А в Министерски съвет бе представен Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2014 г.
Автор: Анна Петрова
Тези дни стана ясно, че „Лукойл-Нефтохим Бургас“ АД е платил рекордната глобата от 250 000 лв., която му беше наложена от РИОСВ заради инцидента в края на март, в резултат на който въздухът в морския град бе замърсен със сероводород 36 пъти над нормата. Нарушението бе установено от мобилна лаборатория на екоинспекцията, като от рафинерията отрекоха да е имало производствена авария и обясниха обгазяването с тестове на производствените инсталации и безветрието по това време.
Санкцията на нефтохимическия гигант е най-голямата, налагана досега. Средствата са преведени по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и ще бъдат използвани за екологични проекти.
Междувременно в сряда в Министерски съвет бе представен Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2014 г. Екоминистърката Ивелина Василева не пропусна да се похвали, че таванът на санкциите в Закона за опазване на околната среда беше увеличен през миналата година от 100 000 лв. на 500 000 лв. по нейно предложение. А от прочетения доклад стана ясно, че през 2014 г. постъпленията по сметката на ПУДООС са близо 128 млн. лева, като увеличението спрямо 2013 г. е почти двойно.
От тези пари са изразходвани общо 46 млн. лева, от които 32 млн. лева са предоставени като безвъзмездни помощи за инвестиционни проекти, 5,640 млн. лева са отчетени като трансфер към МОСВ, 4,826 млн. са вложени в неинвестиционни проекти, а 3,238 млн. лева са предоставени за политики в областта на администрацията.
„В нашия годишен доклад може да се проследи напредъкът, да се види положителната тенденция в опазването на околната среда, в съхраняването на природата и намаляването на замърсяването“, обобщи 260-страничния документ министър Ивелина Василева. По думите й, усилията на институциите, на бизнеса и на гражданското общество са довели до положителни изменения.
Като основни екопроблеми тя отчете наднормените нива на фините прахови частици и шумовото замърсяване в редица български градове.
Всъщност общата картина далеч не е толкова оптимистична. По данни на Европейската агенция за опазване на околната среда българите дишат най-мръсния въздух на Стария континент именно заради високата концентрация на фини прахови частици. Четири от петте града с най-мръсен въздух в Европа са български – Перник, Пловдив, Плевен и Добрич. Сред населените места с наднормено запрашаване у нас са и София, Хасково и Велико Търново, но Евелина Василева уточни, че преди две години с най-мръсен въздух пък са били Видин, Монтана и Ловеч.
От МОСВ обаче отчитат, че във всеки от тези градове през 2014 г. се наблюдава намаление на средногодишните концентрации и броя на превишенията на осреднената денонощна норма за фини прахови частици.
Основен източник на това замърсяване са топлоелектрическите централи, транспортът, както и отоплението с твърдо гориво, което остава основно за много български домакинства. През 2014 г. съдържанието на фини прахови частици във въздуха е с цели 63% по-високо в сравнение с 1990 г.
Но пък анализът на данните от националните инвентаризации на парникови газове за периода до 2014 г. показва, че емисиите от тях са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.
Все пак, продължава тенденцията към затопляне, започнала от края на седемдесетте години на ХХ век. Отчетната 2014 г. се оказва сред 13-те най-топли години от 1988 г. насам, като средната годишна температура е цели 12,3º С.
От доклада става ясно още, че нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадни води – от 41% през 2005 г. на 56,8% през 2014 г. От друга страна, към края на 2014 г. без такива съоръжения са 32 града с над 10 хиляди реален брой жители и 117 града с население от 2000 до 10 000 човека.
Тревожни са и данните за „невидимия убиец” – шума. Резултатите от измерванията през 2014 г. показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72% от контролните пунктове в страната, като техен източник са типичните градски дейности – строителство и транспорт. В това отношение няма промяна спрямо ситуацията, регистрирана година по-рано.
Докладът показва, че най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда продължават да бъдат потреблението на енергия и природни ресурси, при което в атмосферния въздух, водите и почвите се емитират вредни вещества и се депонират големи количества отпадъци. Основният извод е, че е необходимо да продължат усилията и инвестициите в дейности, свързани с ефективното управление и потребление на ресурсите, свързани с производството на енергия, както и с енергийната ефективност.
През 2014 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 2,293 млрд. лева, като относителният им дял от брутния вътрешен продукт е 2,7 на сто. Отчита се увеличението им спрямо 2013 г. с 9,3%, спрямо 2012 г. – с 35,4% и спрямо 2011 г. – с 59,4 на сто.
В края на 2014 г. реално усвоени от бенефициентите по ОП „Околна среда 2007–2013 г.” са около 2,650 млрд. лв., които представляват 47,5% от общия финансов ресурс. Процентът на договорените средства на програмата спрямо него в края на 2014 г. е 158,44%. Общо успешно изпълнените проекти са 201 и по тях са усвоени 238,85 млн. лв., а в процес на реализация са още 242 проекта на стойност 5,311 млрд. лв.
