На форума бе изтъкнато, че медийното популяризиране на научния, образователния и творческия фолклор е символично
Автор: Десант
Научна дискусия на тема: „Българската народна култура и образованието“ събра в зала „Тържествена“ на Централен военен клуб в София етнографи и фолклористи, педагози от страната и българската диаспора в чужбина, писатели и фолклорни журналисти, съобщи представилият пиринската фолклорна област фолклорист Димитър Тренчев. Той уточни, че организатор на научния форум е Националното етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов“ с председател известния етнограф, фолклорист и писател професор Лозинка Йорданова.
Пиринският фолклорист допълни, че дискусията е била част от дългосрочната юбилейна програма на Националното етнопедагогическо сдружение в чест на 155 годишнината от рождението на първия български етнограф и фолклорист проф. д-р Иван Шишманов и 45-та годишнина от основаването на сдружението.
В аванс професор Лозинка Йорданова е анонсирала изработването и поставянето на паметна плоча на проф. д-р Иван Шишманов и провеждането на национален концерт „Отечество любезно“, на който ще бъде представен фолклорът на всички етнически общности, населяващи България.
Тренчев открои изложението на известния български етнограф проф. Иваничка Георгиева и педагозите Ася Събева от българското училище „Христо Ботев“ в Унгария и Нонка Кръстева от град Перник, като обобщено мнение на колегията за днешното незавидно състояние на фолклорната наука и практика – липса на законова защита и държавна подкрепа.
„Парадоксално е, че фолклорът е част от културното ни наследство, а не е категорично и сигурно защитен от закона и е безпомощна плячка за куцо и сакато“ – емоционално отбеляза Тренчев. Според него и колегите му недофинансираната фолклорна наука всяка година безвъзвратно губи автентични фолклорни източници.
„Губим артефакти, песен, хоро, вокална техника, занаятчийска технология и обряд – губим и свързаната с тях обяснителна информация и нишката на познанието се прекъсва“ – е алармирал на дискусията пиринският фолклорист. А като знакови примери от пиринската фолклорна област е посочил загубеното тригласно пеене, добиването на т.нар „боров катран“ и звънчарското леене. Тренчев е алармирал също, че постоянният финансов недоимък заплашва дори физическото оцеляване на сградите и музейните фондове.
На дискусията не е бил подминат и проблемът, че общообразователните програми са недостатъчни като обем и са остарели като съдържание и начин на поднасяне. Същевременно, като образец за работещ съвременен модел на извънкласна форма е бил представен Центъра за изкуство, култура и образование „София“, който е бил интригуващо анонсиран и с присъщата на творците пламенност от заместник директора на центъра актрисата Магдалена Георгиева.
„Водещият на дискусията фолклорист и журналист доц. Венцислав Димов специално е подчертал, че държавното медийно популяризиране на научния, образователния и творческия фолклор е символично и е в „глух“ времеви и часови пояс“, разказа още фолклорният специалист. И посочи обобщеното мнение на колегите си, че и като наука, и като практика фолклорната приемственост се крепи на любовта на носителите и изследователите.
Именно тази любов е двигател и модератор на различни инициативи за изследване и популяризиране – от научни събития, публикации, книги и филми през творчески центрове и обучителни курсове до местни, национални и международни сценични форуми. Или, както сполучливо обобщи проф. Лозинка Йорданова „От всички нас, влюбените в народното творчество зависи животворните му извори да бликат чисти и силни и да пребъдат“, отбеляза в заключение фолклористът Димитър Тренчев.
