Създаден през 1916 г., по времето на соца бойният марш тъне в забвение. Обявен е за химн на Българската армия през 1997 г.
Автор: Светлана Николова
Българската армия премина през много препятствия, но оцеля и показа, че е достойна. Заедно, военни и цивилни, трябва да браним националната сигурност. Днес сме се събрали, за да отдадем заслуженото на един велик химн, който е вдъхновявал нашите воини при славните им по победи по време на пет поредни международни конфликти. Химн, който ще пребъде, за да бъде връзка както между поколенията, така и между гражданите и армията!
Това каза д-р Добромир Тотев, постоянен секретар на отбраната, по време на отбелязването на 100-годишнината от написването на бойния марш на 23-ти пехотен Шипченски полк „Велик е нашият войник“.
Събитието, което е под патронажа на министъра на отбраната Николай Ненчев, се проведе в зала „Концертна“ на Централния военен клуб в София, в четвъртък, 4 август.
От самото си създаване бойният марш храбро отстоява мястото си сред воинските химни и е емблема за българските граждани, добави Тотев.
„Велик е нашият войник“ се „ражда“ през лятото на 1916 г., по време на Първата световна война, край Охрид, но идеята за него съществува малко по-отрано. По време на обсадата на Одрин, по заповед на полковия командир - тогава подполковник Иван Пашинов, този полк поставя духовата музика пред атакуващите роти и под звуците на народния химн „Шуми Марица" щурмува смятания за непревземаем форт Айваз баба.
Един от младите офицери, подпоручик Константин Георгиев, роден в Казанлък, писател, поет и бивш народен учител, по време на дежурство на позициите по склоновете на Галичица пише кратко стихотворение от четири куплета, в което описва бойния път на полка, без да знае, че е написал безсмъртните стихове на тази българска войнишка песен.
По текста на стихотворението войникът Михаил Шекерджиев от Габрово, завършил Духовната семинария и учител по музика в Дома за слепи деца в Княжево, само за една нощ пише музиката на новия марш и сформира малка група изпълнители ентусиасти. Този спонтанен войнишки хор изпява за първи път песента на рибарския площад в сърцето на Охрид.
Сред първите слушатели на марша „Велик е нашият войник" - там на охридския площад, са писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски - Чудомир. В Охрид е и мобилизираният художник Владимир Димитров-Майстора, който, вдъхновен от песента, рисува графиката „Българският войник пред Самуиловата крепост", отпечатана в списание „Отечество" на 2 септември 1917 г.
Кои са авторите на химна и какво знаем за тях?
Михаил Колев Шекерджиев е роден на 5 декември 1889 г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличен успех през 1911 г. Там изучава цигулка и композиране на музика. Става учител в Държавния институт за слепи деца.
През войните Михаил Шекерджиев служи в 23-ти пехотен Шипченски полк. Участва в боевете за Одрин, Чаталджа, Султантепе, а в Първата световна война – в битките по целия път на полка до Струга. С подпоручик Константин Попов се познават лично. Шекерджиев е един от първите, който вижда текста на бъдещия химн. Думите му въздействат толкова силно, че той спонтанно написва и музика към тях.
Умира през 1958 г., като до последния си дъх преподава на незрящи деца – сам казва, че това е мисията в живота му.
Константин Георгиев Попов е роден на 27 май 1884 г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905 г. завършва ВНВУ. След производството му във военен чин, минава в запаса и се записва да учи право в Русия.
Не се дипломира, поради избухването на Първата световна война. През 1915 г. е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Пряк участник е в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик, съвременник на боевете при Батум, Дрин и Струга, той излива възторга си от скромния и несломим български войник в безсмъртното стихотворение.
Демобилизиран е през 1918 г. До 1924 г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936 г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж.
След идването на комунистите на власт, повече не се завръща в България. Умира в чужбина през 1954 г.
По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст на „Велик е нашият войник“ няколко пъти е бил преработван. Особено драстични промени той претърпява след 9 септември 1944 г. Обявен е за химн на Българската армия през 1997 г., 81 години след написването му.
Оригиналният текст на химна
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“
Не е вярно твърдението от заглавието, че по времето на соца бойният марш тъне в забвение. Като дете свирех в ученически духов оркестър под ръководството на народния учител Стефан Стефанов. Един от маршовете, които изпълнявахме, беше "Велик е нашият войник". Времето е 1962 до 1974 г.. През 1974-76 г. служих в БНА. Това беше основна строева песен. Така че престанете да лъжете и промивате мозъците на младите хора, които и без това останаха малко на тази земя!!!
