В Малкотърновско вместо лазаруване се изпълнява обичаят Филек
Седмица преди Великден, в съботата преди Връбница, по села и градове плъзват лазарки – млади девойки, нагиздени в невестинско празнично облекло и с китка здравец, пролетни цветя и цъфнали клонки от плодни дръвчета в ръцете, обикалят полята и къщите, играят и пеят песни за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Защото лазаруването, както го определят, е обичай с любовно-женитбен характер.
Но в източните области на митичната Странджа планина, най-вече в района на Малко Търново, момичетата не лазаруват. Не че не се изпълняват и лазарските обреди, но те са донесени в този край от преселниците в него. Изконното местно население спазва като алтернатива обичай, наречен Филек.
Названието идва от гръцката дума „фило“, означаваща целувам, галя, обичам... С други думи – и тук е намесена любовта, но с това се изчерпва общото с лазаруването. Отликите между двете обредности иначе са значителни.
Филеците по-скоро представляват типично странджански игри. Измислени са от младите хора, за да се забавляват през дните на строгите Великденски пости, когато съществува забрана да се вият хора и ръченици, да звучат музика и песни и изобщо да цари веселие.
Но посредством филека от Тодоровден до Лазаровден всяка неделя момите и ергените имали възможност да се сближат и дори да изберат бъдещия си семеен партньор.
Сцена на игрите ставали поляните край населеното място (и много рядко – селският мегдан). Там на воля младежите и девойките пеели песни, в които се правели намеци за женитба или пък се разказвало за жени, сполетени от несгоди в брачния си живот.
Колоритни били и надпяванията, изпълнени с много хумор и присмехулство. Често дори годежи се разваляли заради запевките, които отразявали характера или външния вид на момите и ергените – „Живко е джанъм, Живко е петле – есенче (т. е. наперен); Рада е джанъм, Рада е гърне под въстреб (т. е. срамежлива)“...
Тези закачливи епиграмни миниатюри били очаквани от участниците със свито сърце, защото представлявали един вид оценка, давана на всеки един от тях от страна на обществото.
А покрай това младите се забавлявали с различни групови игри –„Дърпаница“, „Провиране през тунел“, „Кралю – порталю“, „Прескочи кобила“, „Нека, нека върви“, „Делене или сечене“, „Двама са малко, трима са много“ и много други. Някои от тях отдавна са „излезли“ от пределите на Малкотърновския край и са популярни до днес във всички краища на страната, без играещите ги да подозират откъде всъщност произлизат.
Докато каките и батковците се веселят, надпяват, дърпат, въртят и прескачат, малките деца също си намират забавления. Но те играят отделно от момите и ергените или си устройват развлечения по махали. Най-често техните игри включват „Броене“, „Криеница“, „Сляпа баба“, „Елате, момне ле, да си потропнем“, „Ерименче“, „Позлатенче“ и пр.
