Преди 1100 години
Сведенията за живота и делото на Климент Охридски
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
са доста оскъдни, като се има предвид, че той е развил мностранна дейност в България и други страни. Някои сведения черпим от „Кратко житие на Климент Охродски“, написано от Димитър Хоматиан. Според него Климент Охридски е бил от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.
По всяка вероятност той е роден в Югозападна България, познавал се е с Кирил и Методий и те са го взели със себе си при мисията им във Великоморавия. Но освен това е участвал в хазарската и аланската мисия на двамата братя през 859-861 г. По време на великоморавската мисия е ръкоположен (заедно с Наум) в свещенически сан от папа Адриан ІІІ.
Успоредно с изпълнение на богослужението в църквите, заедно с Наум, Ангеларий и Горазд той усърдно изучава свещеното писание и превеждането му на славянски език, а по-късно и на български диалект. Затова според Теофилат Охридски в неговото „Пространно житие на Климент Охридски“ той го окачествява като равноапостолен отец и верен сподвижник най-вече на Методий – известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.
Други данни за Климент Охридски от Димитър Хоматиан сочат, че след смъртта на Кирил (869 г.) през същата година се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а когато и Методий умира (през 885 г.) Климент, заедно с Горазд, който е бил определен за първи ученик на солунските братя, води споровете с германското духовенство и новия княз на Великоморавия в защита на проповядването на божието слово на славянски език. Епископът на Нитра – Вихинг е упълномощен от новия папа Стефан VІ да ръководи великоморавската църква.
Учениците на Кирил и Методий са подложени на гонение – около 200 от тях са продадени в робство, други, между които е и Климент, са хвърлени в затвора, а след освобождаването им са прогонени от Великоморавия. Шестима от тях – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд, Константин и Сава, стигат до Дунав, правят си сал от липови дървета и с него преминават реката.
Пристигайки в Белград, който тогава се намира в българските владения, боритарканът ги посреща радушно и след кратък престой ги изпраща в Плиска при княз Борис, който наскоро е покръстил българския народ. Владетелят ги посреща с почести и им създава възможно най-добрите условия за живот и работа. Климент е настанен в дома на велможата Есхач, а скоро след това за него и Наум е построен манастирът „Св. Пантелеймон“. От тях князът иска да обучат български свещеници, които да проповядват в черквите на славянски език.
Наум остава в Преслав, а Климент през 886 г. е изпратен в областта Кутмичевица (в Македония). Там от княза са му подарени три двореца в Девол, задачата му е да основе втори главен духовен център на България (първият е в Преслав, където работи Наум). Край Охрид Климент създава книжовна школа, която се смята за първия славянски университет. В нея са обучени 3500 свещеника.
Той обаче се занимава не само с духовна дейност. Забелязвайки, че в околността има много диворастящи дървета, плодовете на които се използват за храна на животните, облагородява голяма част от тях, поради което плодовете им вече могат да се ядат и от хората. Преданията разказват, че е успял да присади праскови и кайсии върху крушови и ябълкови дивачки, череши и вишни върху джанкови дървета, засажда градини с маслини и смокини. Прави и кръстоски на домашни животни, поради което се получават породи, от които се добива повече мляко и месо.
Най-голямата му заслуга обаче е създаването на кирилицата, която заменя глаголицата на Кирил и Методий. Вместо 40 знаци, които са по-скоро вид йероглифи, се появявят 30 букви и тази азбука се използва и до днес в България, Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Македония, в някои от бившите републики на СССР, Монголия, а до 70-те години на 19 в. и в Румъния.
Най-ранният надпис на кирилица е открит в пещерен манастир близо до село Крепча (на 20 км от Попово).
През 893 г. Климент е извикан от цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия и така става първия славянски епископ. На негово място в Кумичевица е изпратен Наум и когато той умира през 910 г., Климент му устройва подобаващо погребение.
През 912 г. отива при цар Симеон и му казва, че поради напредналата си възраст желае да се оттегли от епископския пост, като даде път на по-младите. Владетелят ни обаче дори не може да си представи друг да бъде духовен водач на българите, затова го увещава да остане на поста си.
Въпреки че е епископ на Величката епархия, той не забравя и любимия си град Охрид. Там съгражда две черкви, към една от която пристройка, където иска да бъде положен след смъртта му.
Умира на 27 юли 916 г. в Охрид, докато работи над превода на Триода. Съгласно завещанието му, е погребан в притвора на черквата „Св. Пантелеймон“. През 1515 г. тя е превърната в джамия, а като черква е възстановена през 2002 г. Останките на Климент са пренесени в черквата „Св. Богородица Приблетост“, прекръстена след това на „Св. Климент Охридки“. Сега черепът му се пази в Барския манастир „Св. Йоан Предтеча“, а по-голямата част от мощите му – в храма „Св. Климент Охридски“ в Пловдив.
Скоро след смъртта си е канонизиран като светец, а денят му се чества на 25 ноември, когато имен ден празнуват и хората с името Климент. Настоящата 2016 г. е обявена от ЮНЕСКО като година на св. Климент Охридски.
За него се разказват множество легенди и предания, от които ще припомним само две. Когато заедно с други ученици на Кирил и Методий пътува към България, по пътя отсядат в дома на един селянин, които имал син левент и много се гордеел с него.
Неизвестно защо обаче, докато гостували там, младежът неочаквано умрял. Родителите изпаднали в отчаяние и също искали да сложат край на живота си. Тогава Климент им казал, че ще измолят от Бога да върне сина им към живот. Започнали да се молят и наистина синът им оживял.
Другата легенда разкава, че по време на едно свое минаване през българската земя Климент бил в каруца заедно с трима сакати и с един незрящ. Условията на пътуването били много трудни, особено след като конят умрял и нещастните хора не можели повече да се придвижват. Тогава Климент отправил горещи молби към бога да им помогне. В резултат на това сакатите проходили, а незрящият започнал да вижда.
Патриотичен календар
9 юли 1850 г. — Роден е Патриархът на българската литература Иван Вазов
11 юли 1829 г. — Руски отряди овладяват Месемврия (дн. Несебър) и Анхиало (дн. Поморие)
12 юли 1945 г. — С нарочен закон в Царство България е въведен гражданският брак. На следващия ден в София е извършено първото бракосъчетание съгласно неговите правила
13 юли 1878 г. — Подписан е Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след края на Руско-турската война. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя, докато големи части от България остават васални на султана
13 юли 1922 г. — Родена е прочутата българска народна певица Вълкана Стоянова
14 юли 1877 г. — В църквата „Св. вмч. Георги“ в село Любенова махала се извършва едно от най-жестоките масови кланета в българската история, в което 1013 мъже, жени и деца намират смъртта си
