увреждане (деликтна отговорност) е правоотношението между причинителя на вредите (деликвент) и пострадалия, по силата на което делинквентът е задължен да поправи причинените от деликта вреди. Деликтната отговорност, за разлика от наказателната, няма репресивни функции - тя цели да поправя вредите, да се облекчи увреденият имуществено, а не да наказва отговорното лице. Основната идея при деликтната отговорност е да бъдат поправени причинените вреди, а не да бъде наказан виновният.
Основната уредба се съдържа в чл. 45 и следващите от ЗЗД. Чл. 45 разпорежда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Основните елементи, които следва да са налице, за да говорим за деликт, са противоправно поведение – вреда – вина и причинна връзка между изброените.
С оглед изложеното, ви препоръчваме при решение от ваша страна за завеждане на дело за непозволено увреждане да се консултирате задължително с адвокат, който да прецени съобразно всички доказателства, с които разполагате, дали предявяването на подобен иск ще бъде основателно.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
