Просветното министерство преименува всички училища и спестява малко пари, за да изхарчи много повече
Автор: Анна Петрова
Въвеждането от 1 август на новия закон за предучилищното и училищното образование тръгва с предизвестен хаос в цялата система на просветата. Което не е нещо ново, също както схващането на Меглена Кунева и немалко от просветните министри преди нея, че бъркотия и реформа се едно и също нещо.
На този пореден експеримент се възлагат надежди да промени практически всичко в обучението от първи до ХІІ клас, което означава, че можем да очакваме едно голямо нищо.
Надали е излишно да се припомня, че по подразбиране от всяка реформа в образованието се очаква постигането с малко средства на голям социален и дори стопански ефект – защото „напред науката е слънце”, нали – но на практика образователната система продължава да произвежда полунеграмотни абитуриенти и да захранва сивата икономика.
Последното се отнася до системата на частните уроци, където родителите наливат страшно много пари и която допълва знанията на десетки хиляди ученици до необходимия минимум, за да могат да продължат подготовката си за успешна реализация в престижните наши и най-вече чуждестранни университети.
Върви, народе уморени!
Има ли някой, който да се съмнява, че българските учители и училищни ръководители, много от които са в предпенсионна възраст, са уморени до апатичност и депресирани до безкрайност от нескончаемите експерименти с труда им и с учебните програми, досегашният резултат от които е загуба на самочувствие и социален статус. Сега повечето от тях ще продължат да маршируват на място – дори и да е под звуците на „Върви, народе възродени!”, а останалите ще се влеят в армията на оцеляващите с едната учителска пенсия...
В дните след тазгодишния 24 май 155 училищни директори получиха предизвестия, че ще бъдат пенсионирани заради навършване на възраст и натрупан стаж. Системата напускат 116 директори на общински и 39 ръководители на държавни училища. Очаква се да бъдат пенсионирани и 4000 учители. По стария закон те ще получат 8 заплати обезщетение. По новия закон, който влиза в сила от август, при пенсиониране вече ще се вземат 10 заплати.
Така МОН спестява по 2 заплати от всеки излязъл в пенсия даскал и си гарантира трудно начало на новата учебна година, която идва с нови учебни програми, с нова структура на училищното образование, с нови проблеми, свързани с нарушения баланс на правата на учениците (права, клонящи към плюс безкрайност) и на правомощията на учители и директори, принудени да се съобразяват с това, че парите следват ученика и следователно той е безценен, дори и да е неподатлив на обучение и възпитание.
Така е при делегираните училищни бюджети – важно е количеството, а не качеството – колкото и парадоксално да звучи това.
Между другото, през последните две години са проведени конкурси за 427 училищни директори. Новите шефове на 39 държавни училища ще бъдат избрани през юли от образователното министерство, а за директорите на 116-те общински училища подборът ще бъде направен от регионалните инспекторати по образованието.
Безвестен беше ти, безславен!
Поредното реформиране на образованието ни започва и с промяна на имената на училищата. Но все пак не става дума за лустрация на неудобни от политическа гледна точка техни патрони, а за абревиатурите – СОУ, ОУ и т.н. Новият Закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август, променя най-вече структурата на училищното образование: основното ще завършва в VII, а не в VIII клас; създават се обединени училища, които ще обучават от I до X клас включително; гимназиалното обучение ще се дели на два етапа – до X и до XII клас. Въвежда се нов статут – на иновативни училища, както и нови изисквания за получаването на ранг на национално училище.
Основните училища, които сега обучават до VIII клас включително, ще могат да останат основни и да обучават само до VII клас, или да бъдат преструктурирани и преименувани в обединени и да обучават от I до X клас вкл. Училищата от I до XII клас вече няма да се наричат средни общообразователни, а средни. Гимназиите ще продължат да се делят на профилирани (напр. езикови, математически) и професионални (бившите техникуми).
Вторият етап на разделеното вече на две гимназиално образование ще позволява дуално обучение, което включва и обучение чрез работа в реална среда, както и по-строго профилиране на учебните предмети. Завършването на XII клас ще гарантира правото за кандидатстване в университет, за разлика от приключването на средното образование с първия гимназиален етап (X клас).
Помощните училища продължават дейността си като центрове за специална образователна подкрепа. В името на училището може да се включи и дума, която придава спецификата на институцията – национално, частно, професионално и други.
Неспециализираните училища (начални, основни, гимназии, обединени и средни) и специализираните училища (спортните, училищата по културата, по изкуствата, духовните училища) ще могат да получават и статут на иновативни, което в никакъв случай не означавало, че те ще бъдат експериментални.
Какво друго, ако не експеримент, обаче е предвидената възможност 30% от учебното съдържание по различните предмети да може да се пренасочва?!
И след като всички училища получат заповед от началника на съответния инспекторат с уточнения си нов статут, ще трябва да сменят печата и банковата си сметка. Това ще отнеме около 40-50 дни и изисква ходене в НАП и НОИ, призна зам.-министърът на образованието Диян Стаматов.
Към светла бъднина върви!
Занапред всеки ученик ще има лично електронно дело, в което ще се отразява цялата информация за процеса и резултатите от неговото обучение, за подкрепата за личностното му развитие, за постиженията му, наложени и отменени наказания и т.н.
Стандартът влиза в сила от учебната 2016/2017 г. и поетапно ще се прилага в зависимост от техническата готовност за внедряване на модулите от Националната електронна информационна система. Целта е през учебната 2018/2019 г. училищата и детските градини да работят с изцяло електронни дневници.
„Образованието ни трябва да бъде по-силно, по-включващо и по-обичащо децата и учителите“, коментира на 1 юни вицепремиерът и министър на просветата Меглена Кунева. Тя подчерта, че образованието е задача на цялото общество и изрази надежда следващата учебна година да започне в „добра среда в училище, добра среда в семействата – другото знаем как да го направим”.
И си пожела родители, ученици и учители да посрещнат с много повече доверие, симпатия и надежда това, което се прави в образованието. След което каза, че „за да направим един закон жив, действащ, трябва да го изпълним с повече фантазия и изобретателност, където се налага, и с повече чувство за свобода“.
Съвсем сме го закъсали, щом трябва да изпълваме един закон с фантазия и изобретателност. Дано поне Сметната палата и другите контролиращи институции не позволят милионите за просвета да се „усвояват” по тази начин, въпреки доказаната нашенска изобретателност да се злоупотребява.
Таз сила нова...
Защото „чувството за свобода“, което са заложили в новата образователна реформа, определено буди притеснения. Така например на въпрос дали няма да се правят експерименти с деца директорът на столичното 51 СОУ „Елисавета Багряна" Асен Александров, който в момента е съветник на Кунева, отвърна: „Томас Едисън е правил 10 000 опита преди да открие крушката“. Е, да, ама накрая тя е светнала. Пък нашите опити вече надхвърлят и по-космическа цифра, ама „крушката“ на просветата ни още не е светнала тъй, че да огрее пътя на учениците „към светли бъднини“.
Обезпокоителна е и замислената иновативност – условие за нея и да се окичи школото с титлата „иновативно“ е поне в една от паралелките да се провежда „различно образование – с нови технологии, чрез песни и танци, нови методи на преподаване, ново учебно съдържание и други", обясниха от МОН. Като например въвеждането на предмет „Българско възраждане“ (?!). Туй ще да е някакъв хибрид между история и литература може би, кой знае?
От министерството успокояват, че ще прекратяват иновативното обучение, ако се види, че то не работи. И дори по тази причина през първата година от ведомството нямало да мислят за допълнително финансиране за такива проекти на училищата. От което пък става ясно, че по-нататък и за това ще се дават пари. Въпросът е как ще се преценява дали експериментът работи, или не.
