Спомените за видния хъш и държавник са заличени и на други места в страната
Автор: Диана Славчева
Всяка година на 9 май хиляди хора отбелязват с посещения, дебати, концерти и други прояви Деня на Европа, посветен на мира и единството на Стария континент.
В този дух е и мотото на Европейския съюз“ – „Обединен в многообразието“ , който се използва от 2000 г. , като идеята е, че чрез обединяването си в ЕС европейците се обогатяват духовно от множеството различни култури, традиции и езици на континента.
За химн е избран пък фрагмент от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен – вдъхновяващата „Ода на радостта“.
Голяма част от проявите, посветени на Деня на Европа в София, ще се проведат в т.нар. Дом на Европа, известен още и като „Европейската къща“, чиято основна цел е да предоставя на граждани информация и знания за ЕС.
Модерният седеметажен търговско-административен комплекс се извисява на ъгъла между столичните улици „Г.С. Раковски" и „Рачо Димчев".
Любопитен факт е, че на това място преди това се издига забравеният и изоставен дом на големия български революционер и държавник Стефан Стамболов (1854-1895), министър-председател на България от 1887 до 1894 г. Съвсем наблизо са домът на Яворов и бившата вече централа на СДС.
Някогашната къща, в която е живял Стефан Стамболов, а днес се издига Домът на Европа, Снимка: stara-sofia.com
Имотът заема над 2523 кв. м. разгърната застроена площ с офиси, приемни, конферентни зали и подземен паркинг. Самият парцел е с площ от 450 кв м.
Тук са разположени представителствата на Европарламента и на Европейската комисия, кабинети за евродепутатите и за еврокомисарите, посещаващи страната, информационен център, който предлага безплатен достъп до страници в интернет с информация за Европейския съюз, и т.н.
80 на сто от собствеността върху имота е на Европейския парламент, а останалите 20% – на частно лице, явяващо се собственик на рушащата се години наред Стамболова къща. На годишни вноски Европейската комисия ще възстанови 60% от сумата, която е платил ЕП.
Преди построяването на „Европейската къща“, съществуват много възражения срещу събарянето на дома на Стамболов. Статутът му обаче се оказва неясен. До 80-те години на миналия век имотът е включен в списъците с паметниците на културата от местно значение като част от групата архитектурни паметници, намиращи се на ъгъла в района на улиците "Раковски", "Хан Крум" и "Гладстон". След това обаче е отписан от НИПК, защото се предвиждало разширение на улицата.
По-късно, много услужливо се „забравя“ къщата да се впише отново. И затова компетентните органи отчитат, че няма процедурно нарушение пред премахването й и спокойно и с чиста съвет издават нужните строителни книжа за издигането на модерния билдинг на Дома на Европа.
В интерес на истината, мнозина софиянци намират футуристичната визия на постройката за твърде нелепа на фона на останалите старинни сгради в рейона. Други пък намират очебийна прилика с Hearst tower в нюйоркския "Манхатън". Но това са подробности от пейзажа.
А съгласно подробностите от историята, в къщата си на ул. "Раковски" Стефан Стамболов се нанася през 1888 г., след като сключва брак със свищовлийката Поликсени Станчева. Тук се раждат и четирите им деца.
Сградата била с голям вътрешен двор. Освен жилищни помещения, в нея имало приемен салон и работен кабинет. Бидейки премиер на страната, в дома си държавникът посреща дипломати, кореспонденти на чуждестранни медии, политици. Мълви се дори, че в една от стаите са се провеждали и някои от заседанията на Министерския съвет.
Тук Стамболов издъхва от раните си, три дни след посичането си на улицата.
Пред 30-те години на XX в. къщата е разрушена и на нейно място е вдигната жилищна кооперация, носеща името на Стефан Стамболов. В нея остава да живее съпругата му и двамата му сина Константин и Асен, които разполагат с два апартамента. Но новата "народна" власт им отнема единият през 1945 г. За да се стигне до днешните времена, когато и последната тухла от стамболовия дом е изхвърлена в прахта на историята.
Апропо, преди години, в dezona.com излиза публикация, в която авторът твърди, че на входа на вилата в Италия, в която видният хъш, държавник и политик отсяда по време на женитбата на княз Фердинанд, е поставена паметна плоча с надпис: „Тук е пребивавал великият Стамболов".
В скоби ще разкажем накратко и една друга история, случила се с имот на Стамболов. Навремето като адвокат той печели няколко важни процеса, които му позволяват да купи земи от изселващите се турски селяни. Един от тези чифлици е и чифликът Архиянли в близост до Бургаския залив и бреговете на езерото Мандра. Общата площ на Стамболовия чифлик край Бургас била 30 000 декара.
Карта от 1903 г., на която се вижда чифликът на Стамболов край Бургас. Там днес се намира днешното село Твърдица
След като вече не е министър-председател, новото Народно събрание избира комисия, която съставя протокол за секвестиране на имотите му в цялата страна.
Част от Стамболовия чифлик след време е предоставена за настаняване на бежанци от Одринска Тракия. В периода 1920–1924 г. около 100 бежански семейства се заселват в Архиянли, построяват си жилища, получават и по парче земя...
Така там постепенно изниква ново селище, което и днес носи името Твърдица. За да не се бърка с едноименния сливенски град, ще уточним, че то е разположено само на 5 км от най-големия бургаски комплекс "Меден Рудник" и на 8 км по шосе от квартал "Крайморие".
Селото се гордее, че е родно място на първия ни олимпийски шампион - борецът Никола Станчев, чийто скромен паметник се издига на площада на населеното място. Но пък няма никакъв паметен знак, че някога тези земи на били на Стефан Стамболов.
