За медицински цели се употребява надземната част на кокичето. Ще го намерим из храсталаците, горските поляни и редките гори до 2000 метра надморска височина.
Суши се на сянка или в сушилни до 40 градуса. Така приготвената за съхранение билка има срок на годност 2 години.
В официалната медицина кокичето се употребява при двигателни и сетивни нарушения, церебрални парези, мускулни дистрофии, парези на червата и пикочния мехур при нерводермити.
Благотворното действие на това растение се дължи главно на съдържащия се в кокичето алкалоид галантамин (нивалин).
Начини на приложение:
Рецепта 1: Най-разпространеният начин за приложение на кокичето в народната медицина е чрез настойка от неговите луковици. Тя се използва за лечение на различни кожни заболявания и гъбични инфекции.
Взимат се 50 г луковици и се заливат със спирт в стъклен буркан. Оставят се да престоят един месец. С получената настойка се обработват проблемните участъци на кожата.
Рецепта 2: За нормализиране работата на надбъбречните жлези се приготвя настойка от 80 цвята (без луковиците), които се заливат с 0,5 л водка и се оставят за 40 дни на слънце. След това се прецежда и 3 пъти на ден се изпиват по 20 капки 20 минути преди хранене. Настойката може да се приема овкусена с мед.
