На 2 август се навършиха 113 години от избухването на въстанието за освобождението на българите от Македония и Одринска Тракия
Автор: Десант
Членове и симпатизанти на „Национален фронт за спасение на България“ тържествено отбелязаха на 2 август 113-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, което бележи връх в националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия.
В Бургас лидерът на НФСБ и председател на парламентарната група на „Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО“ Валери Симеонов, заместник-председателят на формацията Валентин Касабов, народният представител Христиан Митев, представители на партия „Средна европейска класа“ и общински съветници поднесоха цветя пред бюст-паметниците на войводите Михаил Герджиков и Георги Кондолов в Приморския парк.
Паметта на водачите на преображенци почетоха и журналисти от телевизия СКАТ и вестник „Десант“, както и жители на морския град.
Валери Симеонов призова българския народ да не забравя саможертвата на участниците в Илинденско-Преображенската епопея.
„Не трябва да забравяме на кого дължим нашата свобода, на чии усилия и жертви дължим това, че гордо може да се наречем българи. Toва дължим на хора като Михаил Герджиков, Георги Кондолов и хилядите герои като тях, които са пренебрегнали семейството, кариерата и живота си в името на най-висшата кауза – свободата на Родината“, заяви председателят на партията на СКАТ.
Той припомни, че 25 хиляди зле въоръжени въстаници в Одринско и Македония се изправят срещу 300-хилядна елитна турска армия. Въпреки неравните сили, те успяват да превземат цели градове и да основат прочутите Крушовска и Странджанска републики.
Заместник-председателят на СЕК Константин Бачийски отбеляза, че подвигът на участниците във въстанието трябва да служи за пример на младото поколение.
„Младите трябва да знаят какво са направили нашите деди. От тях в днешни времена се иска само да бъдат честни, почтени и да работят с всички сили за интересите на Родината и българския народ. Това е най-малкото, което дължим на героите от Илинденско-Преображенското въстание, за да бъдем достойни пред паметта им“, подчерта общинският съветник.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринска Тракия остават в пределите на Османската империя. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на който е изработен планът за въстаническите действия.
Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Следва и още един конгрес на ВМОРО, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден план за въстаническите действия в Одринско. Определени са войводите - Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Въстанието избухва на Илинден - 20 юли (2 август по стар стил) 1903 г. в Битолския революционен окръг.
Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околия. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Обявена е Странджанската република, която просъществува 26 дни.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. Въстанието е потопено в кръв. Загиват близо 6 хиляди борци за свобода, а стотици села са опожарени.
На 29 юли патриотите отбелязаха и 99 години от смъртта на генерал Иван Колев - един от най-прославените български пълководци, наричан „Спасителят на Добрич“.
На гроба му в Централните софийски гробища бяха поднесени венци и цветя от лидера на НФСБ Валери Симеонов, заместник-председателя на партията на СКАТ Данчо Хаджиев, лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. Родолюбците почетоха паметта на великия българин със свеждане на глави и едноминутно мълчание.
„По чисто политически съображения след 1944 г. е било забранено не само изучаването, но и самото споменаване на името на генерал Иван Колев. Причината е, че нашата армия, водена от него, се сражава с руските казаци, които са прогонени чак до делтата на Дунав. Наш дълг е да възстановим преклонението и почитта пред делото на този славен български пълководец“, заяви Валери Симеонов.
През Първата световна война, под командването на генерал Иван Колев Първа конна дивизия, която е в състава на Трета българска армия, настъпва в Добруджа. В поредица от битки между 4 и 7 септември 1916 г. ген. Колев пленява хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски, като освобождава цяла Добруджа, до делтата на река Дунав.
Паметни ще останат думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, когато към нея вече се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно нашите войски: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!".
