Точно преди 49 години два наши отбора стигат европейски полуфинал – ЦСКА и „Славия”
Автор: Илияна Христова
Два български отбора играят едновременно полуфинали в европейските клубни турнири. Еуфорията е неописуема, милиони наши сънародници следят на телевизионния екран първо мача на едните, после на другите. Единият ни тим с мъка е бит от гранда “Глазгоу Рейнджърс”, а вторият – с още по-голяма мъка от още по-величествения “Интер”. Целият свят с трепет говори за “коравите българи”.
Струва ви се невъзможно? Няма как цели два наши футболни тима да са по едно и също време на европейски полуфинали? Не, истина е. Случва се през сезон 1966/1967 г., когато ЦСКА и “Славия” са на полуфинали в европейските клубни турнири.
България изживява своя най-луд и славен месец април. Това е и най-големият успех на клубния ни футбол. До ден днешен нямаме финал, след това два пъти играем полуфинал (ЦСКА), но никога повече два наши тима не са били едновременно на такова престижно ниво.
Тези дни се навършват точно 49 години от това най-голямо постижение на български отбори. Добре е да си спомним за забележителните състезатели.
Де факто “Славия” е пионерът на полуфиналите. “Белите” се изправят срещу “Глазгоу Рейнджърс” в първата среща на 19 април няколко часа по-рано от ЦСКА. Тимът е много силен по това време.
В него играят изключителни футболисти - Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Димитър Ларгов, Любен Тасев, Петър Величков, Георги Харалампиев, Михаил Мишев. Треньор е Добромир Ташков, а “Славия” печели три пъти Купата на Съветската армия.
Турнир за Купата на България няма, носителят на “съветския трофей” се класира да играе за Купата на носителите на национални купи (КНК, съществува до 1999 г., когато е обединен с Купата на УЕФА в сегашната Лига Европа).
“Славия” стартира в това състезание безапелационно срещу уелския “Суонзи” – печели с общ резултат 5:1. Следващият съперник е френският “Страсбург”, отстранен след 0:1 и 2:0. На четвъртфинала “белите” бият швейцарския “Сервет” с общ резултат 3:1. Така се стига до полуфинала с „Глазгоу рейнджърс”.
Както сега, така и тогава шотландците са запазена марка. Тимът е доста класен, но в първия мач на стадион “Васил Левски” се затваря да играе защитно. Българите редуват атака след атака, но… единственият гол в мача е за гостите.
Иронията е, че фатална грешка прави вратарят Симеонов – един от най-добрите наши стражове, легенда на българския футбол. Но така е във футбола – понякога и най-големите бъркат.
Руският съдия, който и без това е доста скандален (виж карето), от своя страна пропуска да даде дузпа за “Славия”. Спазена е традицията съветските рефери да „режат” българите, за да не се създава “впечатление”, че помагат на най-верния брат.
“Славия” пада с 0:1 и седмица по-късно в Шотландия. Факт е, че “Глазгоу Рейнджърс” е бил по-добре физически подготвен отбор, силите на нашите в края на сезона са оскъдни.
А сега да отдадем заслуженото и на ЦСКА. Трудно могат да се добавят неизвестни факти, защото полуфиналът срещу “Интер” е свързан с много “най-най-най...” - най-голямата мистерия (за нея по-долу), може би най-посетеният мач във футбола ни (70 000 на “Васил Левски”), най-доброто червено” поколение. Вижте само кои са играчите – Пенев, Гаганелов, Цанев, Никодимов, Якимов…
През 1966 г. в турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ, днес Шампионска лига) тимът на Стоян Орманджиев стартира протоколно - 6:1 общо срещу “Слима Уондърърс”, Малта. Следват 3:1 и 0:1 над гръцкия “Олимпиакос”, после – 4:0 и 0:3 срещу “Гурник”, Забже.
Поляците са много силни, три години по-късно ще играят финал за КНК. Преди да сътворят история срещу “Интер”, “армейците” отстраняват коравите ирландци от “Линфийлд” – общо успех с 3:2.
По-младите читатели може би не знаят, но италианците по това време са нещо като “Барселона” на Йохан Кройф или “Манчестър Юнайтед” на сър Алекс Фъргюсън – доминират тотално в европейския и световен футбол. Това е епохата с печат “Интер”. Друг такъв период синьо-черните нямат, именно тогава се нареждат завинаги сред световните грандове. Преди мача с ЦСКА са два поредни пъти носители на КЕШ, на две поредни Междуконтинентални купи, току-що отстраняват “Реал”, Мадрид… Треньор е аржентинецът Хеленио Херера, чието място в световния футбол тежи много повече от Моуриньо, Клоп и Ван Гаал, умножени на квадрат.
Точно този легендарен “Интер” играе срещу ЦСКА. Никой не очаква анонимните българи да са проблем, още повече, че “армейците” са далеч от годините, когато ще бъдат наречени “Убиец на гиганти”. Със синьо-черната фланелка са Факети, Мацола… В първия мач в Милано Факети вкарва гол в края на първото полувреме, но в средата на второто Никола Цанев изравнява. Срещата шокиращо завършва 1:1.
Макар изненадата да е факт, никой на планетата не очаква проблеми за “Интер” във втората среща. Всички си мислят, че италианците просто са подценили съперника. Е, футболистите на ЦСКА и публиката им мислят различно – преди реванша се вихри черна борса, едно агне се разменя срещу билет.
Мачът в София пред екзалтираните 70 000 зрители започва очаквано – “Интер” плътно прибран назад, майсторска защита (прочутото “катеначо”), безплоден натиск на ЦСКА. И гол пак на вездесъщия Джачинто Факети в 62-та минута. “Интер” е напът да бие според типичната италианска рецепта, но Никола Радлев вкарва! “Васил Левски” експлодира!
Мачът завършва отново 1:1 и според регламента на УЕФА следва трета среща. Преиграването трябва да е на неутрален терен, но българските официални лица се съгласяват да се проведе в италианския град Болоня. Фактически “Интер” играе пред собствена публика, което се оказва решаващо (1:0, Ренато Капелини в 13-а минута). ЦСКА остава на косъм от финала, който никога не достига.
Защо и как комунистическата българска власт се съгласява мачът да се състои в Италия до днес не е ясно. Знае се, че на играчите е обяснено, че в Болоня има доста комунисти, които щели да викат за тях. Някои от футболистите споделят след години, че функционерите на БКП били поблазнени от автобус, любезно предложен от италианците. Според друга версия е бил направен реверанс към братската Италианска комунистическа партия. Трети отричат уговорки. Това остава една от най-големите мистерии в българския футбол, допринасяща за магията около и без това легендарния трибой на ЦСКА с “Интер”.
А ние може да се надяваме този славен месец април да се повтори отново някога в българския клубен футбол.
Любопитни факти
● „Глазгоу рейнджърс” стига до полуфинала със „Славия”, печелейки 1/4-финала с испанския „Сарагоса” след равенство в общия резултат и…. жребий с хвърляне на монета.
● Съдия на мача с шотландците е руснакът Бахрамов, рефер на световния финал Англия-Германия година по-рано. Поданиците на кралицата печелят с 4:2 и това е единствената им световна титла. Извоювана е у дома, на легендарния “Уембли” – върховен миг в историята на футбола. Друг забележителен миг е, че третият гол на Джеф Хърст е нередовен, но Бахрамов го зачита. Това попадение е толкова коментирано, колкото и “Божията ръка” на Марадона.
● „Интер” се страхуваше в София!", пише италианската преса след мача в София.
● По това време ЦСКА има “Червено знаме” в названието си. Година по-късно знамето става “Септемврийско” и именно ЦСКА “Септемврийско знаме” достига втория финал за КЕШ (1982 г. срещу “Байерн”). Третият полуфинал (КНК, 1989 г. срещу “Барселона”) е под името ЦФКА “Средец”.
