Българската политика е изправена пред съдбоносни решения

Автор: Стефан Солаков

Първите седмици от активното политическо лято се очертават като изключително съдбоносни за нашия геополитически регион, а също така и за българското правителство. Навсякъде около нас ври и кипи от неочаквани срещи на различно равнище, в които преговарящите страни се надпреварват с нестандартни идеи и изненадващи позиции по най-важните проблеми, вълнуващи съседните до нас народи.
Довчера ругаещите се Русия и Турция, днес се прегръщат и дори си шепнат почти любовно „Скъпи, Владимир, драги Реджеб“... Да се чудиш и маеш къде изчезнаха гневно изопнатите физиономии на Путин и Ердоган след свалянето на руския самолет от турските изтребители...

Известната поговорка „Интересът клати феса“ се прожектира почти всекидневно върху пропагандните екрани на Анкара и Москва. Довчерашните непримирими врагове днес заравят бойните томахавки, разменят си любезни дипломатически депеши и тайно се договарят да подменят мишените на своите словесни атаки към други субекти на международната арена.
За първи път от близо 50 години насам Анкара изстрелва почти всеки ден жлъчни пропагандни залпове по адрес на своите доскоро най-близки геополитически съюзници във Вашингтон.

Администрацията на президента Обама, Държавният департамент, ЦРУ и други авторитетни инстанции на най-могъщата световна държава са се видели в чудо от агресивния стил на Ердоган и неговите невъздържани нападки срещу империята на чичо Сам.
Американската дипломация, която също не зачита изисканите маниери в международните отношения, е буквално сащисана от дърводелските изцепки на новоизлюпения анадолски султан.

Каналите за тайни консултации между Вашингтон и Анкара в момента са напълно запушени, а агентурата на ЦРУ в Турция се крие в дън земя пред угрозата да бъде разпъната на кръст от милионите озверели чалмалии, изпълващи почти всеки ден площадите на Истанбул и Анкара.
Историята помни и други френетични изстъпления на анадолските тълпи, умело манипулирани от силните на деня. През май 1960 г. подобна „девета вълна“ помете тогавашното правителство на Аднан Мендерес. А самият премиер и неговият външен министър бяха публично окачени на въжето за назидание на техните сподвижници, опитали се и тогава да променят историческия ход на събитията и да прикачат Турция към военнополитическата колесница на напиращите към Европа Съединени щати.

Флиртът на Ердоган с Путин и Москва сериозно притеснява Вашингтон, защото днес времената са други, а Турция и Русия сега са важни и доста силни геополитически играчи в един от най-сложните региони на света.
Анализаторите в САЩ вече си припомнят за някогашните топли отношения между Владимир Ленин и Кемал Ататюрк, изиграли решителна роля за прогонване на англосаксонците от Кавказ и Мала Азия.

Евентуално повторение на тези събития би струвало доста скъпо на дългосрочната американска стратегия да дърпа конците в невралгичните райони на Близкия изток и Евразия. И то в момент, когато Русия трайно е настанила елитни военни части в Сирия и вече претендира да раздава картите при следващото пренареждане на зоните за влияние.
На фона на все по-усложняващата се обстановка в близост до нашите граници изключително странна и комична е суматохата, обзела управляващата върхушка в България.
Липсата на постоянни и компетентни мозъчни центрове за анализ и прогнози на международните събития създава все по-очебиен хаос и противоречиви движения сред висшата държавна администрация.

Неочакваните зигзаги в отношенията между Русия и Турция направиха разногледи министрите и съветниците на премиера Борисов, а самият той се мята като риба на сухо в усилията да разбере най-после какво става, аджеба, по тънката червена линия между Москва и Анкара и какво би загубила България от внезапно бликналата любов между император Владимир и новия падишах на възраждащата се Висока порта.
В своите безсънни нощи, според личните му признания, Бойко Борисов очевидно има доста неприятни видения и за разлика от селския веселяк Георги Първанов, въобразил си навремето, че ще спечели Големия енергиен шлем с помощта на руската мечка, днешният премиер на България все по-силно разбира, че ще си останем деветата дупка на кавала, ако не променим досегашната си пасивна политика по адрес на най-важните играчи в региона.

За известно време бате Бойко забрави „големите началници“ в Брюксел и дори най-върховния властелин – Оня на небето – и се втурна в рисковани ходове, за да съживи погребаната перспектива пред София като незаобиколим фактор при разиграването на следващите геополитически взятки в големия покер между великите сили.
Ще успее ли господин Борисов да скочи в последния вагон на изнизващия се международен експрес, устремен към новата стратегическа подялба в световната икономика и политика?
Тук е мястото да споменем, че сам той едва ли ще се справи с тази амбициозна задача и в същото време да припомним на политическия елит у нас за поведението на турската опозиция след опита за военен преврат при нашите съседи.

Уплашени да не останат извън борда на големите промени в държавното развитие на Турция, довчерашните яростни опоненти на Ердоган преглътнаха политически гонения и антидемократичните маниери на турския президент и, макар и с половин уста, застанаха рамо до рамо с него по трибуните на масовите митинги „в защита на държавността“.
При нас тази подкрепа може да се преживее по-безболезнено от българската опозиция, ако е посветена на спасяването на затъващата ни икономика. Поне засега господин Борисов не заплашва със съдебни процеси политическите си опоненти, което е любим метод за убеждаване на неговия „голям приятел Ердоган“, успял чрез шантаж и заплахи да нареди в общия строй за „справедливост и благоденствие“ и най-заклетите си врагове от близкото минало.

Наближаващите президентски избори у нас са удобен повод разумните политически сили в България да се съберат като един юмрук под общото национално знаме и да демонстрират най-сетне така дълго чаканото „съединение“ на народната воля в името на майка България.
Нашето Отечество с право заслужава този върховен момент, когато думите „България над всичко“ ще стоплят сърцата и умовете не само на целокупния български народ, но и на всички негови представители, изпратени в парламента да коват съдбините на изстрадалата ни родина.

В категории: Коментари , Горещи новини