Това е последното победоносно сражение на българската войска над Византия, преди България да падне под турско робство
Автор: Яна Славянска
Любопитен е фактът, че в цялата българска военна история всички битки, които българите водят в края на юли, са все победоносни. Така например, на 17 юли 813 г. българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол, а на същата дата през 1279 г. войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядната византийска армия на император Михаил VIII Палеолог. На 20 юли 791 г. пък българската войска, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия в битката при крепостта Маркели край днешен Карнобат.
На 18 юли 1331 г. се състои битката при Русокастро. Тя не е много известна на масовата публика, макар че решава съдбата на българските земи по Южното Черноморие през ХІV в.
Това е едно от последните велики исторически сражения на Средновековна България, при което войските на Втората българска държава, водени от цар Иван Александър, сразяват армията на Византийската империя, предвождана от император Андроник III Палеолог. Това е последната победоносна битка на българската войска над Византия, преди България да падне под турско робство.
Българският владетел наложил на Андроник ІІІ условия, които той, поставен буквално на колене, нямало как да не приеме. Именно поради това Черноморието не е арена на битки между България и Византия през следващите десетилетия.
Според сключения мирен договор българските градове в Черноморската зона били окончателно признати за български и бил уговорен брак между българския принц Михаил Асен – първородният син на цар Иван Александър, и принцеса Мария – дъщеря на Андроник ІІІ.
Русокастро е най-голямата крепост в Югоизточна България. С площта си от над 50 декара тя се доближава до средновековната Трапезица (която е 63 дка). Тя е разположена на 3 км от едноименното село, върху висок скален хълм, известен сред местното население като „Големият камък”.
Археологическите проучвания тук се провеждат от 2006 г. Те са ръководени първоначално от бившия директор на бургаския Регионален исторически музей - покойната вече Цоня Дражева, а в последните години начело на екипа е настоящият директор на музея Милен Николов.
Още преди десетилетие археолози прогнозираха, че откритията на крепостта ще се окажат най-голямото историческо събитие за Бургаския регион, което днес потвърждават резултатите от разкопките, които с всеки изминал сезон се оказват все по-значими и мащабни. В момента се проучва средновековният замък, който се е издигал в цитаделата на крепостта.
Бъдещите планове за реставрацията и социализацията на могъщото някога укрепление несъмнено ще дадат възможност за развитието на региона като привлекателен туристически и културно-исторически център.
