И най-големите уважават България

Автор: Илияна Христова

Преди няколко дни ни напусна едно от най-големите имена в световния футбол – Йохан Кройф. Великият холандец загуби битката с рака, а човечеството се раздели със сърцат и обичан мъж, сътворил магии с топката и най-впечатляващия отбор в историята на клубния футбол – “дрийм тийма” на “Барселона”.
“Предпочитам да загубим 5:6, отколкото резултат 0:0”, бе веруюто на неповторимия Йохан. Чест и гордост за България е, че в този отбор, спечелил завинаги сърцата на милиони хора, играеше и нашият Христо Стоичков.

Но Кройф бе и голям приятел на България. Не само заради Стоичков. Всъщност най-големите световни имена във футбола винаги са питаели топли чувства към България. Ще ви представим някои от най-любопитните истории, в които досегът на величията с България е не само на терена:

Хаос, но не съвсем

“Българите играят организиран хаос”, казва великият Йохан в разгара на САЩ` 94. Разбрали-недоразбрали, нашите медии го погват, а има и такива, които ползват думите му за атака срещу Димитър Пенев (най-вече след разгрома от Швеция за третото място).
Но Кройф не го произнася с лоша мисъл за България, напротив – хвали ни. Многократно след това уточнява, че е произнесъл комплимент. Всъщност големият треньор казва, че отборът ни не се подчинява на застопорени схеми, команди, неотменими тактики, а разчита на свободата и въображението. Самият той винаги е обичал свободата.

Думите му често са нестандартни. “Откърмен е със зло мляко”, казва той за Христо Стоичков. Именно спортният хъс, злобата, огънят, темпераментът на Ицо са това, което е нужно за превръщането на Йохановата “Барселона” в “отбор на мечтите” – и взема българина в Каталуния. В едно интервю Стоичков споделя, че не се е допитвал до треньора си само по футболни въпроси. А и дали да запали цигара, примерно.
Кройф е идвал многократно в България. През 1976 г. като футболист пада в София с 4:5 от “Левски”,  13 години по-късно като треньор бие ЦСКА с 2:1.

А ето и една история от Световното първенство във ФРГ през 1974 г. - нашите губят с 4:1 от Холандия. Треньорът Ринус Михелс, освен че е научил “лалетата” да играят най-силния футбол на планетата (наричан “тотален”), е и добър мотиватор – обещава пари за всеки оранжев гол. Нашето попадение обаче е дело на защитника Руди Крол, объркал вратата… Кройф и съотборниците му издействат човека да си получи парите.

“Българи  амигос!”

Думите не са на кого да е, а на легендарния Диего Марадона. “Обичам България, предайте от мен поздрави и целувки”, заявява той пред вестник “Труд” през 2014 г.
А великият дон Диего има повод колкото да ни обича, толкова и не. Именно преди мач с България той бе хванат с допинг на Световното през 1994 г. След нашата среща  “гаучосите” се сринаха (преди това бяха победили Гърция и Нигерия), за да загубят после безславно осминафинала срещу Румъния.

Но Марадона има повод да си ни спомня и с добро. На Световното през 1986 г. Аржентина ни бие с 2:0. По-важното – на епичния четвъртифинал с Англия страничен съдия е… българинът Богдан Дочев.
Марадона тогава вкарва две попадения за историята – “голът на века” (лъже почти целия английски тим, тръгвайки от центъра) и “измамата на века” (гол с ръка - “Божията”, казва после Диего).

При втория гол главният съдия Али Бенасьор (Тунис) замълчава и тича към Дочев, пита го, а нашият посочва центъра. Всъщност главният рефер доста е изостанал от събитията на терена, няма видимост, затова и йезуитски прехвърля отговорността към българина.
Иронията е, че с двата си гола дон Диего вкарва всички завинаги в аналите на световния футбол – и себе си, и мача, и съдиите. Знае ли човек – ако “Божията ръка” не бе призната за гол, Аржентина можеше да не спечели титлата, а светът щеше да е с една легенда по-малко – Марадона.
Диего, разбира се, е голям приятел на Стоичков и семейството му. Очакваме го през май в България за бенефиса на Христо. Впрочем, там щяха да са и Кройф, и Трифон Иванов. Сбогом, вие сте с нас!

Айн-цу-цвайн,… Кайзер Франц

Ако има съревнование за приятел на българския футбол, то титлата без съмнение ще отиде при Франц Бекенбауер. 70-годишната германска легенда винаги е стоял много близо до нас, следял е играчите ни, познавал е страната… Обяснение за това няма. Но е факт.
Винаги в интервюта Кайзер Франц си спомня с възхита за Аспарухов, Бонев, Балъков, Стоичков… От десетилетия е приятел с футболния ни деятел Михаил Касабов. Много е близък и с Българския футболен съюз – праща ни честитки при церемонии, дарове при важни дати; съответно и ние отвръщаме със същото.

Около САЩ` 94 се вихри един мит. Той гласи, че великият Бекенбауер е давал треньорски указания на нашите непосредствено преди историческия мач с Германия. Знае се, че Кайзер Франц, ангажиран по това време като журналист, посещава нашите.
Именно пред неговата камера Стоичков “изтрясква” изумителното "Айн-цу-цвайн-цу-дрън!”. Но дали наистина е помагал на “лъвовете” със съвети, остава в тайна. Димитър Пенев до днес отрича, други казват, че е истина.

Б като България, като Бобо

“Бобо” е Борислав Михайлов – така се обръща към него Мишел Платини. Президентът на УЕФА много често идва в България – помага ни, хвали, дава ни домакинства на различни форуми. Съответно Михайлов му отвръща с подкрепа при избори в европейската централа. Но не винаги това е бил поводът за уважение. Платини знае, че Михайлов бе голям футболист, а България – силна футболна държава.

През 1976 г. в София се играе световна квалификация България – Франция. “Петлите” вкарват два гола, нашите отвръщат с толкова. Малко преди края реферът дава дузпа за българите – Войн Войнов и Павел Панов ги дострашава да я бият, капитанът Христо Бонев поема отговорността пред препълнения Национален стадион – стреля обаче в аут.
В многобройни интервюта Платини си спомня до днес този мач. Както и за другия – през 1985 г. в София, когато Франция идва като настоящ европейски шампион. В тима до Платини са Тигана, Жирес, Батс… Момчетата на Иван Вуцов безапелационно надиграват именитите гости, а мегазвездата Мишел е ядосан – с разпасана фланелка и вид на разхайтен бохем цяло второ полувреме наставлява съдията как да свири. Напразно – получава жълт картон, нашите бият с 2:0.

Завършваме с Ди Стефано. Ако младите ни читатели се питат кой е той, то следва да знаят –  нещо като Роналдо, но десет пъти по-добър и славен (смятан за втори след Пеле).
През 1996 г. на Световното в Англия българите играят срещу Бразилия, падат, но фантастичният ни халф Димитър Якимов скрива топката на Пеле и Гаринча. После нашите отиват да гледат друг мач, на трибуните е Ди Стефано. Българите напират да се снимат с него, той обаче пита: “Къде е номер 13?” (Якимов). Фаталният 13 отива, а световната знаменитост го поздравява: “Браво, добър си!”. Какво повече?
Като стана дума за Пеле, знаете ли, че той е идвал един път в България – с отбора си “Сантос”. Играе два мача -"А" националният ни отбор пада с  3:1, но "Б" отборът… завършва 3:3 с бразилците.


Владо Стоянов или… кошмарът на Роналдо

България най-после изживя нова футболна радост. Миналата седмица националният ни отбор победи Португалия с 1:0 и макар мачът да бе приятелски, успех насред Иберийския полуостров е достоен за уважение. Особено след като вратарят Владо Стоянов почти докара до инфаркт мегазвездата Кристияно Роналдо. Нападателят изтърва поне пет чисти положения, а Владо му спаси и дузпа – втора, тъй като преди 2 години хвана една и по време на мач от Шампионската лига.

“Стоянов – президент!”, “Да пратят Владо да пази границата!”, “Владо – кошмарът на Роналдо”, “Какво не може Кристияно? Не може да вкара на Владо Стоянов”, бяха само част от шегите, с които изригнаха феновете в социалните мрежи. Вратарят скромно отвърна, че герои са всички наши футболисти. Всъщност самият Роналдо е признал по време на мача, че пазачът ни прави голям мач, но въпреки това… ще вкара. Може, но само на “ФИФА световна купа” (популярна електронна игра).
До скоро Стоянов трудно се добираше до титулярно място. №1 бе Николай Михайлов, син на шефа на БФС Борислав. Да вземем да изберем Владо Стоянов и за президент на БФС, а?


В категории: Спортен дух , Горещи новини