Антибългарските провокации поставят на изпитание нашенските пишман политици
Автор: Стефан Солаков
На днешната дата преди 35 години турският терорист Мехмед Али Агджа стреля и ранява сериозно религиозния водач на католическия свят папа Йоан Павел ІІ. В центъра на Рим пред очите на хиляди богомолци, събрали се да приветстват своя духовен водач, войнстващият ислям извърши първия си терористичен акт срещу модерните европейски държави, прицелвайки се в техните духовни ценности.
Десетилетия по-късно днес ние разбираме, че това е било началото на мащабния антицивилизационен поход, инспириран и подкрепян не само от радикалните ислямски държави, но и от специалните служби на страни с различни геополитически интереси по онова време.
Сега, когато светът е изправен пред мощната вълна на организиран терор от една античовешка формация, вече сме наясно, че духът от бутилката беше изпуснат именно през онзи слънчев майски ден на 1981 г., когато ислямистите извършиха демонстративен атентат и предизвикаха европейския свят към конфронтация и религиозен апокалипсис.
А как им отговориха мъдрите представители на съвременната цивилизация? Като обвиниха друг един християнин и неговата държава и ги замесиха в най-позорния съдебен процес на изминалия двадесети век.
Близо четири години продължи големият резил на италианската съдебна система, положила огромни усилия да окепази България, нейния гражданин Сергей Антонов и целия български народ пред очите на световната общественост.
И днес, 35 години след римския атентат, позорният белег, лепнат върху челото на нашата нация, макар и заличен от времето, понякога се инфектира с помощта на недоброжелатели на Отечеството ни, все още кроящи душманските си замисли срещу националната сигурност на България.
Какво научихме от „процеса на века“ и дали тези уроци от близката история биха помогнали да осмислим несекващите и днес заплахи срещу българската нация?
Бегъл спомен ме върна 80 години назад при друг, не по-малко скандален съдебен процес, инспириран отново срещу невинни българи. Анализатори често намират сходство между Лайпцигския процес срещу Георги Димитров, Благой Димитров и Васил Танев и съдебния фарс в Рим срещу Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов.
И двете дела са скалъпени, съшити с бели конци и преследват определени политически цели. И в единия, и в другия процес, освен българите, като подсъдими са привлечени и чужди граждани. И в Лайпциг, и в Рим срещу българите се изправят лъжесвидетели, обработени от германските и италианските спецслужби да натопят невинните граждани на българската държава.
И в двата процеса българите са освободени поради липсата на доказателства, защото и Ван дер Любе, и Мехмед Али Агджа не успяват да „смелят“ успешно подхвърлените им фалшиви аргументи за извършените от обвиняемите „престъпления“ и в края на краищата сами стават изкупителна жертва на обучавалите ги да лъжат провокатори.
И двата съдебни фарса навеждат към сериозни размисли. Лайпцигският е организиран от Хитлер и неговото нацистко правителство, които след като запалват собствения си парламент (Райхстага), по-късно изпепеляват Европа и стават причина за над 30 милиона невинни човешки жертви. Римският е дело на Италия, САЩ и някои други страни, претендиращи да са демократични защитници на човешките права и на справедливата хуманност. Елементарният анализ обаче доказва, че няма големи разлики между една нацистка държава и разиграния 50 години по-късно зловещ театър в центъра на съвременна Европа.
За нас, българите, Римският процес е особено важен днес, и то пречупен през призмата на надигналата се вълна от ислямски тероризъм в непосредствена близост до държавните ни граници.
Навремето европейците бяха излъгани от своите правителства и не успяха да забележат уродливите муцуни на „сивите вълци“, опитали да се скрият зад гърба на невинния Сергей Антонов, когато нанесоха първия си удар срещу разглезеното невежество на католическия свят.
Още тогава прозорливи анализатори предупредиха, че българите са само параван пред изпечените терористи на Алпаслан Тюркеш – крайно радикални фашистки елементи, предвестници на неоосманския диктат, пропагандиран днес от тираничния режим на турския президент Ердоган.
Няма да забравя посланието на известния турски журналист Угур Мумджу, който веднага след атентата в Рим срещу папа Йоан Павел ІІ уведоми българските власти да очакват в най-скоро време замесването на наши сънародници в организацията и реализирането на покушението срещу католическия Понтиф.
Едва ли ще се учудите, уважаеми читатели, ако ви информирам, че почти никой от отговорните тогава фактори в нашето мило Отечество не обърна необходимото внимание на доказания турски експерт по антитероризъм, който беше проникнал изключително дълбоко във формацията на „сивите вълци“ и познаваше с големи подробности техните замисли по отношение на международните им акции.
Година след предупрежденията на Мумджу, които лично предадох на компетентните ни власти, Сергей Антонов беше арестуван в Рим и обвинен от „сивия вълк“ Агджа като един от организаторите на атентата срещу папата. Колелото на съдебните лъжи и фалшификации се завъртя, а България се превърна в най-желаната мишена на външните й душмани.
Четири години по-късно, когато Антонов беше освободен от италианската тюрма и когато до истинските му приятели и поддръжници в трудните съдебни години се наредиха и цял куп нашенски чиновници, обичащи да гравитират около ярките светлини на властта, научихме за секретен указ на Държавния съвет на Народна република България, с който се награждават 51 лица за „активна дейност при неутрализиране на антибългарската кампания...“ и т. н., и т. н. – дежурните клишета, присъщи на управляващата тогава партийна върхушка.
С огромно удивление сред наградените персони забелязах имената на почти всички неверници, които загърбиха предупрежденията за решаващата роля на Турция в антибългарската провокация и проспали цяла една година преди зловещата клевета да се стовари върху награждаващата ги сега държава.
Тази е най-важната поука от онези славни години, когато въпреки всичко успяхме да надхитрим „вълците на терора“ и техните западни покровители. Докато у нас се раздаваха незаслужени награди, турският журналист и доброжелател на нашата родина Угур Мумджу бе взривен в собствения му автомобил от тези, които той до края на живота си не преставаше да разобличава и да сочи като чудовищата на фашисткия ислям.
Съдбата понякога си прави подобни шеги. Истинските герои загиват, а политически навлеци получават високи държавни награди. За съжаление у нас се превръща в национална традиция онези, на които не им пука за съдбата на Отечеството, да изпълзяват бързо по стълбите на държавната власт.
Наблюдавайте днес поведението на президента Плевнелиев, който прави всичко възможно да заблуди нашата общественост и да омаловажи агресивната политика на Турция спрямо България.
Налагайки вето върху промените в Изборния кодекс, с които Патриотичният фронт полага усилия да ни предпази от електоралните измами, случващи се при всяка българска изборна кампания на турска територия, държавният глава на практика играе за отбора на анадолските провокатори, които вече четвърто десетилетие не се умориха да се упражняват в антибългарската си агресия.
Историята може да се повтаря, но глупостта не би трябвало да я следва. Управляващите ни политици днес отново залитат към традицията да подценяват заплахите, идващи от югоизток.
Народната мъдрост „Ум робува, ум царува, ум патки пасе“ е особено актуална в момент, когато споменът за ислямистката провокация в Рим се превръща в жестока реалност за цяла християнска Европа.
Мислете за България, а не за собственото си политическо оцеляване!
Това е посланието на вестник „Десант“, телевизия СКАТ и на Патриотичния фронт, които може би единствени се борят за измъкването на Отечеството от капана на неоосманския фашизъм.
Сергей Иванов Антонов е арестуван и съден за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. (т. нар. „Българска следа“). Прекарва в ареста над четири години и в крайна сметка е оправдан от италианския съд поради липса на доказателства.
Покушението е извършено от турския гражданин Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. По това време Антонов е служител в бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим. Той е задържан на 25 ноември 1982 г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа. Турчинът посочва като свои съучастници още двама българи — Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София.
Антонов се завръща в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест. На 27 март 2002 г. 39-о Народно събрание му отпуска пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.
На 1 август 2007 г. Сергей Антонов е намерен мъртъв в дома си на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие. Смъртта е настъпила няколко дни по-рано.
