Задава се новият Дунавски вилает

През последните седмици сме свидетели на масирана атака срещу българската държава, която ни напомни аналогични акции от близкото и по-далечно минало, когато името на нашата страна бе замесвано и обругавано в рамките на мащабни операции за дискредитиране на неудобни геополитически обекти.
През миналия век се превърнахме в мишена на външни и вътрешни душмани не един или два пъти, но винаги бяхме на прицел, когато около нас, на Балканите или в Югоизточна Европа, се подготвяше и провеждаше поредната геополитическа атака срещу господстващото национално или съюзническо статукво.

Лайпцигският процес и обвинените на него българи се превърнаха в предизвестие за настъпващата „кафява чума“ на Хитлеровия фашизъм. Атентатът срещу папа Йоан Павел ІІ и последвалата провокация срещу България бяха част от агресивния план на Вашингтон да съсипе окончателно „империята на злото“, както заяви по онова време обитателят на Белия дом Роналд Рейгън.
И когато стана ясно и на най-наивния политически ахмак в съвременния свят, че България е удобна боксова круша за модерните херостратовци, готови да запалят локални или глобални конфликти в името на измислени идеали, тогава дойде и ударът от югоизток.

Турските тайни служби нанесоха смъртоносна рана на режима на Тодор Живков, запалвайки пожара на етническото противоборство и предизвиквайки масово преселение на мюсюлмани от България към измамните обятия на „майката родина“.
Печалните резултати от тази гигантска диверсия усещаме и днес, повече от 30 години след опита за мащабна дестабилизация на българската държава. Тоталитарното управление на БКП отдавна потъна в историята, но последиците от турската намеса в нашите вътрешни работи са живи и днес.

Четвърт век след т. нар. демократични промени, започнали с дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г., на новата политическа сцена се прескачаха правителства, съставени от партийни бояджии, нехаещи за изконните интереси на държавата.
Едва след влизането на „Националния фронт за спасение на България“ в парламентарните структури и след създаването на Патриотичния фронт заедно с ВМРО, една от основните теми на политическите дебати стана борбата срещу външните врагове на Отечеството.
С обяснимо задоволство и професионална гордост трябва да отбележим, че дебатите около тази главна заплаха за националната сигурност започнаха именно в ефира на ТВ СКАТ и на страниците на „Десант“, и то няколко години преди те да се прехвърлят на авансцената на публичното внимание.

И докато българската общественост сравнително бавно узряваше за тези съдбоносни разисквания относно бъдещето на държавата, душманите също не спяха и бързо се прегрупирваха за нови атаки както срещу появилото се препятствие в лицето на патриотите, така и срещу лавината от нелицеприятни разкрития за постоянните провокации на съседна Турция срещу суверенитета на нашето Отечество.
Ударите бяха насочени в няколко посоки, а голяма част от главните изпълнители подбрани сред т. нар. „пета колона“ на Анкара, отгледана в продължение на десетилетия наред на етнически и религиозен принцип в смесените райони на България.

Нехайството и продажността на правителствените екипи, управлявали страната през последните години, допълнително улесняваха анадолските диверсанти в  подривната дейност срещу възприемания от тях за вечна колония Булгаристан.
И ето ги резултатите: три турски партии в днешния български парламент! Рекорд, който Анкара не успя да постигне в много по-плътно населени с мюсюлмани държави и области в бивша Югославия, днешна Македония, Албания и т. н.

Стигна се дотам, че от трибуната на Народното ни събрание редовно се чуват призиви за създаване на дуалистична държавна система, в която „турците и турският език“ трябвало да получат равностоен статут и да се изравнят по права и привилегии с българите.
Особено силен е натискът по линия на религиозните взаимоотношения, където Главното мюфтийство се сражава със зъби и нокти за изравнени позиции с Православната църква.
Нахалството на продажните имами стига до там, че те вече не крият противозаконната си зависимост – финансова и идеологическа – от външни централи, работещи срещу националната сигурност на България.

В удобен терен за нови антибългарски провокации се превърнаха споровете около промените в Изборния кодекс на нашата страна. Мобилизирани бяха всички налични възможности за координирано нападение срещу намеренията на Патриотичния фронт да сложи ред в съгрешеното законодателство и да неутрализира намесата на чужди държави в нашия политически живот.
Дирижираната съпротива на част от българската емиграция срещу промените в избирателната система от ден на ден набираше скорост и все по-видимо се ръководеше от един и същ координационен център.

На върха на новото пропагандно копие, насочено срещу България, се наблюдава създадената наскоро телевизия BiT (Българска интернационална телевизия) с централно седалище в Чикаго (САЩ) и студио в българската столица София.
Не минава и час от програмата на тази незнайно от кого финансирана медия без нападки от екрана срещу политическата система у нас и главно срещу дейността на Патриотичния фронт за пресичане на българофобията, превземаща напоследък и някои влиятелни доскоро средства за информация.

Нери Терзиева, бивш тв кадър на БНТ, се води за шеф на BiT, а ние добре помним нейните антибългарски прояви в миналото, когато тя лобираше съвсем открито за интересите на Турция пред тогавашния президент на РБ Петър Стоянов. В качеството си на негов доверен съветник г-жа Терзиева буквално изнуди бат` Петьо Бийтълса да се извини – за кой ли път! – на турския си колега в Анкара за т. нар. „възродителен процес“.
За последната провокация на туркинята Терзиева и нейната „американска“ телевизия научихме в началото на изтичащата седмица. Няколко часа преди финала на песенния конкурс „Евровизия“ нашата участничка Поли Генова бе призована от анадолските лобисти (в лицето на вездесъщата Терзиева) да се противопостави на промените в Изборния кодекс.

Къде го чукаш, къде се пука! Наивната ни „ведетка“ бързо се съгласява и пуска в социалната мрежа видеообръщение към българските политици.
Тепърва ще разберем колко пари са похарчили турските тайни служби за обработване на общественото мнение у нас и за впримчване на някои от големите медии в новата пропагандна война срещу България.
Само по ТВ BiT бяха излъчени цяла серия клипове, отразяващи „възмущението“ на българската емиграция в чужбина, и то забележете, главно от намеренията да се пресекат опитите на Анкара да организира и манипулира изборните кампании на България на турска територия.

Вчера, 19 май, в българския град Джебел бяха организирани тържества, посветени на турския национален празник в памет на Кемал Ататюрк. Местните деребеи се чувстваха изключително комфортно и поканиха високопоставени велможи на президента Ердоган, за да се изгаврят заедно за пореден път с националния суверенитет на България.
В наглостта си стигнаха до там, че призоваха и представител на кабинета „Борисов“ да присъства на неоосманското сборище на наша територия.

Не стана ясно дали премиерът на Булгаристан е реагирал на поканата да се присъедини към екипа на башбакана в Анкара. Може и да не е разбрал, увлечен да се вози на новото влакче, с което бе поставено начало на скоростното железопътно трасе към Босфора.
Докато се усети, току-виж го изстреляли скоропостижно към Високата порта и повишили в длъжност „главен везир“ (подчинен на новия султан) на новия Дунавски вилает, в какъвто някои се мъчат да превърнат отново България.

В категории: Коментари , Горещи новини