Първоначалното име на организацията е Български Македоно-Одрински Революционни Комитети (БМОРК). Тя създава Устав по подобие на този на БРЦК
Автор: доц. д-р Петър Ненков
На 23 октомври 1893 г. в Солун по инициативата на Даме Груев се провежда съвещание с участието на д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев.
На него се обсъжда идеята за организиране на борба за освобождение от турско робство и противодействие срещу сръбската и гръцка въоръжени пропаганди в Македония.
През 1894 г. ръководното ядро на организацията се конструира в Централен комитет с председател д-р Христо Татарчев и секретар-касиер Даме Груев. Първоначалното име на организацията е Български Македоно-Одрински Революционни Комитети (БМОРК). Тя създава Устав по подобие на този на БРЦК.
През 1895 г. Даме Груев спечелва за революционното дело учителите от Одринска Тракия Христо Коцев и Павел Генадиев, които полагат основите на Одринския революционен комитет.
През 1902 г. организацията се преименува в Тайна Македоно-Одринска Революционна Организация /ТМОРО/, а от 1905 г. се означава, като Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация, с което име тя остава в историята.
На конгреса в Солун е взето решение за разделяне територията на поробена Македония и Тракия на няколко революционни окръзи.
Солунският комитет е провъзгласен за Централен, определено е Задгранично представителство на революционната организация в лицето на Гоце Делчев и Гьорче Петров.
В изработения Устав и Програма е определена целта на организацията - “придобиването на пълна политическа автономност на Македония и Одринско”. След Солунския конгрес организацията активизира дейността си.
Изграждат се селски, околийски и окръжни комитети. Начело на всеки комитет стои председател, а връзката между комитетите се осъществява с тайна поща. Всеки революционен комитет създава своя тайна полиция.
Формирани са шест революционни окръзи: Солунски, Битолски, Скопски, Струмишки, Серски, Одрински.
През лятото на 1897 г. се създават агитационни чети. Главна заслуга за изграждането на четите има Гоце Делчев. Първата агитационна чета на ВМОРО в Македония е водена от българския офицер Михаил Апостолов–Попето. След него се появяват четите на Марко Лерински, подофицера Христо Чернопеев и др.
