Там можем да видим прототипа на ръчния миксер - изработена от дряново дърво качамилка, джуруляк и още куп чудатости
Автор: Диана Славчева
Няма българче, което да не знае коя е баба Илийца. Вазовият разказ „Една българка“, чиято героиня е тя, поне засега, неизменно продължава да се изучава в училище.
Кой ли като ученик не се е вълнувал от смелостта на тази женица, която в най-драматичния за Врачанския балкан епизод – дните, в които под Вола загива войводата Христо Ботев, а дружината му е разбита от турци и башибозук – рискува спокойствието си и безстрашно полага усилия да спаси живота на един от Ботевите четници.
Но баба Илийца не е измислен от Вазов литературен образ. Такава жена наистина е съществувала и народният поет научава за нейния подвиг, минавайки през родното й място – врачанското село Челопек. Вдъхновен от историята й, през 1899 г. той написва своя „исторически епизод“, както сам определя творбата си.
Нещо повече. Ще минат години и оцелели четници ще разкрият, че баба Пена – както в действителност се е казвала челопекченката (тя била омъжена за дядо Илия, та оттам и е наричана Илийца) – е помогнала и на други бунтовници от разбитата дружина на Христо Ботев.
По-късно става традиция на 2 юни, след честванията на връх Околчица, Ботев поклонници да се отбиват на гости на дядо Дано – оживялото полуумряло във Вазовия разказ внуче на баба Илийца. Самата тя се е споминала 2-3 години след Освобождението. Но родът й до днес има множество потомци. Една от тях – Диана, чийто прачичо е дядо Дано, днес посреща всеки ден посетители в уредената като музей възстановена къща на безстрашната „една българка“.
Нейният дом, който не устоял на капризите на времето, тъй като бил изграден от измазана с кал плетеница, е изграден отново на мястото, където се е намирал, близо 105 години, след като се разиграва описаната от Вазов случка. Той отваря врати за посещения през 2003 г., благодарение на инициативността и даренията на жители на Челопек и други родолюбиви българи, както и на подкрепата на общинските власти във Враца.
Единствената одая в къщата е побрала много интересна и богата експозиция от някогашни предмети на бита, софра и трикраки столчета на 200 години, местни народни носии, постелки...
Старите трикраки столчета са на... 200 години
Тук често идват ученици от цяла България, за да присъстват на вълнуващ урок по родолюбие, а покрай това се учат да тъкат на автентичния стан, дискретно скътан в единия ъгъл на стаята; заедно с жени от Челопек месят погачи, които изпичат в подница в огнището, а после похапват с домашно сирене; пият чай от набрани в Балкана билки – мащерка, мента риган...
Посетителите в къщата на баба Илийца могат да видят прототипа на ръчния миксер – изработена от дряново дърво качамилка, с която някога нашите баби са забърквали качамака – едно от най-често сервираните на трапезата им ястия. Друга интересна домашна потреба е една дървена кръстата бъркалка, наричана джуруляк.
Праправнучката на баба Илийца - Диана, държи в ръцете си изработен от дряново дърво джуруляк
На полицата, сред стомните и глинените съдини, до портрета на дядо Дано, е натъкмен един уникален експонат – бъклица, върху която с въглен и бои, добити от естествени минерали, е изрисуван образът на Христо Ботев, който обаче с времето вече е доста избелял.
Тук е и хурката на баба Илийца, както и една по-съвременна хурка, с която бабите от Челопек, нагиздени в народни носии, показват на идващите тук ученици как се преде.
Вход за музея не се плаща, но всеки може да остави дарение за поддържането и обогатяването на музейната сбирка, както и за паметника на връх Околчица. Именно на път към този мемориал във формата на огромен християнски кръст се минава покрай къщата на баба Илийца, намираща се в самия център на Челопек срещу църквата.
От там започва и туристическа пътека, извеждаща до местността Кривульо, където в престрелка с черкези загива подвойводата на Ботевата чета Перо Херцеговинеца. Крайната й точка е заслонът „Погледец“, откъдето се разкрива омайваща гледка към долината в подножието на Врачанския балкан и част от Искърското дефиле.
Лобното място на Перо Херцеговинеца в местността Кривульо над Челопек
Минете ли оттам, не пропускайте да се отбиете на гости в къщата на баба Илийца. Там времето е спряло и завинаги е запазило като паметник споменът на една българка.
браво за снимките и написаното -копирах ги за внуците един ден - благодаря ви за времето , което сте изгубили за нас - - - електората !! Господ да ви овъзмезди за човещенията !
