В Кърджали трябваше да има празник. За освобождението на града

Автор: Вилдан Байрямова

В събота в Кърджали трябваше да има празник. На 21 октомври градът е освободен от османско владичество (това ли е коректният термин, ако не – извинете ме).

Сигурно знаете, че Балканската война от 1912 г. и победата на генерал Васил Делов правят Кърджали част от българската земя. Сигурно знаете и, че поради по-късното му освобождение комплексите са много, страшно много, носят ги не само управниците му през годините, но и хората, които са родени и израснали тук.

Аз не разбирам защо комплексите трябва да избиват и избухват около празници. През целия си живот не го проумях. Не разбирам и защо хора, никога не стъпвали в този хубав град, го възприемат като някакъв анклав, населен с чужди на България люде.

Не разбирам и другите, свързани по някакъв начин с Кърджали, които диктуват или вземат еднолично решенията за него, дори и за празниците му.

Впрочем, празник имаше и го направиха децата на града. До тях, слава на боговете, не достигнаха политическите бръщолевения и провокативните послания. 

Какво се случи?

В петък вечерта имаше пищна заря на площада, страхотен спектакъл от националната гвардейска част. Местните хора обаче питаха къде са кметът и екипът му, къде са депутатите. И аз питах.

После стана ясно, че били сърдити. На областната управа - че организирала зарята и не ги поканила, че две от проявите се дублирали, на ГЕРБ - че ползвали властта си за разделяне и противопоставяне. А може би и на избирателите, окупирали площада.

На следващия ден движението беше в абсурдна блокада до невъзможност да се придвижиш с автомобил, а онова, което най-ясно се чуваше, беше с адрес към майката и родата до девето коляно. Че как, важно е скъпоценните общинските съветници и други политически лица да стигнат безпрепятствено до залата за тържествената сесия.

А сесията трябваше да е тържествена...

Трябваше и д-р Атанас Дафовски, първият главен лекар на болницата, да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин“. Но не беше – умниците общинари обявиха нулева година за въпросната процедура.

Копи-пейст на скандала отпреди 5 години видяхме, когато освободителят на града генерал Делов бе захвърлен в коша на политическата немощ и малоумие. 

„Някои се опитват да ни разделят, да ни противопоставят, дори и на празници като този. Политиката на разделение и противопоставяне, за съжаление, става официална държавна политика, когато се прави от институциите на държавата. Ползването на един празник от държавата за разделение на обществото е недопустимо в европейска България.“

Това беше поздравът на един политически лидер от празничната трибуна. Това беше и присъда – заради зарята от предната вечер. Чок мерси, ама в парламента може да плямпате всичко, да се правите на важни и да симулирате опозиция. Не и в града ми, не и в този ден. 

И още една доза отрова от вчера.

Новопръкнал се политик, известен на прокуратурата с разноса на хранителни торбички с партийно лого от времето на предизборната кампания, се изказал и той за празника на освобождението.

За него генерал Васил Делов е „военнопрестъпник, извършил първото по рода си етническо прочистване в новата световна история“ и това било така според съвременните разбирания.

Същият автор призовава за местен референдум за избор на друга дата за Деня на Кърджали. Защото това щял да е изходът от „срамното положение“.

Да, мен ме е срам.

Ето от такива хора с претенции да определят дневния ми ред и пътя на живота ми, моя и на хората в този страхотен град. Ами да беше излязъл смирен от джамията, в която с Местан сте се молили вчера за покоя на загиналите, или и тях разделихте? В храма или в кръчмата си шушнахте за геноцид и референдум?

Извинете за дългия статус. Ядосана съм и омерзена, махнете мръсните ръце от Кърджали.

Искам да дишам и да не ме е срам. И да не ме е страх.
Източник: Фейсбук страницата на Вилдан Байрямова

В категории: Новини , История , Коментари , Войни за освобождение