Монахините тук зографисват икони по традицията на древната Охридска школа, а по стара манастирска рецепта се произвежда малиново и къпиново вино
Автор: Диана Славчева
Манастирите под управлението на Българската православна църква са 122, сочи справка в "Уикипедия". Най-големият безспорно е Рилският, следван от Бачковският и Троянският. Твърди се, че на четвърто място в тази класация е по-малко известният Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“.
Той е сгушен уютно в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли в китната долина на река Врещица и някога е бил наричан Врещецки манастир. Сегашното си име дължи на недалечното село Бързия, разположено в началото на прохода Петрохан, което в миналото се е казвало Клисура. Тъкмо с дарения на неговите жители манастирът е възстановен през 1742 г., след като още в първите години от падането на България под османско иго бил разрушен и задълго мястото останало забравено от хората и от Бога.
Иначе светата обител била средище на духовен живот още по времето на Втората българска държава – около 1240 г..През годините в нея са служели бележити клирици на Българската православна църква: Антим I, Антим II, Софроний, Климент, Йосиф, Антим III, Евлоги, Климент, Сионий, Антим IV. Но от 2008 г. е със статут на женски манастир и понастоящем се обитава от 8 монахини и една послушница.
От сутрин до вечер те се грижат за китния двор, прекрасния парк и за малкото си стопанство с оранжерии и домашни животни. Дървата за зимата са нацепени и подредени под просторен навес до манастирските стени, до който са струпани и доста строителни материали, тъй като в момента текат ремонти и обновяванена на църковния храм. Което не пречи той да приема посетители, които се стичат тук от цяла България. Все пак наблизо се намира курортът Вършец и почиващите в него не пропускат да отскочат и до тук.
Но в Крисурския манастир, освен да се запали свещ в църквата му, може да се разгледа и открития в него през 2012 г. Музей на църковната история на Видинска епархия. В него е предствена историята на светата обител от XIV век до днес. Сред най-ценните му експонати са някколко вещи на първия български екзарх Антим I – като богослужебните му одежди, жезълът и среброкованата му корона, както и църковни утвари, използвани на първите български екзарси.
Короната на екзарх Антим I
Тук може да се види и оригинал на султански ферман от 1860 г. с позволение за изграждане на църква.
Сред реликвите в експозицията са и няколко стари евенгелия, като едното от тях – от 1778 г., е дарение на манастира от руския император Николай II.
Изложени са и старинни икони, като особен интерес представлява тази на св. Богородица от ХVІІ век, по-точно от 1688 г., когато е избухнало Чипровското въстание. В музейните витрини е намерила място и сребърна икона на св. Александър Невски от 1877 г., подарена от император Александър ІІ на един от неговите генерали.
Любопитното е, че в манастира днес функционира иконописно ателие, в което сестринство изографисва икони по традицията на древната Охридска школа. За спомен посетителите може да си закупят в църовния магазин по едно камъче, изрисувано от талантливите сестри. Както и да прерасно малиново или къпиново вино, произведено по стара манастирска рецепта.
Докато учителства в Берковица чест гост на Клисурската света обител е Патриархът на българската литература Иван Вазов. Тя е посещавана и от други знаменистости, сред които е и Йордан Радичков, който отбелязва: „Напускането на манастира винаги е съпроводено със съжаление за това, че човек е изоставил едно прекасно кътче от Западна Стара планина“.
Няма какво повече да добавим. Който е бил тук, ще се съгласи с именития ни писател. И сигурно ще намери начин отново да намине към това възхитително място, зареждащо с духовност, спокойствие и възвишеност.
