Поне едно танго можем да изтанцуваме по този повод - вижте защо
Автор: Яна Славянска
От 2003 г. насам световната общност отбелязва 11 декември като Международен ден на планините.
Може би наистина по света това е празник за всички, обичащи планината и живеещи в планински райони. Но явно не и в нашата родина, която спокойно може да се нарече планинска страна - според „Географски речник на България" от 1980 г., на наша територия възвисяват снага 227 планини, планински дялове, планински масиви, ридове, възвишения, плата, височини, хълмове и пр. А само планините - малки и големи - у нас наброяват 37! Статистиката сочи, че 36 600 квадратни километра или общо 33% от територията на България е заета от планини.
От древни времена хората са вярвали в свръхестествената сила на планините и са се прекланяли пред тях. Днес от това страхопочитание почти нищо не е останало.
Затова не е чудно и че честването на днешния Международен ден на планините повсеместно ще мине между капките - по този повод почти няма никакви организирани събития. Да не кажем, че изобщо няма. С едно малко изключение.
Бургаски деца и ученици - от основно училище „Антон Страшимиров“ и детска градина „Звездица-Зорница“, ще украсят елха с изработени от тях коледни играчки от естествени материали, като инициативата е посветена именно на Международния ден на планините.
Като нищо може да се окаже, че повече мероприятия се откриват по повод отбелязваните също на 11 декември Международен ден за солидарност с жените и децата на Африка и Международен ден за борба с астмата. Не че и тези поводи не заслужават едно порядъчно честване.
Толерантните българи са съпричастни с неволите на африканските жени и малчугани - спор няма. Активно хвърлят сили и да се борят с астмата, макар че мощното завишаване в последно време на фините прахови частици във въздуха и бездействието по този въпрос едва ли спомагат за благоприятния изход от тази битка.
Апропо, оказва се, че 11 декември е и Световен ден на тангото.
Но нека не забравяме и нашите планини зелени, които ни носят здраве, поминък, убежище и толкова много щастливи и незабравими мигове... Поне едно танго в тяхна чест можем да изтанцуваме! Оле!
