През 2015 г. „Росселхознадзор” преустанови вноса на балтийски шпроти, което доведе до затварянето на редица предприятия
19 Август 2016, Петък
В Брюксел смятат, че рибите са прекалено „опушени“, а Русия тотално забрани продажбата на знаменитите консерви
Така наречените шпроти (вид пушена дребна риба, консервирана в мазнина) са може би най-важният експортен продукт в страните от Прибалтика. Те са нещо повече от обикновена рибна консерва. По-скоро се явяват нещо като повод за национална гордост и своеобразна запазена марка на региона.
Класическата технология на производството им изисква опушване с дим от борови стърготини на цаца (в Северните морета цацата е доста по-едра от нашата) или хамсия.
Но тези, които помнят едновремешния вкус на деликатеса, днес се жалват, че произведените в Рига, да речем, шпроти вече не са това, каквото са били в миналото. И се прави – защото днес те са правят съобразно директивите на Европейския съюз. А от Брюксел са решили, че оригиналната прибалтийска продукция е твърде „пушена“. През 2009 г. пък европейските експерти откриха в литовските шпроти повишено съдържание на диоксин и бензапирен и постановиха съдържанието на тези вещества да бъде намалено на 37%.
От една страна, категорично бе обявено, че производството на консервите по традиционната прибалтийска технология не съответства на нормите на ЕС. От друга, спазването на директивите на Евросъюза води до невъзможност да се запазят знаменитите автентични особености на цвета, вкуса и аромата на легендарния продукт. Така, в един момент дори взе да се говори за забраната на шпротите.
Нека припомним, че след влизането ни в голямото европейско семейство и у нас се понесе мълва, че ще ни забранят шкембе чорбата, а и разни други, не толкова „европейски“ нашенски кулинарни изкушения. Но засега това ни се размина. Оцеляха и балтийските шпроти.
На 11 октомври 2010 г. на заседание на експертна група в Брюксел бе взето решение да не се налагат изисквания по отношение съдържанието на бензапирена в пушената риба на този продукт, а през 2014 г. страните от Прибалтика окончателно успяха да се сдобият с разрешение да продължат да си опушват рибата по традиционните начини, като съвсем мъничко променят рецептата, така че да е малко повече в крак с Европа.
По времето на СССР шпротите се смятаха в съветските републики за задължително блюдо на всяка празнична трапеза.
Но след разпада на Съветите руските граници бяха затворени за балтийските консерви. Публикация в Лента.ру от тези дни с автор Владимир Веретенников припомня, че за първи път Москва забрани вноса им преди десет години – през 2006 г. Въведените по това време от Руската федерация нормативи се оказаха пет пъти по-строги от европейските.
След две години и в Кремъл приеха европейските норми за концентрация на бензапирена в рибните консерви и по всичко изглеждаше, че те ще бъдат „амнистирани“ на руска територия. Но уви! През 2013 и 2014 г. „Росселхознадзор“ установи превишаване на допустимото ниво на канцерогените в шпротите от Естония и Латвия. А междувременно две големи латвийски предприятия, които ги произвеждаха, хлопнаха кепенци заради изгубените пазари.
За куриоз обаче, когато през 2014 г. пламна „санкционната война“ между Русия и ЕС, шпротите, както и други рибни консерви, останаха извън списъка с хранителни продукти, върху които Москва наложи ембарго.
Някой може да каже – какво пък толкова се вдига шум за някакви си пушени рибки. Всъщност става въпрос за много, много пари, които носят те. За информация ще посочим, че общият обем на рибния експорт от Естония за Русия например през 2014 г. е бил 22 хиляди тона на стойност 2,3 милиона евро.
Докато Латвия през 2013 г. е доставила в руската страна рибни консерви и готова рибна продукция за 40 милиона долара. Затова и президентът на Латвийския рибопромишлен съюз Дидзис Шмитс е категоричен пред Лента.ру: „Латвия няма никакъв интерес да завързва война с Русия. В наш интерес е да си сътрудничим и да продължим да си продаваме стоките“.
Очевидно обаче руските чиновници не смятат така и през март 2015 г. „Росселхознадзор“ отново повдигна въпроса за превишаването на допустимата концентрация от вредни вещества в шпротите, което хвърли в паника латвийските предприятията от сферата на рибната промишленост. Лошите им предчувствия се оправдаха – само два месеца по-късно руснаците забраниха вноса на рибна продукция от Латвия и Естония, мотивирайки се със „системни нарушения“ от страна на производителите.
В Прибалтика това бе възприето като политическа стъпка. Малко преди това латвийският външен министър Едгар Ринкевич бе направил скандално изказване, в което между другото заявява: „Колкото повече гледам съвременна Русия, толкова повече стигам до извода, че тя ще свърши като Германия след Първата и Втората световна война“.
Президентът на Естония Томас Хендрик Илвес също не спести критичния тон и отбеляза: „Проблемът на Русия е, че това е авторитарен режим, чиято легитимност се основава на носталгията по авторитарната култура... Те ни ненавиждат, защото ние им доказахме, че може да не бъдем такива като тях“.
Местните прагматици, от своя страна, останаха недоволни от подобно отношение към съседите, от икономическите отношения с които много зависи благополучието на прибалтийските страни. Бившият икономически министър на Латвия Вячеслав Домбровски например се аргументира, че загубите от наложеното вето върху експорта на латвийската рибна продукция в Русия са ужасяващи. „От 200 милиона евро, които докарваше този отрасъл, са изгубени 100 милиона. Би трябвало спешно да се бие тревога, а отношението „на върха“ е поразително спокойно“.
А евродепутатката от Латвия Сандра Калниете посочи: „Техническите санкции срещу латвийските шпроти са израз на геополитиката на Руската федерация на принципа „разделяй и владей“!
Що се отнася до откритите в продукцията вредни вещества, руските експерти бяха обвинявани, че са посетили само няколко предприятия, пък са наложили ограниченията върху целия отрасъл, но през ноември 2015 г. повишено ниво на бензапирена в латвийските шпроти установи дори естонското ветеринарно управление.
Несъмнено, най-забавният вариант за спасяването на бранша предлага главата на Евангелистко-лютеранската църква на Латвия Янис Ванагс. Архиепископът публикува в социалните мрежи своя снимка с рибна консерва с надпис „Започвам постна акция „Изяж шпрота!“. Присъединете се, независимо от „Росселхознадзор“.
Местните бизнесмени тутакси надигнаха глас да се поискат компенсации от ЕС заради руското ембарго. Но земеделският министър Янис Дуклавс е скептичен, че от Брюксел ще се трогнат и ще помогнат.
Неуспешни се оказаха и опитите да се договорят доставки за Китай, Иран и САЩ. Все пак като „носталгичен“ продукт шпротите се ценят най-вече в постсъветското пространство и на „чужденците“ им е трудно да разберат в какво се състои вкусното на малките рибки, приготвени по тази необичайна рецепта.
Понастоящем блещука малка надежда деликатесът да се завърне на руския пазар, но засега тя все още е доста илюзорна. В началото на този месец експерти от „Росселхознадзор“ за пореден път посетиха Латвия, за да направят проверка на местните предприятия, произвеждащи шпроти. Специално внимание руските инспектори са обърнали на системите за контрол, лабораторните изследвания, спазването на хигиеничните изисквания, рисковете от замърсяване и пр. В момента те обобщават резултатите, обещавайки по-късно да ги съобщят.
„Показахме им всички подобрения, внедрени през годината, но засега те мълчат. Невъзможно е да се прогнозира кога в Русия ще станат известни резултатите от инспекцията, но има надежда да настъпят промени.
Едва ли има смисъл Русия да харчи пари за посещението на експертите си само за развлечение“ – разсъждава шефът на латвийската ветеринарна служба Марис Балодис.
Латвийският политолог и издател на бизнес списанието „Капитал&Регион” Артьом Губерман изтъква пред Лента.ру: „Изгубването на руския пазар коства на нашите рибопроизводители огромни загуби, закриване на предприятия и закриване на работни места. Но всичко е относително. За огромна Русия изчезването на прибалтийските шпроти е съвсем незначителна загуба. А и в рамките на политиката на заменяне на вносните стоки руснаците успешно се справят със задачите да произвеждат подобна продукция със собствени сили. В частност шпроти се изготвят в рибния завод в Калининград.
Моето виждане е, че не бива да се търси в тази ситуация политически моменти. В хранителната продукция в Русия и до ден днешен се прилагат изключително строги стандарти, наследени още от съветски времена – много по-сурови от европейските. А това, че „Росселхознадзор“ не бърза с отговора си, отдавам по-скоро на бюрократична мудност, а не на желание умишлено да се навреди на латвийците“ – смята Губерман.
Ще се отворят ли руските граници за прибалтийската продукция предстои да стане ясно вероятно скоро. Надеждата, казват, умира последна. В това определено вярват и в Рига, и в Талин, и във Вилнюс. И както обобщава латвийският депутат Рихард Ейгим: „Много по-добре е да търгуваш, отколкото да воюваш“.
