С настъпването на лятото започна и новият археологически сезон. На много обекти в страната вече кипи усилена работа по разкриване на тайните от богатата ни история, останали скрити под пластове пръст.
На крепостта Ряховец край Горна Оряховица вече е факт и първата в България лятна археологическа школа за деца. Младите археолози имат възможност да работят в реална среда и да разкопават и проучват сами част от миналото на своя град. Инициативата е на Историческия музей и е подкрепена от Община Горна Оряховица.
Първите проучватели на Ряховец получиха и своите дипломи. Това са 16 ученици от шести, девети и единадесети клас на СОУ „Вичо Грънчаров“ в железничарския град. Освен със сведения за крепостта и теоретична подготовка за теренната археологическа работа, те успешно боравиха с геодезични и картографски инструменти, описваха, рисуваха и правиха инвентаризация на находките, които намериха. Децата се включиха в нагледни уроци по изготвяне на план-квадрантна мрежа, измервания с нивелир. Част от тях майсторски се справиха и като реставратори на керамични съдове.
Интересът на младите археолози от Горна Оряховица беше провокиран от разкритата от тях каменна структура, вероятно от тракийската епоха, чието окончателно проучване ще продължи от следващата група ученици от СОУ „Георги Измирлиев” в града.
Ръководител на експедицията е Илиян Петракиев от великотърновския музей, а негов заместник е колегата му от Горна Оряховица Мая Иванова. Научен консултант на екипа е проф. д-р Хитко Вачев.
През миналата година крепостта получи статут на недвижима културна ценност от национално значение и след 23-годишно прекъсване бяха възобновени редовните разкопки край останките й. Тогава археолозите разкриха източната и северната порта на укреплението, както и част от крепостната стена. Те попаднаха и на уникален зид от времето на траките, запазен във височина 1 метър, което им дава основание да предполагат, че на това място е имало древен тракийски град.
Специалистите констатираха, че няма друга крепост в България с толкова перфектно построени порти, крепостни стени и кули. Тя се простира на площ от над 43 декара и в нея е била локализирана армия от над 1500 бойци. Ряховец е контролирала цялата Дунавска долина и прохода Дервент. За отбранителната й мощ свидетелстват здравите зидове с дебелина от 4 до 8 метра.
През новия сезон усилията ще бъдат насочени в района на западната порта, която е и най-трудно достъпната част от съоръжението. Екипът се надява да разкрие част от средновековната улица, която да даде представа за подстъпите към вътрешността и жилищните квартали. Ще бъде продължено проучването и на праисторическо жилище от бронзовата епоха.
Както неотдавна съобщихме, екип археолози от Националния исторически музей (НИМ) вече копаят и край останките на римската крайпътна станция Состра до с. Ломец, Троянско. Тези дни усилията им се увенчаха с откритие – те попаднаха на ценен епиграфски паметник – милиарна (пътна) колона с надпис в чест на римския император Филип І Араб и неговия син. Тя е висока цели 2,20 м и върху нея е изсечен официален надпис, дълъг 19 реда. Според епиграфа Николай Шаранков от СУ „Св. Климент Охридски“, артефактът е от 244 г. В него се среща и името на управителя на провинцията – Прастина Месалинус.
Предполага се, че поводът за издигането на стелата може да е преминаването на Филип през Балканите на път за Рим, при което не е изключено той да е посетил кастела. Причина може да е и обявяването на сина на владетеля за „цезар“.
В най-долния край на надписа е отбелязано разстоянието от 1 римска миля, измерено от Состра до римската станция (преториум), открита преди две години от експедицията, ръководена от доц. д-р Иван Христов, зам.-директор на НИМ, който и сега извършва разкопките на този обект.
Епиграфският паметник е третият в „колекцията“ на доц. Христов. От 2000 до 2016 г. в Состра са открити цялостно запазени постаменти за статуи на римските императори Антонин Пий и Галиен. Заедно с новия паметник, те са най-ценните експонати в лапидариума на музея в Троян.
Археолози от Регионален исторически музей в Бургас подновиха разкопките на крепостта Порос край бургаския квартал Крайморие и на римските терми в късноантичния и средновековен град Акве калиде – Термополис край квартал Ветрен.
За четвърта поредна година в северозападната част на полуостров Форос копае екип, ръководен от директора на РИМ-Бургас Милен Николов и със заместник-ръководител Доротея Гюрджийска. Това лято те проучват територията източно от римска вила, разположена на самия морски бряг и още в първите дни от работата си са открили множество късноантични предмети, между които монети, фрагменти от накити и керамика. Останките от банския комплекс в Акве калиде, просъществувал повече от 20 века, пък проучват екип археолози, водени от доц. дин Димчо Момчилов и неговия заместник-ръководител Мирослав Класнаков. Те са попаднали на мощен зид с дебелина 3 метра. Предстои да се уточни част от какъв строеж е той.
