Освен ако малките производители не се обединят в групи, предупреждава депутатът от НФСБ Петър Петров
Автор: Севдалина Пенева
Един от най-сериозните проблеми в българското селско стопанство е несправедливото разпределение на европейските субсидии и държавни помощи за производителите. Правилата са такива, че парите отиват основно при големите играчи, а за малките в бранша много често не остават и трохи. Това беше един от изводите, направен по време на среща на депутата от НФСБ Петър Петров със земеделски производители в Карнобат.
„Обществена тайна е, че близо 50 процента от европейските субсидиите у нас отиват при шепа крупни предприемачи. Причината е в лобистките закони, прокарани през годините от БСП, ДПС и ГЕРБ – партиите на червената олигархия, на чуждите (турски) интереси и на бившата Държавна сигурност“, коментира по време на срещата Петър Петров, който е член на комисиите по околна среда и води и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание.
Справедливо разпределение на субсидиите в следващите години не се очаква, така че хората от бранша трябва да разчитат единствено на себе си, не на държавата, бе честен с участниците в срещата депутатът.
„Това не е пезимизъм, а трезва оценка на ситуацията, в която се намира в момента бранша. Дребният агробизнес трябва да се обединява, хората трябва да правят организации, групи от по няколко производители. Да не чакат на държавата да им решава проблемите. А техните проблеми основни идват от това, че в България не се спазват законите, няма прокуратура, съд, няма на кого да се оплачат за неправедливостите нито пък да получат справедливо решение“, коментира Петър Петров.
Той посъветва производителите да следят какви програми предстоят и какви проекти ще се одобряват, за да имат време да се подготвят.
По неговите думи култури като пшеница и ечемик не са приоритетни за България в програмата за развитие на селските райони и през следващия период на финансиране те няма да бъдат подпомагани. Затова препоръките на Петър Петров е малките производителите да се преориентират към отглеждане на плодове и зеленчуци и към преработката на мляко и месо. Само така имат реални шансове да получат помощи.
„Важно е да знаят, че за да кандидатстват по новата програма, трябва да се обединят в групи от по 4 до 6 физически или юредически лица. Защото така са зададени критериите по Мярка 4.2, която се очаква всеки момент да бъде спусната за преработка на селскостопанска продукция, че парите да бъдат дадени само на големи производители“, предупреди Петър Петров.
Таванът са финансиране на проектите е 1 милион евро (два милиона лева), а общата сума по мярката е около 200 милиона лева, които би следвало да дадат голям тласък на преработвателната промишленост в България, стига да бъдат справедливо разпределени.
Аз писах за изоставена болница паметник на културата в Ямбол. Сега в тази рубрика, става въпрос за т..нар. "селски райони/програми" ? Тази терминология/номенклатура от ЕС, не мисля, че е подходящо да се използва за България. България е прекроена като замисъл, като икономика...по времето на 45 г. съветски блок, вкл. икономически. Какво е разрушено ???? Пре-планирано... За тези 29 години... не се изнасят, маркират, работи...по тези факти? Райони, които попадат в зони, които се водят "селски"... всъщност въобще не са селски....(стигаме и до демография, култура? как са прекроявани също) За да не се получава този дис-смисъл, несъответствие за българските услови за терминологията, трябва са се вземе под внимание кога икономически се е изградил града, района, мрежата от селища около него, другите градове ... за да може да се влезе в икономическата логика на програмите, като основа за съответните подходяща терминология.... При нас нямаме хармонично и непрекъснато историческо (икономическо) развитие...както са страните от З. Европа? Т.е. това е инженеринга, вмешателството, прекрояването.
