Враг пред портите

Автор: Стефан Солаков

Темата за Турция и за нейното отношение към Европа и Европейския съюз през последните месеци зае централно място в публичното пространство на Стария континент и преди всичко в България, където анадолската инвазия се чувства най-осезателно.
Години наред телевизия СКАТ и вестник „Десант“ предупреждаваха, че от югоизток се надига смъртоносна вълна от пренебрежение и омраза към целокупния християнски свят, която в крайна сметка ще се превърне в унищожителен потоп за общочовешките ценности на цивилизованите държави.

Доколко сме готови да се защитим и преборим с наближаващия апокалипсис? Този въпрос виси със страшна сила над българското общество, което все още не усеща в пълна степен убийствените последици от либералното отношение на някои политически и икономически кръгове в нашата страна.
Ще цитирам няколко вестникарски заглавия, от които личи какво ни очаква в близко време, ако не заемем адекватна позиция срещу нахлуващите заплахи. „ЕС към България: Плащайте за Турция“; „Турция постави визов ултиматум на ЕС“; „Турски гигант завзема български болници“; „Турски посредник арестуван около аферата с болните деца“...
Само няколко реда, а колко много, и то съществена информация се крие в тях.
Оказа се, че нашето правителство все още не е събрало и изпратило на Анкара близо 12 млн. лв., които Европейската комисия отреди като дял на София във фонда за бежанците в Турция.

Заедно с нас все още се правят на разсеяни и още 11 членки на ЕС, които, в една или друга степен, изпитват финансови затруднения, а очевидно и липсата на желание да играят по свирката на фрау Меркел и да подпомагат неоосманската политика на Ердоган и Давутоглу.
Това, че нямаме пари нито за старите хора у нас, нито за болните деца, е неоспорим факт, а правителството на Бойко Борисов все по-трудно измисля аргументи, с които да подкрепи безумните действия на Брюксел в угода на ислямистите в Анкара.
Още по-драстична става ситуацията, ако си припомним, че повече от 90 години Турция отказва да заплати на България над 10 млрд. евро (по днешните цени), които ни дължи съгласно решенията на Ангорския договор от 1925 г.

Там ясно и точно са посочени задълженията на Анкара за овъзмездяване на тракийските бежанци, прогонени от родните им места в Османската империя. Вече близо век турската дипломация протака изпълнението на този официален междудържавен документ, а само преди двайсетина години правителството на Иван Костов направи фаталната грешка да отпусне близо 200 млн. лв. годишно за пенсии на нашите изселници в Турция, без да постави ребром въпроса за компенсациите по Ангорския договор.

По този начин дадохме сигнал на Анкара, че може да ни мачка както си иска при наличието на български политици и дипломати, готови да извършат национално предателство срещу потупване по рамото или дребни рушвети, с каквито изобилства отношението на турските аги към презряната от тях „рая“ в съседен Булгаристан.
В патриотичния календар на вестник „Десант“ се появи любопитно напомняне за годишнината от откриването на българската болница в Цариград.
Преди 114 години в един от най-оживените и заможни квартали на Истанбул тържествено отваря врати изключително красивата сграда на лечебно заведение с най-модерно за своето време медицинско оборудване. Пациенти на болницата и на нейните български лекари са представители на столичния елит, както и дипломати от акредитираните в Цариград чужди посолства.

През 1988 г. правителството на Тургут Йозал погазва всички дипломатически и морални норми като конфискува нашата болница, изгонва нейния персонал и настанява в лечебното заведение редакцията на крайно десния ислямистки вестник „Тюркие“ (Турция).
Местните медии посочват този вандалски акт като наказание спрямо България във връзка с т. нар. „възродителен процес“. Днес красивата сграда на брутално отнетото българско имущество се използва от турските власти като военен лазарет за ислямисти, участващи в тайните операции на Анкара срещу съседните й страни.
И сега нека се върнем на заглавието за анадолските мераци към българското здравеопазване. Преди 2-3 години у нас се появиха първите реклами на турската медицинска верига „Аджъбадем“.

Най-напред съзряхме агресивното лого върху фланелките на популярен футболен отбор от нашия шампионат, после „горчивият бадем“ започна да ни преследва упорито и в рекламните текстове на лечебна тематика.
Според последните новини от миналата седмица разбрахме, че напористите турци купуват най-голямата и популярна частна болница у нас „Токуда“, както и няколко лечебни заведения на компанията „Сити клиник“.
Така нареченият турски инвеститор на практика се превръща в собственик на най-мощната здравна верига в България, купувайки четири болници и четири медицински центъра с близо 1000 лечебни легла. Амбициите на новите собственици са да се настанят трайно в Централна и Източна Европа като досега тяхното видимо присъствие се наблюдава в 22 болници и 3 държави на изток от Капъ куле.

Българските инстанции, които трябва да узаконят застрашителния монопол на нашествениците от югоизток, засега се правят на ударени и вероятно изчакват някой да им „намаже“ ръцете в типичния за анадолците стил при търговските преговори.
А ние припомняме на нашите държавни ахмаци, че атаката на турците към фундаментални сектори на българската икономика става все по-нагла и недопустима. Не стига, че ни откраднаха болницата в Цариград с цялото й медицинско оборудване, без да платят и една стотинка, ами днес, насъсквани от ислямисткото правителство в Анкара, набедени турски „бизнесмени“ се опитват да сложат ръка върху целия частен сектор на родното здравеопазване.

Само за сведение ще споменем и крайно показателния факт, че сред арестуваните лица, замесени в аферата с Фонда за лечение на наши деца в чужбина, е и отговорен представител на турската болнична верига „Аджъбадем“.
Той именно е раздавал основните рушвети и е привличал към лечебните заведения в Истанбул по-голямата част от контингента болни българчета, за които нашата държава е плащала солидни хонорари.
Тук вероятно е мястото да припомним на читателите за огромния натиск, упражняван от една друга турска компания, която си е харесала пъпа на София, за да развее анадолския байрак и да маркира завръщането на новите османци в старите им християнски провинции.

Става дума за „Гаранти Коза“, строително-инвестиционна фирма, която преди година закупи огромен парцел в софийския квартал „Младост“ (на мястото на магазин „Аско Деница“) и в момента издига там огромен небостъргач, закриващ гледката към Витоша на десетки хиляди обитатели на един от най-модерните райони в столицата.
Същите тези предприемачи са влезли под кожата на софийското кметство и на спортния министър Красен Кралев и упорито се домогват до терена на бившия стадион „Юнак“ – емблематично място за софиянци и за техните деца в самото начало на Борисовата градина. С примамливи въдици за много пари и спортна слава анадолските тарикати се опитват да получат безценното място без пари от кметицата Фандъкова с обещанието да издигнат там тенис комплекс за над 5000 зрители.

На международния тенис турнир, организиран от „Гаранти Коза“ в зала „Армеец“ в началото на тази година, присъстваха общо 500 души, и то в продължение на една седмица, през която в София гостуваха редица изтъкнати състезатели от чужбина.
Обещанията за многохилядни спектакли на този не много популярен у нас спорт напомнят за разсъжденията на легендарния мошеник Остап Бендер и неговите планове за световна олимпиада по шахмат в забутаното на край света руско селце Васюки.
Препоръчваме на Красен Кралев и на Йорданка Фандъкова по-често да препрочитат литературната класика преди да дадат „зелена улица“ на наследниците на господин Бендер, който между другото се хвалеше със своето турско потекло.

Ако имаше подходящи центрове за анализ на геополитическата обстановка около българските граници, те задължително щяха да забележат агресивната тактика на нашите турски съседи и стремежа им да развеят националния си флаг върху редица обекти на бившия Дунавски вилает.
Успяха с фабриката „Шише джам“, която унищожи стъкларската промишленост у нас и спомогна за един от първите пробиви на турските предприемачи в Европа.
Обширен доклад на българското посолство в Анкара, в който бяха посочени пагубните последици от анадолската инвазия в икономиката на нашата страна, бе оставен без вниманието на тогавашните управници в София, алчни за щедрите комисиони, раздавани от турските търгаши.

По същия безотговорен начин се отнасяме и към безпрецедентния натиск по линия на религиозната политика на Анкара, поощряваща и финансираща изграждането на нови джамии на българска територия. Да не говорим за упоритите претенции на Високата порта и на нейната агентурна мрежа у нас за налагане на турския език като втори официален в българската държава.

Накрая сме длъжни да предупредим Бойко Борисов и неговото правителство да очакват нови неприятности от югоизток, ако продължават да подкрепят идеята за безвизово пътуване на турците в границите на Европейския съюз.
Трябва да си истински кретен или напълно пропаднал продажен политик, ако налапаш поредната въдица на османските неофашисти и ги пуснеш да прегазят безконтролно свещените земи, отвоювани с реки от кръв и вековни страдания от нашите героични бойци.

В категории: Коментари , Горещи новини