Румънски фалшификации на българската история

Автор: Пламен Николов Снимки: Авторът

Когато стане въпрос за кражба на българска история, обикновено се сещаме за Македония – и с право. Нека припомним само най-пресния случай в тази връзка – казуса с издадените в западната ни съседка романи „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден“, за които наследници на българския класик Димитър Талев съобщиха пред медиите, че съдържанието на книгите е било подменено и с това са нарушени авторските им права, като не е искано от тях и съгласие за издаването им. Чет нямат примерите за присвояването от македонците на личности и събития от българското минало...

Наскоро обаче посетих Националния военноисторически музей в Букурещ и установих, че и в Румъния безспорни факти от нашата летопис се представят като небългарски! В интерес на истината, северните ни комшии са по-умерени от „историчарите” в Скопие – те крадат някак си по-ювелирно, преиначавайки фактите, но избягвайки да отричат очевадни истини.

Официалната теза на историците от другия бряг на Дунава е, че румънският етнос бил възникнал от смесването на даките от едноименното тракийско племе с римските колонисти. Всеизвестно е, че Древният Рим е на особена почит в румънската историография. Във Военноисторическия музей му е отделено подобаващо място – почти цял етаж е запълнен с експонати, представящи историята на Империята, които трябва да убедят посетителите, че днешните румънци са преки наследници на Ромул и Рем.

А истината всъщност е съвсем друга и е описана от римските историци – в тогавашната провинция Дакия, тъй като била отдалечена и непривлекателна територия, са били заточвани престъпници или противници на официалната власт. В един момент те станали многобройни и влезли в съюз с местните даки и гети, но така и не представлявали надеждна защита срещу многобройните „варварски” племена (включително и българи), които в периода между края на ІІІ и VІІ век свободно кръстосвали земите на днешна Румъния.

Но да оставим настрана римските претенции на северните ни съседи и да видим какво се случва със следващите исторически периоди. Безспорен факт за историците от цял свят (но не и румънските) е, че през Средновековието земите между Дунав и Карпатите са били неразделна част от Първото и Второто българско царство.
Може би по тази причина Ранното средновековие е доста скромно представено във Военноисторическия музей на северната ни съседка. Но пък изложените артефакти са  категорично български и могат да се видят в много наши музеи. Показани са например отлично запазени сабя и меч от Х век – очевидно български образци, които обаче са определени просто като средновековни оръжия.

По стените са окачени портрети на средновековни велможи, чиито имена са световно неизвестни за историците извън Румъния. За „учените” на север от Дунав Ранното средновековие е „период на дългото мълчание” или „тъмните векове”. Ще рече – в продължение на цели 11 века – от 271 г., когато със заповед на императора е преустановена римската власт над тези земи, до сформирането на първите „влашки” княжества в средата на ХІV век румънците са си траели и са живели охотно под „чужда” (през повечето време българска) власт. И толкова им е било хубаво, че нито веднъж не са вдигнали въстание – историята не познава дори един случай на напрежение или противопоставяне между тези мистериозни „румънци” и българските управници.

А на всичкото отгоре това неуточнено от световната историческа наука „романско” население взело, че приело от българите православната вяра и писмеността им (тъкмо на български в днешна Румъния се е пишело до средата на ХІХ век!).
Наистина, в музея са показани няколко исторически документа от Късното средновековие, изписани на старобългарски. Но според специалистите от Букурещ тази писменост е... румънска кирилица (?!). Те и земите северно от Дунав през целия период от Античността до ХІХ век наричат „Тера Румъняска”, макар никой сериозен историк да не им е дал подобно наименование.  И в пределите на тази „румънска земя” комшиите смело и категорично включват цяла Добруджа, без въобще да се интересуват, че това е люлката на българската държава на Балканите.

След „мъглата” на ранните средни векове, към 13-ото столетие румънските историци най-безобразно се развихрят. С удивление забелязваме карта, на която с големи букви е написано „Империя де Романо-Болгар”. За такава средновековна държава никой извън Румъния не е чувал. А основанията на румънските историци са... „влашкият” произход на Асеневци.
Е, вероятно те не са знаели, че са нещо по-различно от българи, та са взели, че  възкресили българската държава, но за румънската историография титлата „цар на българите”, с която самите владетели са се определяли, няма никакво значение.

Но с това не се изчерпва наглостта на съседите. Според корифеите в областта на историческата наука от Букурещ през ХІV век в Добруджа било сформирано първото независимо румънско княжество.
Иде реч за Добруджанското деспотство, което всички сериозни историци определят като българско. Но румънците обаче смело си го присвояват, без да се притесняват, че имената на деспотите Балик, Иванко и Добротица звучат твърде български. И за да избегнат това неудобство, те са прекръстили последния на Добротичи.

Стигаме и до първия национален герой на Румъния – влашкия войвода Мирчо Стари, който според запазените исторически свидетелства бил изключително близък с българския царски двор и воювал с турците в днешна Добруджа. Та този средновековен войвода от явно български произход в Букурещ е преименуван на Мирча чел Бътран. Всъщност запазена е грамота на Мирчо Стари, в която самият той пише: „Аз, в Христа Бога благоверен и христолюбив самодържец Мирчо, велик воевода и господар на всички земи на Угровлахия и до планините и на града Дръстър по милост Божия”.

Преводът от старобългарски е свободен, но документът недвусмислено сочи, че въпросният Мирчо никога не се е титулувал княз или цар, а само воевода, което в йерархията на българската държава означава феодален владетел на погранична област, признаващ върховенството на българския цар.
Мирчо е син на воеводата Радул – нему пък румънците са прикачили прозвището Първи, явно за да се опитат да го изкарат княз. От своя страна, Радул е дядо на придобилия световна известност трансилвански владетел Влад Цепеш – Дракула, за чийто български произход вече е писано в “Десант”.

Ето как със залеза на средновековната българска държава в един момент изгрява румънската. От ХV век нататък букурещките историци смело говорят за румънските княжества Влахия и Молдова. Порумънчен е дори унгарският пълководец Янош Хуняди, а разцветът на румънската средновековна държава излиза, че е достигнат в средата на ХV век при Щефан чел Маре (Стефан Велики), който всъщност си е молдовски владетел.

След като бива включена в границите на Османската империя, Румъния успява да запази относителна вътрешна самостоятелност. След отслабването на Високата порта румънските земи попадат под силно западно влияние и през ХІХ век латиницата започва да измества кирилицата в официалните документи, а в средата на 19-ото столетие вече е сформирана и румънската нация.
Едва тогава за пръв път светът научава за румънците, за които учени от Букурещ търсят данни далеч назад във времето, фалшифицирайки чужда, най-вече българска история.
Но по-лошото е, че на този опит досега нито веднъж не е даден решителен отпор от страна на нашата държава.


В категории: Горещи новини