Училищните матури традиционно са съпроводени с много шум за нищо. И този път бе така – охрани, теми, „пищови”, гераци, леми, теореми и стресирани родители изпълниха публичното пространство. Всеки момент към медиите ще полетят и традиционните бисери...
В цялата тази залисия преоткриваме уж много проблеми, а всъщност изпускаме главния – формата и значението на изпитите. Тестът – това е голямата беда. Кратките часове, които ти решават цялото бъдеще – ето я втората.
Преди двадесетина години, докато все още властваха старите порядки в образованието, матурата не бе задължителна. В малките класове пък напълно липсваше. Добрите бележки даваха възможност средношколците да бъдат освобождавани от изпит и така децата имаха стимул да учат през годината.
Сега матурата е ръженът, обаче накрая се получава уравновиловка – всички до един са на изпит. Нормално ли е това?
Преди двадесет години липсваха и тестовете. Учениците отговаряха на литературни въпроси чрез критически анализ на творбите, пишеха есе, правеха преразказ (в зависимост от изучавания материал) и това ги стимулираше към творчество – идеи, фантазия, богат речник...
Въоръжаването с „пищови” бе по-трудно, защото това означаваше да се възпроизведе предварително цяла една тема. Но с идването на демокрацията у нас, тази стара система бе заменена с тестова – по американски образец. И какво се получи – учениците сега машинално трябва да възпроизвеждат съдържание, от тях се иска да зубрят, а не да творят, да посочват отговори за време (всеки модул е с точно определени минути, трябва да действат като машини), а по математика и да налучкват верните отговори.
Във всеки един момент може да чуете родител, учител, интелектуалец, журналист или депутат да реве, че училището не развива творчество в децата, а им „пълни материал” в главите.
И никой не вижда защо е така – ами защото самият изпит го налага.
Прехвалената тестова форма не изисква талант, тя не те кара да създаваш – а просто да копи-пейстнеш информация. Не е странно, че прилича на компютърна игра, нали? Дори посочването на отговори а), б), в)... наподобява натискане на електронен бутон.
От поне 70 години образованието в капиталистическия свят не цели да създава гении, а роботи, които автоматично се ориентират в опциите от главното меню.
Официално тестовете бяха въведени, за да се елиминира субективността при оценяването. Всичко е обективно – отговори, точки. Дори да се жалваш можеш накрая. Но не това бе главната причина.
Основният повод за въвеждането на тестовата форма бе, че тя е много по-лесна. Да зубриш и възпроизвеждаш е далеч по-удобно – изкарват се много по-лесно оценки, отколкото да твориш. И именно това е предпочитаният начин на изпитване от родителите. Те реват, че децата им затъпяват, но още повече реват, когато нещо ги затрудни. А тестът е прекрасно пазарно решение, удовлетворящо всички.
В миналото всяко едно училище провеждаше отделен приемен изпит. Правеха го и университетите. Това предизвикваше натоварване в продължение на дни, стресиращи пътувания между градове и разходи, но системата бе далеч по-удачна от сегашната.
Защото животът ти не зависеше от един изпит и бъдещето ти не беше поставено на карта за едни 4 часа. Ако днес се провалиш с темата, утре ще успееш. Ако в единия университет не си решил задачите, ще го направиш във втория.
Сега резултатът от зрелостния изпит на абитуриентите важи за всички вузове (с изключение на най-специализираните), а матурата на седмокласниците е вход към гимназиите. 4 часа си заложник не на охранителните камери, а на бъдещето си!
Защо от един единствен изпит трябва да ти зависи всичко занапред?! Ами ако детето точно в този ден е с разхлабен стомах? Или го боли глава?
Май пак стигаме до извода, че от хората не се иска да са хора, а машини. Нямаш право на грешка, сбъркаш ли – падаш. Още от дете.
А накрая малко смях.
Да сте чули в медиите да се коментира матурата в 4-и клас? Няма и да чуете, понеже тя не е изпит за учебно заведение по-нагоре. На тези препитвания изпитът се извършва в същото училище, в което учиш, пази те учител от съседната стая (изискването е просто да не преподава по същия предмет), а проверката на теста не се извършва от комисии, а от най-обикновен учител, който в повечето случаи е приятел на директора. И се грижи всички деца да имат добри оценки. А преди това, по време на самия изпит, пазещият квестор (оня от съседната стая) услужливо помага на децата да си „дооправят” отговорите.
Такива мити работи в родното образование. Много приказки, голяма залисия и все дребни неща се навират в очите ни. Но оставаме слепи за гората, в която тотално се губим.
Идва ли краят на преписването
„Темата с преписването на матурите става актуална всяка година по това време. От 2015 г. обаче, още по времето на проф. Тодор Танев като образователен министър, беше взето решение контролът да е изключително засилен и преписвачите да не бъдат допускани до матурите“ – заяви преди дни в ефира на националната телевизия заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.
Тази година в битката за честни матури се включи цяла 14-хилядна армия армия от учители и квестори, та дори и полицаи. Идеята бе към това войнство да се присъединят и 2700 майки и бащи като наблюдатели на изпитния процес.
От министерството се надяваха във всяко школо да има поне по трима родители пазванти. Събраха ли ги или не, така и не се разбра, защото до последния момент не можеха да се намерят доброволци сред мамите и татковците, които да се изправят на фронта, пардон – в класната стая, срещу преписвачите.
Отделно в тази батална ситуация бяха използвани дори СРС-та – камери, свързани с министерството и с инспекторатите; специални индикатори, улавящи всяко съмнително движение по време на матурата и пр.
Полицейщината достигна върха си с обискирането на учениците, за да им се изземат мобилните телефони (като че ли в ерата преди джиесемите школниците не бяха достатъчно изобретателни в методите на преписване, подсказване и „стреляне с пищови“). Претърсени бяха и учители, и директори – това пък от страх да не изтече информация с верните отговори.
Е, тя пък традиционно си изтече. Както е речено – където е текло, пак ще тече.
Та в този ред на мисли – и където се е преписвало, пак ще се преписва. Ако ще и матурите да се провеждат в килии единочки.
