То се предизвиква най-вече от храненето им с пресни зелени фуражи
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Тимпанията (подуването на търбуха) е едно от най-често срещаните разстройства при преживните животни. От него страдат предимно говедата и овцете и по-рядко козите. Среща се в две форми – остра и хронична.
Първичното остро подуване е типично сезонно заболяване. Среща се рано напролет и по-рядко – през летните месеци. Настъпва след хранене на животните с бързоразлагащи се и ферментиращи фуражи – прясна зелена люцерна, фий, детелина, грах, репко, цвеклови листа и по-рядко – загнили кореноплоди, замръзнала храна и някои отровни растения.
Вторичното остро подуване се явява в резултат от запушване на хранопровода, при нарушен механизъм на оригване, след инжектиране с някои препарати – хистамин например.
Хроничната тимпания най-често се среща с различни болестни състояния на животното – атония (липса на движения) на предстомашията, хроничен ендо- и миокардит, стеноза на червата и др.
По-голямо значение за практиката има острата тимпания, която, освен че се среща по-често, протича по-драматично и болезнено и нанася огромни стопански щети на фермерите. Острото подуване се среща в две форми: тимпания, при която газовете са размесени с храната (пенеста тимпания), и тимпания, при която газовете са събрани над съдържанието на търбуха (газова тимпания).
При нея газовете образуват голям въздушен мехур, следствие на което левият хълбок на животното или целият корем се подува. Движенията на търбуха в началото са ускорени, а след това изчезват. Газовете притискат диафрагмата, което силно затруднява дишането и животните дишат с отворена уста, изпитват силна болка, тъпчат с крака, пъшкат и стенат.
Тежките клинични симптоми водят до сърцебиене, венозен застой и цианоза (лигавиците стават синьо-лилави). Логично апетитът и преживянето липсват, дефекацията спира, въпреки че животните стоят прави с изкривен гръбнак и имат напъни.
Когато се хранят с лесно ферментиращи, сочни и млади треви, те лакомо поглъщат огромни количества от тях и най-често се стига до пенеста тимпания, т.е. газовете са размесени с храната и представляват ситни мехурчета, които са резултат от ферментирането на храната. Този вид подуване е с по-лоша прогноза, тъй като елиминирането на газовете е изключително трудна задача.
По принцип острите подувания са с неблагоприятна прогноза. Всяко забавяне на лечебната намеса може да се окаже фатално. За много кратко време в организма се оформят няколко порочни кръга, които силно влошават общото състояние на животното само за минути.
Хроничната тимпания протича подобно на хроничната атония на търбуха. Понякога подуването се явява първоначално през дълги паузи, през които няма атония, а по-късно – след всяко хранене.
Когато се забележи подута крава, незабавно трябва да се пристъпи към предприемане на лечебни мерки, които включват: масаж на търбуха с юмрук чрез натискане върху най-издутите части и непрекъснато поливане със студена вода, за да се ограничи ферментацията и да се изгонят газовете. Животното се поставя на такова място, че предните крака да се намират на по-високо, за да се улесни оригването.
Със същата цел в устата се слага дебела пръчка, завързана с две въженца зад тила на главата, така че добичето да не може да я изхвърли, а непрекъснато да дъвче и преглъща. Така се отделя повече слюнка, която стичайки се по хранопровода води до отваряне клапата на стомаха и улеснява оригването. Пръчката се намазва с катран, нафта или изгоряло масло. От време на време в устата се налива по малко ракия, формалин или медикаментозни препарати – руменотоници като Sicaden, Ursopron и др.
Ако стопанинът няма под ръка препарати, може да приготви домашно лекарство като смеси по равни части ракия, оцет и олио и го налее в устата, но внимателно, така че животното да преглъща. Ако газовете са оформили газов мехур над храната в търбуха, може да се отстранят със стомашна сонда, което не е нищо друго освен парче твърд черен маркуч.
В случай че газовете са размесени с храната (пенеста тимпания), добре е да се налее в устата мляко (1-2 л), рициново масло или олио (1 л). Когато състоянието е тежко и има опасност от задушаване, може да се стигне до пробиване (троакиране) на търбуха отвън през кожата. Прави се с троакар, който представлява специално дълго остро шило, с което се пробива търбухът в най-издутата част отляво и бавно се изпускат газовете.
При липса на троакар и когато съществува реален риск за живота на животното, може да се използва дори дълъг, тесен, остър нож. Това се предприема като последно средство за запазване живота на стоката.
При масово подуване на овце или говеда страдащите животни се вкарват в някоя река и се обливат с вода.
Профилактиката включва избягване даването на големи количества ферментиращ, росен, замръзнал или пресен фураж. Подуването може да се избегне, ако зеленият фураж се смесва със сено или слама. Друга добра идея е преди паша или даване на зелени сочни маси да се предоставя на животните сух фураж – сено, слама, листак и др.
